🇩🇪⚔️🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е преминал точката, от която би могъл просто да прекрати войната срещу Украйна, без да застраши основите на собствената си власт. Това предупреди Мартин Йегер, президент на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND), по време на публично изслушване в Бундестага на 5 октомври. В същото изказване той подчерта, че Германия е застрашена от въвличане във въоръжен конфликт с Руската федерация, която я изпитва и следи как ще реагира, и че залага на нейната слабост.
Йегер говори във встъпителното си изказване на ежегодното публично изслушване на Парламентарната контролна комисия, която следи дейността на трите служби. Това е единственото заседание в годината, на което главите на BND, Службата за военно контраразузнаване (MAD) и Федералната служба за защита на конституцията (BfV) отговарят на въпроси на депутатите публично; иначе заседанията са закрити. Според официалния текст на изказването, публикуван на сайта на BND, Путин трябва да покаже успех в Украйна, който от руска гледна точка да оправдае „огромните жертви“, понесени дотук, и това го кара да действа. Според Йегер руската държава се намира в големи икономически затруднения, войната не се развива според плановете на Москва, а страната „изчерпва собствените си ресурси“.
В Москва обаче „никак не цари объркване“, смята Йегер: ръководството знае ограниченията на военните и икономическите си възможности и компенсира своята слабост с репресии вътре в страната, с насочване на ресурсите към войната и, „това е решаващото“, с „решителност и готовност за риск“.
„За руското ръководство волята и готовността за жертви значат повече от материалните ресурси, парите и човешките животи. Това са валутите, с които Русия работи. Те ще бъдат вписани и в нашата сметка.“ Москва действа с убеждението, че в крайна сметка Германия няма да устои на този натиск и сплашване. „Москва залага на нашата слабост.“
Йегер изброи 4 очаквания, които обхващат както Украйна, така и Германия. Първо, руските бойни действия срещу Украйна са ескалирали от лятото и Русия има за цел да я постави на колене през предстоящата зима: той предупреди за атаки „със суровост и жестокост, каквито досега не сме виждали в такъв мащаб“, поради което войната влиза в „нова, изключително опасна фаза“. Второ, Москва се опитва по възможност да осуети западното производство на оръжие и военни материали за Киев и доставките им, „включително кинетично, включително у нас“, тоест със силови средства. Трето, Русия цели да пречупи европейската политическа подкрепа за Украйна с опити за сплашване и чрез по-нататъшна намеса, като „вероятно отново ще има и ядрени заплахи“, на които Германия трябва да устои. Четвърто, към момента BND не наблюдава признаци за мащабно руско нападение срещу територия на НАТО, но допуска военни операции с ниска интензивност, особено в Балтика, и не изключва операции под фалшив флаг, т.е. скрити акции, организирани по начин, по който могат да бъдат приписани на друг.
Всичко това Йегер нарече „сенчеста война“: необявена война, която „не се побира в обичайните военни или правни категории“. „Не сме в състояние на отбрана и въпреки това ни нападат.“ Състоянието на отбрана е режимът, който Основният закон предвижда при въоръжено нападение срещу страната. Още в началото на своето изказване той нарече опита за нападение в Лайпциг „само един пример“ за опасността от въоръжен конфликт срещу Русия. Вечерта на 4 август 2026 г. на летището Лайпциг/Хале е трябвало да избухне дрон с професионално взривно вещество и детонатор; така описва случая Федералната прокуратура, която го пое два дни по-късно. На 1 септември федералните власти обявиха, че полицейските разследвания, начинът на действие и разузнавателните данни заедно доказват руска отговорност, и съобщи, че затваря генералното консулство на Руската федерация в Бон на 18 септември. Кремъл отхвърля обвиненията срещу него, които Путин нарече „тежка грешка“ и определи представените досега доказателства като подправени.
На същото изслушване шефът на вътрешното разузнаване Синан Селен посочи, че Русия показва готовност за саботаж и убийства, а спектърът на действия включва дезинформация и опити за атентат като посочения на летище Лайпциг/Хале. „Нападат ни сега, не чак през 2029 г.“, заяви той, имайки предвид годината, когато според военните сценарии на Бундесвера, НАТО и BND руската армия ще е възстановила способностите си за мащабна инвазия. Ръководителят на Военната служба за контраразузнаване Мартина Розенберг посочи: „Докато преди говорехме за абстрактна заплаха, днес сме изправени пред конкретни нападения.“
Оценката на Йегер съвпада с онова, което The Economist писа на 30 август, стъпвайки върху сведенията на източници, близки до Кремъл. След няколко седмици размисъл през лятото Путин е избрал ескалацията, а на приближени е споделил опасения, че „ще ме обесят“ при поражение в Украйна, без изданието да уточни кога. Западното разузнаване допуска руски удари срещу европейски заводи, произвеждащи за украинската армия, но не смята пряк сблъсък с НАТО за вероятен сценарий на този етап, а министерството на отбраната в Москва обяви подготовка на нова масирана вълна от удари срещу украинската енергетика. На 3 октомври руското външно министерство предупреди чужденците, включително дипломатите, че излагат живота си на смъртна опасност, ако се намират в Украйна; военното ведомство обеща да засили ударите по страната; на 4 октомври руски дрон удари Северния мост над река Днепър в Киев, докато в града пристигаше канцлерът Фридрих Мерц. Ден по-рано президентът Володимир Зеленски заяви пред Reuters, че Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйн е видяло документи за „нова доктрина“ на Путин, която допуска удари по по-широк кръг цивилни цели преди зимата.
Година по-рано, на 13 октомври 2025 г. Йегер отправи предупреждение, че „в Европа в най-добрия случай цари леден мир, който на отделни места във всеки момент може да се превърне в гореща конфронтация“. Изказването днес започва с твърдението, че изострянето на обстановката, което BND е предсказала преди година, е настъпило „в пълна степен“. През 2025 г. той заяви още, че службата „трябва да стане и ще стане по-оперативна“, а сега увери, че новият закон за BND ще я промени из основи: „Ще бъдем друга, нова BND.“ Правителственият законопроект, внесен в Бундестага на 7 септември, би дал на BND право при специфична опасност от чужди сили да предприема действия по своя инициатива. Според пояснение на министерство на вътрешните работи, публикувано от Бундестага, това включва проникване в информационните системи на лаборатории за химическо оръжие или на заводи за дронове, за да се саботира тяхното производство, и изключване на сървъри на държавни хакерски групи. Бундестагът още не го е приел.
Тезата на Йегер стъпва върху наблюдение, което в публикувания текст не е подкрепено с данни: че властта на Путин зависи от резултата в Украйна. Йегер я изложи в същото изказване, в което приветства закона за разширяване на правомощията на BND, затова сама по себе си тя не е достатъчна. Подкрепя я обаче извод, до който стигат независими източници около Кремъл, а руските действия от последните седмици отговарят напълно на него: удари по украинските градове, обещание за ескалация и предупреждения към дипломати на чужди държави, пребиваващи в Украйна. Алтернативното обяснение е, че ескалацията е пореден опит за натиск преди преговорите, които САЩ искат да организират до края на октомври, по думите на Зеленски. Това обаче не опровергава тезата. Ако Путин трябва да постигне успех, натискът и масата за преговори са два пътя до един и същ резултат, а според The Economist той се страхува за живота си, ако войната срещу Украйна приключи без да бъде постигната минималната му цел, а именно пълното овладяване на Донбас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар