🇹🇷🤝🇸🇩 Турция, в лицето на президента Реджеп Тайип Ердоган, отправи предложение за посредничество в преговори за прекратяване на 20-месечната гражданска война в Судан след неуспешните опити на САЩ, Саудитска Арабия и държавите от Източна Африка.
Турското предложение се различава от предишните инициативи за посредничество в едно ключово отношение: страната ще посредничи между суданското военно правителство и Обединените арабски емирства (ОАЕ), а не между военните и Силите за бърза подкрепа (RSF).
Иначе казано, Анкара формулира войната като въоръжен конфликт между две суверенни държави, Судан и ОАЕ, а не като чисто вътрешен конфликт. Това отразява рамката на суданското военно ръководство, което често е говорило за RSF като за „чуждо“ прокси на ОАЕ и други външни сили.
Обединените арабски емирства се считат за основния международен покровител и спонсор на RSF, паравоенната групривока, която в момента контролира огромни части от Судан. Мненията обаче се различават по отношение на степента на тяхното влияние върху милицията и степента на значение на оказваната военна подкрепа.
Турският президент изложи за първи път идеята си за посредничество преди две седмици по време на телефонен разговор с генерал Абдел-Фатах Бурхан, главнокомандващ на суданските въоръжени сили и лидер на военната хунта, която контролира повече от половината територия на страната.
Предложението получи нов тласък в събота, когато външното министерство на ОАЕ излезе със съобщение, в което се посочва, че „приветства дипломатическите усилия на братска Република Турция за разрешаване на продължаващата криза в Судан, което също представлява приоритет за ОАЕ“, допълвайки че страната е „напълно готова да сътрудничи и да се координира с турските усилия и всички дипломатически инициативи за прекратяване на конфликта в Судан и намиране на цялостно решение на кризата.“
Въпреки че това не е напълно равнозначно на одобрение за избрания от Турция подход за преки междудържавни преговори между Судан и Емирствата, това все пак означава, че те са благоприятно настроени към съществена турска роля в посредничество за разрешаване на конфликта.
Последният ход на Анкара предвижда потенциално намалена роля на Съединените щати и Саудитска Арабия, които се опитаха да настояват за прекратяване на огъня през изминалия септември, когато бяха игнорирани от суданската армия. Последното развитие отразява също нарастващата увереност на Турция на международната сцена след поредица от външнополитически успехи, включително в Сирия и Африканския рог.
Страната изигра ключова роля в свалянето на режима на Башар ал-Асад в Сирия на 8 декември, а три дни по-късно посредничи за сключване на сделка между Етиопия и Сомалия, която да разреши назряващия конфликт, породен от спорове за достъпа на Етиопия до пристанището в автономния регион Сомалиленд.
Разговорът на Ердоган с лидера на суданската армия Ал-Бурхан се проведе само два дни след като беше подписано споразумението между Етиопия иСомалия, известно като Декларацията от Анкара. Турският президент посочи сделката в разговора си с Ал-Бурхан, като предположи, че тя укрепва доверието в страната му като посредник в подобни сценарии.
През последните години Турция разшири търговските и отбранителните си връзки в няколко части на Африка, сред които Сахел и Сомалия. Сделка за уреждане на конфликта в Судан би затвърдила допълнително авторитета на Анкара в региона.
Политиката на Анкара се характеризира с по-голяма прямота към политическия ислям в сравнение с Обединените арабски емирства, Египет и други страни, противопоставящи се на Мюсюлмански братя и други ислямистки влияния. Въпреки това Анкара се противопоставя на Ислямска държава, Ал-Кайда и други въоръжени групировки, които поддържат идеологията на глобалния джихад.
Турция доставя своите дронове Bayraktar-TB2 и Akinci на военните хунти, застанали начело на страните от Сахел, за да им помогне във военните операции срещу Джамаат Нусрат ал-Ислам ал-Муслимин (JNIM), регионалния филиал на Ал-Кайда, контролиращ части от Буркина Фасо, Мали и Нигер. По-рано тази година Анкара изпрати сирийски наемници да се сражават в Нигер на страната на военната хунта срещу местни бунтовници.
В контекста на суданския конфликт, политиката на Анкара е по-близка до военната хунта на ал-Бурхан, отколкото до Силите за бърза подкрепа. След народния бунт в страната от 2019 г., който свали режима на Ал-Башир, турската държава даде убежище на някои видни судански ислямистки политици и духовници. Лидерът на бившата управляваща партия “Национален конгрес” наскоро се завърна в африканската страна след двегодишен престой като изгнаник в Турция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар