Путин оглави срещата на върха на БРИКС, опитвайки се да разшири влиянието на Русия.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин оглави заключителната сесия на срещата на върха на блока на развиващите се икономики БРИКС, като похвали ролята му на противовес на това, което той нарече „порочните методи“ на Запада.

Тридневната среща на върха в руския град Казан включваше дискусии за задълбочаване на финансовото сътрудничество, включително разработването на алтернативи на доминираните от Запада платежни системи, усилията за уреждане на регионални конфликти и разширяването на групата държави в БРИКС.

Алиансът, основан през 2009 г. от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се разшири, приемайки за свои членове Иран, Египет, Етиопия, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. През последните седмици Турция, Азербайджан и Малайзия подадоха официалните си кандидатури за членство, а няколко други страни също изразиха интерес да се присъединят.

На срещата на върха присъстваха лидери или представители на 36 държави, които подчертаха провала на ръководените от САЩ усилия за изолиране на Русия заради действията ѝ в Украйна. Кремъл рекламира срещата като „най-голямото външнополитическо събитие, провеждано някога“ от Русия.

Говорейки на сесията, наречена БРИКС+, включваща страни, които обмислят присъединяването си към блока, Путин обвини Запада, че се опитва да спре нарастващата сила на Глобалния Юг с „незаконни едностранни санкции, крещящ протекционизъм, манипулиране на валута и фондовите пазари и безмилостно чуждестранно влияние, привидно насърчаващо демокрацията, правата на човека и дневния ред за изменението на климата.“

„Такива извратени методи и подходи – да го кажем направо – водят до появата на нови конфликти и влошаване на стари разногласия“, посочи руският президент. „Един пример за това е Украйна, която се използва за създаване на критични заплахи за сигурността на Русия, като същевременно се игнорират нашите жизненоважни интереси, нашите справедливи опасения и нарушаването на правата на рускоезичните хора.“

Русия специално настоява за създаването на нова платежна система, която да се наложи като алтернатива на глобалната банкова мрежа за съобщения SWIFT, позволявайки на Москва да заобиколи западните санкции в търговията си с партньори.

В съвместна декларация участниците изразиха загриженост относно „разрушителния ефект на незаконните едностранни принудителни мерки, включително незаконни санкции“ и потвърдиха своя ангажимент за засилване на финансовото сътрудничество в рамките на организацията. Те отбелязаха ползите от „по-бързи, евтини, по-ефективни, прозрачни, безопасни и приобщаващи трансгранични платежни инструменти, изградени на принципа за минимизиране на търговските бариери и недискриминационен достъп“.

Китайският лидер Си Дзинпин подчерта ролята на блока за гарантиране на глобалната сигурност, отбелязвайки, че Китай и Бразилия са предложили мирен план за Украйна, като са се опитали да съберат по-широка международна подкрепа за него. Украйна отхвърли предложението.

„Трябва да насърчаваме деескалацията на ситуацията възможно най-скоро и да проправим пътя за политическо уреждане“, заяви Си в четвъртък.

Путин и Си обявиха своето партньорство „без граници“ няколко седмици преди Русия да започне своята инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Те вече се срещнаха на два пъти от началото на годината, в Пекин през май и на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Казахстан през юли.

Сътрудничеството на Русия с Индия също процъфтява, тъй като Ню Делхи гледа на Москва като на изпитан във времето партньор след Студената война, въпреки близките връзки на Кремъл с нейния опонент Китай. Докато западните съюзници изискват от Ню Делхи да бъде по-активен в опитите си да убеди Москва да прекрати бойните действия в Украйна, индийският лидер Нарендра Моди избягва да осъжда Русия, като набляга на мирното уреждане на конфликта.

Путин, който проведе поредица от двустранни срещи в кулоарите на срещата на върха, се готвеше за среща в четвъртък с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който си навлече гнева на Киев с първото си посещение в Русия от повече от две години.

Обръщайки се към сесията на БРИКС+, Гутериш призова за незабавно прекратяване на боевете в Газа, Ливан, Украйна и Судан. „Имаме нужда от мир в Украйна, справедлив мир в съответствие с Устава на ООН, международното право и резолюциите на Общото събрание“, каза той.

Руските медии, контролирани от Кремъл, рекламираха срещата като мащабен политически удар, който е накарал Запада да се страхува от загубата на глобалното си влияние. Предаванията и новинарските бюлетини на руските държавни медии подчертават, че страните-членки на БРИКС съставляват около половината от световното население, съставляващо „глобалното мнозинство“ и предизвикващо западната „хегемония“.

Телевизионните водещи подробно цитираха съобщения в западни медии, според които срещата на върха е подчертала неуспеха да се изолира Москва. „Западът, САЩ, Вашингтон, Брюксел, Лондон в крайна сметка се изолираха“, заяви Евгений Попов, водещ на популярно политическо токшоу по държавния телевизионен канал „Россия 1“.