Зеленски: Готов съм да се оттегля след края на войната

🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски обяви своята готовност да се оттегли от президентския пост след края на войната и подчерта, че няма намерение да остане на власт в мирно време.

„Моята цел е да завърша войната, а не да продължавам да се кандидатирам за постове“, каза той в интервю за Барак Равид в The Axios Show.

Зеленски обеща да поиска от украинския парламент да организира избори, ако бъде постигнато примирие, въпреки че конституцията на страната изрично забранява избори по време на военно положение.

„С примирие, мисля, че службите за сигурност могат да осигурят възможност за провеждане на избори. Това е възможно“, коментира той.

На въпрос дали мисията му ще е приключила след войната, Зеленски посочи, че е готов за оттегляне от президентския пост. Според него украинската нация може да поиска „лидер с нов мандат“, който да взема решенията, нужни за гарантиране на траен мир.

Говорейки в Ню Йорк по време на Общото събрание на ООН, Зеленски отбеляза, че е споделил на американския си колега Доналд Тръмп по време на срещата между тях във вторник, че евентуално примирие може да отвори път към избори.

„Можем да използваме този период и аз мога да дам сигнал към парламента“, уточни той.

Зеленски зае президентския пост след категорична победа на изборите през 2019 г. и трябваше да приключи своя мандат през май 2024 г. ако войната не беше отложила изборите. Неговият рейтинг на одобрение скочи до около 90% в първите месеци на руската инвазия и към днешна дата се задържа над 60%, въпреки някои критики, идващи както от страната, така и в чужбина.

В онези първи дни на руската инвазия, когато целият свят очакваше тя да сломи Украйна за броени дни, Зеленски се превърна в символ на украинската съпротива срещу агресията и олицетворение на непреклонна решителност и смелост в лицето на врага. Малко след нахлуването на руските войски, когато те вече бяха в подстъпите на Киев, Зеленски получи предложение за евакуация от съюзници, на което той отговори с вече легендарната фраза: „Трябват ми боеприпаси, а не превоз.“

Тази декларация не просто затвърди решимостта му да остане с народа си и да го поведе в борбата с врага, но и вдъхнови милиони украински граждани и приятели на Украйна по света. Зеленски, бивш комедиен актьор и телевизионна звезда, се трансформира в символ на устойчивост, обедини нацията с ежедневни обръщения, международна дипломация и непрекъснати призиви за подкрепа към своите съграждани от страна на глобалната общност.

Три години по-късно рейтингът му остава висок. Въпреки това през юли той се сблъска с първите мащабни протести от началото на пълномащабната агресия, тъй като негови съпартийци направиха опит да прокарат закон за ограничаване на правомощията на двата независими държавни органа за борба с корупцията.

В края на март Давид Арахамия, председател на партията „Слуга на народа“, отрече информации за среща в президентската администрация относно подготовка за избори. Той определи твърденията на The Economist като неверни и подчерта:

„Не се готвят избори и не се водят никакви подготовки. Всички политически партии и групи са съгласни, че избори трябва да бъдат проведени шест месеца след отмяната на военното положение. По същество нашата позиция не се е променила оттогава.“

Зам.-председателят на Централна избирателна комисия (ЦИК) Сергей Дубовик също заяви, че избори ще има чак след премахване на военното положение, но отбеляза, че ще е нужен преходен период за инфраструктурно възстановяване и адаптиране на процеса в следвоенните условия. Той подчерта, че правните промени трябва да се подготвят предварително, особено за разширяването на изборните секции в чужбина.

Според украинското законодателство избори за парламент трябва да бъдат проведени не повече от 60 дни след отмяната на военното положение, докато президентски – до 90 дни. Според ЦИК обаче този срок е твърде кратък, за да се осигури нормална подготовка за провеждане на вота.

Политическите опоненти на Зеленски също са единодушни, че избори няма как да бъдат проведени, докато по 1200 км фронтова линия продължават да се водят тежки сражения, а милиони украински граждани остават разселени в страната и чужбина.

Зеленски иска премахване на забраната за напускане на страната на мъже до 22 години.

🇺🇦 Президентът на Украйна Володимир Зеленски нареди на правителство и въоръжените сили да разгледат варианта за премахване на забраната за напускане на страната от мъже на възраст под 22 години.

„Това е положителна и правилна стъпка, която ще помогне на много украинци да запазят връзката си с Украйна и да се реализират в образованието тук“, обяви Зеленски на форума „Молодь тут“ в Киев на 12 август.

От началото на руската инвазия в страната действа военно положение и обща мобилизация, които забраняват на мъжете на възраст от 18 до 65 години да напускат територията на Украйна. Тези от 25 до 60 години подлежат на мобилизация, а мъжете от 18 до 24 години могат да бъдат призовани на базова военна служба (заместител на наборната), която по време на военно положение трае три месеца.

Върховната рада вече обсъди през юли инициативата за облекчаване на условията за пътуване в чужбина на мъже от 18 до 24 години, припомни председателят на парламента Руслан Стефанчук пред Суспилне.

На 2 април 2024 г. Зеленски подписа указ за затягане на мобилизацията, насочен към увеличаване числеността на армията. Законът понижи възрастта за мобилизация от 27 на 25 години и задължи всички украински мъже между 18 и 60 години да носят при себе си военните си документи.

През октомври 2024 г. американски политици настояваха Зеленски да свали мобилизационната възраст до 18 години, но той отказа.

Много украинци се опитват да избегнат мобилизация, напускайки страната незаконно. Най-малко 44 900 души са преминали нелегално границата от началото на пълномащабната инвазия, съобщи депутатката от Върховната рада Юлия Яцик през май 2025 г.

Над 6 000 души са прекосили река Тиса по границата с Румъния. До декември 2024 г. повече от 50 мъже са загинали във водите на реката, заяви представител на граничната служба. През ноември 2024 г. каналджии са предлагали да превозят мъже през Тиса срещу суми до 11 000 долара.

Според проучване на агенция Info Sapiens от тази година 77% от украинците не вярват на призовъчните комисии, а мнозинството не подкрепя закона за мобилизацията.

Действията на териториалните центрове за комплектуване (ТЦК), които са украински еквивалент на военните окръжия, нееднократно предизвикваха възмущение. В Закарпатието имаше протести срещу ТЦК, а терминът „бусификация“, означаващ насилствено прибиране с бус за мобилизация, бе избран за дума на 2024 г. През 2023 г. общо 112 служители на ТЦК от Одеса до Лвов станаха обвиняеми по наказателни дела.

Беларус подготвя законодателни промени за въвеждане на военно положение.

Курсант от Военната академия на Република Беларус провежда бойно обучение в учебния център „Белая Лужа“ край град Жодино в Минска област, 17 февруари 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇧🇾⚔️🇺🇦 Министерството на отбраната на Беларус съобщи във вторник, че правителството на страната готви законодателни промени, които ще позволят въвеждането на военно положение в отговор на продължаващата война между Русия и Украйна.

Предложението, озаглавено „За изменение на законите относно осигуряването на военна сигурност и отбрана“, е разработено от Министерството на отбраната на Беларус и е внесено за разглеждане в долната камара на парламента.

Според ведомството, законопроектът ще актуализира функциите на въоръжените сили и ще изясни ролята на Генералния щаб за осигуряване на военна сигурност и защита на Република Беларус. Той също така състави нов списък с военни заплахи, които оправдават въвеждане на военно положение в съответствие с военната доктрина на страната.

Едно от посочените условия са актове на въоръжена агресия от страна на която и да е държава или група от държави срещу Съюзната държава – наднационалното образувание, създадено от Руската федерация и Беларус през 1999 г. със сключването на договор, чиято крайна цел е политическото, икономическото и военното сливане на двете страни.

Тази формулировка предполага, че Беларус може да обяви военно положение не само в случай на директни атаки срещу нейната територия, но и в отговор на украински удари срещу руски военни обекти, тъй като Русия е негов партньор в Съюзната държава.

От началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. украинските въоръжени сили удрят руска територия с помощта на дронове, артилерия, прецизни ракети и авиационни бомби. Украйна е провеждала и изненадващи сухопътни операции в пограничните райони на Белгородска, Брянска и Курска области.

През юни Беларус проведе мобилизационни учения в Брестка област, разположена в югозападната част на страната по границата с Украйна и Полша, която е държава-членка на НАТО. Предишния месец резервисти от териториалните войски на Минск също се събраха за учения в същия регион.

По-рано Германия разположи в Полша изтребители Eurofighter на Луфтвафе само седмици преди Русия и Беларус да започнат своите съвместни военни учения „Запад-2025“.

Войници демонстрират уменията си по време на честванията на 60-годишнината на 5-та бригада от специалните сили в град Марина Горка в Минск, Беларус, 27 декември 2022 г.
📸 Снимка: Getty Images

Войници демонстрират уменията си по време на честванията на 60-годишнината на 5-та бригада от специалните сили в град Марина Горка в Минск, Беларус, 27 декември 2022 г.
📸 Снимка: Getty Images

Парашутисти от 38-ма отделна гвардейска десантно-щурмова бригада на въоръжените сили на Беларус тренират на тренажори за парашутни скокове на територията на бригадата в Брест, 13 февруари 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

Войници демонстрират уменията си по време на честванията на 60-годишнината на 5-та бригада от специалните сили в град Марина Горка в Минск, Беларус, 27 декември 2022 г.
📸 Снимка: Getty Images

Тайланд задържа трима китайци за шпионаж, по-късно ги освободи.

🇹🇭🔓🇨🇳 Инцидент, предизвикал тревога и довел до задържането на трима китайски граждани в Тайланд по подозрение в шпионаж, приключи с тяхното освобождаване. Според изявление на местните полицейски власти, мъжете са журналисти с валидни документи и са сътрудничили изцяло на разследването.

Първоначално тримата са били арестувани в провинция Сурин, близо до границата с Камбоджа, зона, където е в сила военно положение. Те са заснемали военна инфраструктура и други зони с ограничен достъп, което е събудило подозрения в местните власти. В местните медии се появиха сведения, че у тях са били открити фалшиви документи, допълнително засилвайки подозренията.

В 00:30 часа обаче служители на полицейския участък в Каб Чеинг заявиха, че щателно разследване и проверка на самоличността на задържаните е било установено, че те са журналисти и документите им за самоличност и имиграционни документи са били напълно законни.

Властите посочиха, че строгите мерки се налагат заради военното положение в района, изискващо повишено внимание и бдителност. След изясняване на фактите и потвърждаване на самоличността на мъжете, те са били освободени.

Тримата китайски граждани са заявили, че разбират процедурите на тайландските власти, нямат възражения и са съдействали напълно по време на разследването.

Инцидентът се случва в период на повишена сигурност в граничните райони, като съответните служби провеждат стриктни проверки на всички пристигащи, за да предотвратят проникването на нежелани лица.