Историята на една беларуска доброволка в Буча.

🇧🇾 Последните четири години от живота на Карина приличат повече на сюжет на драматичен филм. През 2020 г. в родния си Солигорск в Беларус, тя се заема с граждански активизъм, тъй като не е съгласна с резултатите от президентските избори и насилието от страна на силите за сигурност срещу демонстрантите по улиците.

Поради натиска на властите и заплахата да бъде задържана, тя напуска Беларус и се мести в Буча, злополучното предградие, разположено северно от столицата Киев, където клането, извършено от руските окупационни сили, отне живота на над 300 цивилни.

След началото на руската инвазия Карина е доброволец в кол центъра на местното кметство. След две седмици, прекарани в мазе по време на руската окупация, тя успя да избяга от града, а по-късно след деокупацията му се връща обратно, въпреки че разполага с хуманитарна виза за Полша от началото на февруари 2022 г.

„Там отидох в СпивДия. Това е голяма украинска платформа, инициирана от Координационния щаб по хуманитарни и социални въпроси към Канцеларията на президента на Украйна. Там започнах да работя в кол център. Обработвах молби за помощ от цялата страна, други хора ги формираха и изпращаха. И тогава Буча беше освободена и всички видяха снимките оттам. Два дни не можах да отида на работа от този ужас“, спомня си Карина.

„На 6-ти вече карах към освободения град, но беше трудно да вляза. Когато пристигнах, писах на началника на отдела, че се радвам да се върна и искам да помогна. Той каза, че в града се отваря хуманитарен щаб и има нужда от хора. Започнах работа на 9 април 2022 г.

„Първият път след окупацията беше много тежък. Хората бяха в тежко психологическо състояние, дезориентирани, уплашени, плачещи. Когато отвориха вратите на градския съвет и някак си нещата потръгнаха, започнаха да събират жалби. И хората просто идваха, за да ни разкажат какво са преживели! Разпитах ги, записах всяка история – кой не е намерил сина си, кой къде е заровен. Регистрирах хора за помощ от Червения кръст“, сподели тя.

По-късно момичето започва да помага в разчистването на развалините по къщите и се присъединява към общественото сдружение „Аз съм от Буча“, където помага за организирането на процеса.

„Това наистина е тежък физически труд, дори учениците ни помагаха. Стената на съседна къща се изсипа върху парцела на баба ми. За хората е трудно да разчистят тези развалини: трябва да намерят контейнер за строителни работници, да извикат сапьори и да проверят всичко. И са в шок. Една жена имаше в градината си труп на руснак, който само военната администрация има право да изнесе. Прекарахме няколко дни в преговори, за да го измъкнем оттам. След това донесоха модулни къщи. Отидохме да ги почистим, за да могат хората да се преместят в чисти домове“, разказа още Карин, Казва, че е помагала с каквото е могла и много хора в града я познават.

„Един дядо дойде, окупаторите му бяха счупили очилата. Започнах да търся начин да му намеря нови. Морално е тежко, опознаваш семейства, преживели ужаса на войната.“

Как да намерим сила след подобни травмиращи събития, какво променя войната у хората и какво очаква Беларус – повече подробности в следващото интервю (на беларуски):