Бившият американски президент Джими Картър почина на 100-годишна възраст.

🇺🇸 Джими Картър, 39-ият президент на САЩ, чиято визия за “компетентно и състрадателно“ правителство го изстреля в Белия дом, почина на 100-годишна възраст дома си в Плейнс, Джорджия, в неделя, потвърди “Центърът Картър“.

Новината беше съобщена за първи път от Atlanta Journal-Constitution, малко преди “Центърът Картър“ организацията с нестопанска цел на покойния президент, да направи съобщение на X. „Нашият основател, бившият президент на САЩ Джими Картър, почина този следобед в Плейнс, Джорджия,“ гласи публикацията на организацията.

Смъртта на Картър последва смъртта на съпругата му Розалин на 19 ноември 2023 г. Тя почина на 96-годишна възраст заобиколена от семейството си в дома на Картър в Плейнс, само дни след като беше приета в хоспис.

Самият покоен бивш президент беше постъпил в хоспис през февруари 2023 г. Картър оцеля години наред, след като беше отстранено „малко парче“ от черния му дроб в началото на август 2015 г. и по-късно същия месец обяви, че има рак на черния дроб, който се е разпространил в тялото му.

Освен това бившият президент загуби баща си, брат си и двете си сестри от рак на панкреаса. Майка му имаше рак на гърдата, който по-късно също се разпространи в панкреаса.

Джейсън Картър, внук на бившия президент, обяви през май, че вярва, че неговият дядо е “в края“ на житейския си път. Но бившият президент издържа много по-дълго.

Подробностите за погребението все още се планират, но Центърът Картър обяви, че той ще бъде погребан в Плейнс след обществени церемонии във Вашингтон, окръг Колумбия, и Атланта, като семейството на починалия заяви, че насърчава даренията за фондацията “Центърът Картър“ вместо цветя.

Единственият мандат на тихия и спокоен лидер в Овалния кабинет бе помрачен от икономически спад у дома и кризата със заложниците в Иран.

Джеймс Ърл Картър младши е роден през 1924 г. в Плейнс, фермерски град. Неговият баща е бил фермер, произход, който му е помогнал да възпита любов към земята – и работниците и хората от по-ниската класа, които я обработват – която ще го следва през целия му личен и професионален живот.

Картър си проправя път извън Плейнс и след посещение във Военноморската академия на САЩ, той служи като подводничар във флота малко след Втората световна война, като в крайна сметка достига чин лейтенант.

След като завършва академията през 1946 г., той се жени за Розалин Смит, също родом от Плейнс.

След като бащата му умира през 1953 г., Картър подава оставка от военноморската си комисия и се завръща при корените си и Розалин в Плейнс. Младият мъж поема ръководството на семейната ферма, докато Розалин управлява компания за доставки на фермени продукти в техния малък град в Джорджия.

Не след дълго обаче Картър отново напусна земеделските ниви, този път започвайки кариера в политиката, която ще му осигури най-високия пост в нацията само след 14 години.

Картър печели изборите за Сената на Джорджия през 1962 г. и след неуспешна кандидатура за губернатор през 1966 г. той става губернатор на щата през 1971 г.

Картър израства до национален лидер на Демократическата партия и печели президентските избори през 1976 г. срещу президента Джералд Форд, яхвайки вълна от народно недоволство срещу бившия президент Ричард Никсън – и помилването, което Форд му е предоставил.

Докато беше в Белия дом, Картър установи пълни дипломатически отношения с Китай и води преговорите за сключване на договор за ядрено ограничаване със Съветския съюз. В страната той ръководи няколко усилия за опазване, показвайки същата любов към природата като президент, както и като млад фермер в Плейнс.

Той посочва договорите за Панамския канал и споразуменията от Кемп Дейвид, донесли мир между Египет и Израел, като някои от най-големите си лични постижения.

„Фокусирахме се върху мира“, каза той пред The ​​Washington Post през 2014 г. „Никога не сме изстреляли куршум или сме хвърлили бомба върху някого“.

Но мирът невинаги се поддържаше лесно и усещането за липса на сила в справянето с враговете вероятно е допринесло за едностранчивото му поражение през 1980 г. от Роналд Рейгън.

Последните 14 месеца от неговото президентство бяха доминирани от кризата със заложниците в Иран. След революцията в страната новото правителство взе 52 американски заложници. Картър така и не успя да върне задържаните американци или да дори да стигне до преговори за тяхното освобождаване. С очевидно пренебрежение Иран най-накрая ги освободи, след като бяха държани 444 дни – в същия ден, когато Картър напусна поста.

И въпреки че Картър създаде министерствата на образованието и енергетиката, които оттогава станаха популярни мишени за републиканците, енергийната криза в цялата страна също навреди на мандата му. Кадри от газопроводи и високи цени на бензина са основополагаща характеристика на почти всеки документален филм или дискусия от края на 70-те години.

Вътрешните и външни проблеми накараха сенатор Тед Кенеди да предприеме рядката стъпка да предизвика Картър за номинацията за президент на Демократическата партия. Въпреки че Картър оцеля в тази битка, той нямаше толкова късмет през ноември 1980 г., когато Роналд Рейгън взе 44 щата и спечели президентството.

След като напусна президентския пост, Картър, който е автор на 28 книги, бе обявен за изтъкнат професор в университета Емори в Атланта и основа “Центърът Картър“, който се фокусира върху националната и международната обществена политика. Картър каза пред Асошиейтед прес, че е имал “най-добрите времена“ в живота си след създаването на организацията през 1982 г.

„Това красиво място на Земята, което е установило морални и етични стандарти, илюстриращи каква трябва да бъде суперсила като Америка“, заяви Картър за центъра през октомври.

Животът му след президентството беше белязан от много видима отдаденост на службата, но също и от поредица от понякога противоречиви ходове, докато продължаваше да навлиза във външните работи, особено що се отнася до израелско-палестинския конфликт.

Картър се срещна с ръководството на палестинската терористична групировка Хамас през 2009 г. и 2015 г. Той порица Израел за операциите му срещу Хамас през 2014 г., като заяви, че “няма оправдание в света за това, което Израел прави“.

Спомняйки си за ръчния труд от младостта си в Плейнс, Картър често е виждан да работи като доброволец и да набира средства за Habitat for Humanity, помагайки за изграждането на домове за нуждаещите се.

Картър беше удостоен и с Нобелова награда за мир през 2002 г. Освен това той беше член на The Elders, група от независими глобални лидери, които вече не са в политиката, чиито редици включваха също президента на Южна Африка Нелсън Мандела, президента на Ирландия Мери Робинсън и секретаря на ООН - Генерал Кофи Анан.

В свободното си време Картър, дълбоко религиозен човек, който служи като дякон в баптистката църква Maranatha of Plains, обичаше да лови риба, да бяга и да работи с дърво.

Картър е наследен от четирите си деца, 11 внуци и 13 правнуци.

Хронология

• 1953 г. – Работи в собствената си ферма в Плейнс, Джорджия, и управлява Carter’s Warehouse, компания за семена и доставки за ферми с общо предназначение.
• 1962 г. – Печели изборите за Сената на щата Джорджия.
• 1966 г. – Кандидатира се за губернатор и губи от Лестър Мадокс.
• 3 ноември 1970 г. – Кандидатира се за губернатор за втори път и печели.
• 12 януари 1971 г. – Встъпва в длъжност като 76-ия губернатор на Джорджия.
• 1974 г. – служи като председател на кампанията на Националния комитет на Демократическата партия за изборите за Конгрес през 1974 г.
• 12 декември 1974 г. – Официално обявява своята кандидатура за президент на Съединените щати.
• 2 ноември 1976 г. – Избран за 39-ия президент на Съединените щати.
• 20 януари 1977 г. – Тържествено встъпване в длъжност.
• 26 март 1979 г. - На церемония във Вашингтон, окръг Колумбия, Египет и Израел официално подписват мирен договор, слагащ край на 31-годишна война между тях. Успешните споразумения от Кемп Дейвид са един от акцентите на президентството на Картър.
• 4 ноември 1979 г. – Посолството на САЩ в Техеран, Иран, е щурмувано и персоналът му е взет за заложници. Неспособността на Картър да договори успешно освобождаването на заложниците се превръща в основна политическа отговорност. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 г., в деня на встъпването в длъжност на Роналд Рейгън.
• 1982 г. – Става професор в университета Емори в Атланта.
• 1982 г. – Основава “Центърът Картър“ в Атланта, в партньорство с университета Емори. Инициативите на “Центърът Картър“ включват наблюдение на международни избори, борба с болестите в развиващите се страни и търсене на международен мир. Едно от ключовите постижения на “Центърът Картър“ е почти изкореняването на болестта гвинейски червей от повече от три милиона случая през 1986 г. до 14 случая през 2021 г.
• 9 август 1999 г. – Получава Президентския медал на свободата, най-високото отличие за цивилен американски гражданин.
• 14 май 2002 г. – В реч, произнесена в Куба, Картър очертава своята визия за подобряване на търговските отношения между Съединените щати и Куба. Речта се предава на живо и нецензурирана по кубинската държавна телевизия.
• 11 октомври 2002 г. – Печели Нобеловата награда за мир.
• 17 април 2008 г. – Среща се с лидерите на Хамас в Кайро, Египет. Представители на правителството на САЩ и Израел възразяват срещу срещата на Картър, тъй като и двете правителства класифицират Хамас като терористична организация.
• 15 септември 2009 г. – Картър предизвиква полемика със забележки в NBC Nightly News за президента Барак Обама. Картър казва: „Огромна част от интензивно демонстрираната враждебност към президента Обама се основава на факта, че той е чернокож, че е афроамериканец.“
• 27 август 2010 г. – Картър преговаря за освобождаването на американския гражданин Айалон Махли Гомес. Гомес беше затворен в Северна Корея, след като влезе нелегално през януари 2010 г. „По искане на президента Картър и за хуманитарни цели, г-н Гомес беше амнистиран от председателя на Националната комисия по отбрана Ким Чен-Ир, се посочва в изявление на “Центърът Картър“.
• 26 април 2011 г. – Посещава Пхенян, Северна Корея, за преговори за облекчаване на напрежението между Северна и Южна Корея, придружен от бившия финландски президент Марти Ахтисаари, бившия норвежки министър-председател Гро Харлем Брундтланд и бившия президент на Ирландия Мери Робинсън.
• 7 юли 2015 г. – Публикувана е автобиографията му „Пълен живот: Размисли на деветдесет“.
• 20 август 2015 г. – Картър провежда пресконференция, за да обяви, че лекарите са открили петна от меланом по мозъка му и той ще бъде подложен на лечение.
• 6 декември 2015 г. – Картър обявява, че според последното му сканиране на мозъка с магнитен резонанс ракът му е изчезнал.
• 12 ноември 2019 г. – Бившият президент се подлага на операция за облекчаване на натиска върху мозъка му, причинен от кървене от скорошни падания, според “Центърът Картър“. Освободен е по-късно същия месец.
• 18 февруари 2023 г. – В изявление “Центърът Картър“ казва, че бившият президент ще започне да получава хосписни грижи в дома си в Джорджия.
• 1 октомври 2024 г. – Картър навърши 100 години, ставайки първият президент, направил това. Президентът Джо Байдън отправи поздрави за рождения ден и изрази възхищението си от своя предшественик, а хиляди деца направиха картички, за да отбележат повода.