Анализ: Знамена за снимка станаха трофеи – провалът на руските ВДВ край Степногорск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна публикува видеокадри от края на май, на които щурмова група на специално подразделение „Артан“ унищожава руска диверсионно-разузнавателна група край Степногорск в Запорожка област. Според сведенията противникът е проникнал в селището не за да го удържи, а за да заснеме пропагандна картина за уж състояла се окупация – постановка, която отрядът е осуетил, без да понесе загуби.

Епизодът се вписва в по-широка операция по Запорожкия сектор. На 18 май ГУР обяви, че е изтласкал руските части от укрепени позиции в Степногорск – селище, разположено на около 30 км южно от град Запорожие на магистралата E105 в посока север–юг. Самия град така и не беше окупиран трайно от руските сили. По данни на украински източници руското командване редовно е изпращало проникващи групи от съседното Камянске, на 5 км южно, за да се закрепи в руините и да изгради плацдарм за натиск към областния център.

Към края на май една такава група – съставена от разузнавачи на въздушно-десантни войски (ВДВ), смятани за елитни сред руските части – навлиза в Степногорск под прикритието на нощта, силния дъжд, дъждобрани с антитермовизионни свойства и средства за електронно маскиране. „Артан“ обаче е очаквал именно такова развитие: бойците допускат противника да се приближи и го подмамват в предварително подготвена огнева клопка. Преди да открият огън, спецназ предлага на руснаците да се предадат – вместо това групата отвръща със стрелба и бива унищожена. Знамената, с които десантчиците е трябвало да се снимат върху „превзетото“ село, стават трофеи на украинското военно разузнаване.

„Противникът се опита да действа по класическата доктрина на силите за специални операции: използва сложни метеорологични условия и средства за електронно маскиране за скрито проникване в градска среда. Но пресметнатият от нас алгоритъм на действие и изпреварващото разузнаване неутрализираха ефекта на изненадата“, обяснява командирът на „Артан“ Виктор Торкотюк.

Специалният отряд „Артан“ е създаден през пролетта на 2022 г. в рамките на Департамента за активни действия на ГУР; от няколко десетки бойци в началото то е нараснало до няколкостотин. Подборът включва изпит и проверка на полиграф, а задачите обхващат щурмови, диверсионни и разузнавателни операции. Командир на частта е Виктор Торкотюк с позивна „Титан“, а девизът ѝ „Знаем. Намираме. Унищожаваме“ на практика описва и тактиката: изпреварващо разузнаване, което лишава противника от инициативата, преди той да я използва.

Оперативната цена на Степногорск е не в самото населено място, а в магистралата E105 и позицията му на 30 км от областния град Запорожие. По думите на говорител на Оперативно командване Юг на Украйна, руското командване е искало да го превземе, за да доближи артилерията до областния център. Затова и руските сили рядко опитват щурмове за трайно удържане: теренът е открит, логистиката – уязвима, а животът на пехотинец от руската армия в сектора украинските военни оценяват средно на около 12 минути. При тази висока цена на присъствието, чисто военното удържане на Степногорск граничи с безсмислие и остава символната употреба.

Тъкмо високата цена обяснява защо групата е навлязла със знамена, а не да окопава позиции. В практиката на руската информационна война, кадърът на войник, забол флаг върху населено място, тръгва по възходяща верига от доклади – от ротата нагоре до висшето командване и държавното ръководство – и често изпреварва реалния контрол над терена. Самото заснемане на окупацията е продуктът; удържането е второстепенно. По описанието на ГУР именно това е бил замисълът край Степногорск – не настъпление, а заснемане.

Провалът на постановката води до огледален ефект. Знамената, предназначени за победната снимка, минават от едната пропагандна машина в другата – вече като трофеи в кадър на украинското военно разузнаване. Това води до днешното видео, публикувано от ГУР, което изпълнява точно обратната функция за Москва, която тя е търсила за себе си: документира провала на елитните части вместо техния успех. В този смисъл битката край Степногорск е спечелена два пъти – веднъж в огневата клопка и втори път в информационното пространство.

За Запорожка област, от която Русия окупира около 70%, но не и областния център, епизодът няма да измести линията на фронта. Значението му е друго: показва, че там, където руското командване търси бърза евтина и символична победа за вътрешна употреба, изпреварващото разузнаване на ГУР е способно да обърне самата постановка срещу нейните автори – и да достави на Москва кадри не на превзето село, а на унищожена група, която е трябвало да ги създаде.