🇹🇷⚓ Aдмирал Ерджюмент Татлъоглу, командващият Военноморските сили на Турция, разкри в интервю за Warships International Fleet Review, че страната му е предприела ключова стъпка в изграждането на ядрено задвижвани подводници. Това е част от дългосрочната стратегия на Турция за развитие на подводния флот и нейния стремеж да се утвърди като средна сила с глобално влияние.
Изявлението на адмирала беше направено в контекста на по-широките усилия за модернизация на военноморския флот, включващи текущото производство на подводници в корабостроителницата в Гьолджюк. Програмата за ядрени подводници върви паралелно с амбициозен проект за развитие на ядрена енергетика за граждански цели, в основата на която стои изграждането на АЕЦ "Аккую" в провинция Мерсин.
Проектът, реализиран от руската държавна корпорация Росатом по модела „изгражда-владее-експлоатира“, включва четири реактора от тип VVER-1200. Първият от тях се очаква да бъде въведен в експлоатация до края на тази година, а пълната мощност на централата ще покрива около 10% от нуждите на страната от електричество. Пълната чуждестранна собственост на централата и близостта ѝ до стратегически обекти като базата Инджирлик и радарното съоръжение на НАТО в Кюреджик събудиха безпокойство във военните среди на запад. Турските власти обаче уверяват, че разполагат с планове за национален контрол при нужда.
В допълнение към Аккую, Турция води преговори с Русия и Южна Корея за втора ядрена централа в Синоп, както и с Китай за трета в района на Тракия, като крайната цел е е до 2050 г. да достигне 20 гигавата инсталирана ядрена мощност. Планира се и интегриране на малки модулни реактори (SMR) с капацитет от 5 гигавата. Военноморските издания на Турция разглеждат SMR като стратегически актив не само в енергетиката, но и в отбраната.
В броеве на официалното списание на ВМС от края на 2024 и началото на 2025 г. бяха публикувани анализи на възможностите, предоставени от ядрения двигател на подводните платформи. Експертът контраадмирал д-р Ахмет Ъшчъ посочи, че ядреното задвижване премахва ограничения на дизелово-електрическите подводници, като нужда от издигане на перископ и ограничена скорост на потапяне. Освен това осигурява по-голям вътрешен обем за полезен товар и по-ниска уязвимост от въздушно разузнаване.
Централно място в подводната програма на Турция заема проектът MILDEN – напълно вътрешната разработка, ръководена от държавната компания ASFAT и Проектантското бюро на ВМС. Подводни MILDEN се очаква да бъдат снабдени с вертикални пускови установки и осъвременени с технологии за автономно задвижване (AIP) с литиево-йонни батерии. В зависимост от хода на изследванията, втори вариант на платформата може да бъде с ядрено задвижване.
Успоредно с това продължава изграждането на подводници от клас Reis, базирани на германската платформа Type 214. Те използват автономна система с водородни горивни клетки, разработени в Турция, и са оборудвани със съвременна комуникация, сонари и оръжия местно производство. Те са въоръжени с торпедата Akya, крилатите ракети Atmaca и Gezgin, както и морските мини Malaman. Първата от серията, TCG PiriReis, влезе на въоръжение през 2024 г. и още най-малко пет се очакват до 2029 г.
Турция може да се похвали с почти вековна традиция в подводното корабостроене. Първоначално страната внася подводници от Германия, Италия и Испания, а след Втората световна война от САЩ. От 70-те години насам производството е съсредоточено изцяло в Гьолджюк, като турският флот в момента разполага с 13 атакуващи подводници от класовете Атълай, Превезе, Гюр и Рейс. Според адмирал Татлъоглу, поддържането на турските корабостроителни способности е от стратегическо значение, а бъдещото изграждане на подводници с ядрено задвижване е постижимо на основата на натрупания опит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар