🇮🇷💥🇺🇸 Последните американски войници в Кемп Бюринг, един от главните пунктове за разполагане на силите на САЩ в Близкия изток, са напуснали лагера в северозападен Кувейт под ирански обстрел с дронове и балистични ракети в първите седмици на войната, след като запасът им от едрокалибрени боеприпаси е намалял до критично ниско ниво. Над 100 души са натоварили в превозните средства каквото са успели да вземат и през нощта са се изтеглили дълбоко в пустинята. Това съобщи вчера CBS News, която публикува и кадри от самите удари, заснети от човек, намиращ се в лагера.
Записите са без звук: телевизията го премахва, за да защити източника заради строгите армейски правила за работа с медиите. CBS е удостоверила автентичността им по вградените във файловете метаданни и ги е сверила с други снимки на щетите. На единия запис дрон кръжи над поста, след което се спуска към целта и следва експлозия. На другия запис дрон прелита над редица бели сводести постройки към стълб черен дим и пикира в базата. По данни на CBS дроновете са поразили летателната писта и склада за боеприпаси или места точно до тях. Следващите кадри показват сграда с изпочупени прозорци, рухнали таванни панели и отломки по пода, а същата нощ над лагера все още се издига дим.
Още преди началото на бойните действия Пентагонът е изтеглил от Кемп Бюринг по-голямата част от около 7000-те военнослужещи, разположени там, както и основната част от силите на САЩ в Кувейт. Във военния жаргон планът се нарича get off the X, т.е. напускане на позиция, уязвима за удар. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го описа на 4 март така: „Докато изграждахме настъпателна бойна мощ, изведохме огромното мнозинство от американските войски, над 90% от американците, които бяха в базите ни, […] извън обсега на иранския огън.“ В Бюринг обаче са останали повече от 100 войници. Лагерът е на 40 км от границата на Кувейт с Ирак и от подготовката за нахлуването през 2003 г. насам през него минават войските на САЩ на път за региона. След 28 февруари ракети и дронове, част от тях изстреляни от иракски шиитски милиции, многократно са застрашавали поста и са принуждавали гарнизона да се укрива в бункерите.
Командирите са били изправени пред 2 проблема. Изолираният лагер сред пустинята, макар да разполага с няколко бетонни бункера, не е подготвен да се справи с голям брой пострадали, ако атаките продължат. Освен това патроните с калибър 12,7 мм за тежките картечници са били на привършване. Висш логистичен офицер от Сухопътните войски, който ръководи операциите от друг пост в Кувейт, потвърди пред CBS, че е имало опасения за запасите както от тези патрони, така и от най-скъпите боеприпаси, сред които ракетите за комплексите Patriot. Командирите са решили да напуснат лагера. Отдалечените места, където войниците са спрели, са се превърнали в предни оперативни бази – полеви позиции, чието точно местоположение понякога не е било известно дори на самите военни. Войниците са останали там седмици наред.
„Здраво ни удариха“, каза пред CBS източникът, пожелал анонимност заради строгите ограничения. „Беше ужасно. Там останаха много смели момчета да се бият, а хората у дома не знаят какво се случи. Трябваше да изоставим базата.“
Няма убити от вражески огън нито в Бюринг, нито в предните бази, но има ранени. По данни на официални лица от САЩ в края на април мълния е ударила двама войници по време на пясъчна буря: единият получил изгаряния, другият със спукано тъпанче. Командването на Сухопътните войски се е опитвало да ги изтегли от района, но не е успяло навреме. През май войниците са напуснали предните бази и са се отправили към Кемп Арифджан, другата голяма американска база в Кувейт, а оттам са разпределени на позиции в региона и отвъд. „CBKU беше сринат“, добави източникът, използвайки военната абревиатура на лагера. „Трябва да има разследване. Как така никой не дойде да ни подсили?“
Доколкото е известно на CBS, армията разследва само един от иранските удари. Това е най-смъртоносният досега – по импровизиран оперативен пункт в пристанището Шуайба на 1 март. При него загинаха шестима военнослужещи. Семействата им все още очакват доклада, за който са получили уверение, че е готов още през юли. Според изчисленията на телевизията конфликтът е отнел живота на 18 американци.
Записите показват дроновете, а за самолетите свидетелстват хората на земята. Трима военнослужещи на САЩ са споделили, че в атаките са участвали ирански изтребители F-5 – американски самолет, който Иран получава през 70-те години при управлението на шаха. Първа за тях съобщи NBC News през април. „Минаха толкова близо до нас, че виждах шлемовете им“, разказва един от тях. „Дойдоха, удариха ни и си тръгнаха.“ На 12 август пенсионираният генерал от ВВС Глен Ванхерк, бивш командващ на Северното командване на САЩ, заяви на симпозиум в Хънтсвил, че три F-5 са излетели от Иран, прелетели са на малка височина, при което са хвърлили бомби. Вашингтон не е потвърждавал официално участието на изтребители. Централното командване (CENTCOM) отказа коментар и този път, а Пентагонът препрати към изказването на Хегсет от март.
Разказът на войниците съвпада с първата официална равносметка на Пентагона. Генералният инспектор, вътрешен надзорен орган на ведомството, публикува на 14 септември доклад за периода от 28 февруари до 30 юни, според който ирански удари са повредили и разрушили „стотици сгради и съоръжения“ във военни бази на САЩ в 8 държави, сред тях Кувейт. Докладът признава изчерпване на ключови запаси с боеприпаси и описва как CENTCOM е премествало хора, техника и складове, включително изтеглянето на санитарните хеликоптери на армията от Ирак и Кувейт, след което „повечето медицински евакуации са извършвани по земя“. Без санитарен хеликоптер ранен военнослужещ от изолиран пост сред пустинята може да стигне до болница само с кола, а гарнизонът на Бюринг се е опасявал именно, че няма да се справи с голям брой пострадали.
Мащабът на загубите се вижда и в числата. Докладът оценява стойността на загубената техника на до 3,7 млрд. долара. Изследователската служба на Конгреса (CRS) отчете на 5 октомври най-малко 81 загубени или повредени летателни апарата, включително безпилотни. Снимки и видеозаписи от поразените обекти почти няма. Самата CBS по-рано показа разполовения E-3 Sentry, самолет за далечно радиолокационно откриване, в авиобазата „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и разкъсаните казарми в Кемп Арифджан.
Ванхерк обясни пробива в противовъздушната защита на базите с това, че ВВС и Сухопътните войски дълго са си прехвърляли отговорността за нея: „Не взехме решението, приехме риск и сега плащаме цената на риска, който приехме.“ В Бюринг тази цена се вижда на терен. Постът, на чиито защитници са свършвали едрокалибрените патрони, докато логистиците в Кувейт се тревожат и за ракетите за Patriot, е бил изоставен, а не подсилен. По разчет на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) към 27 юли запасът от прехващачи за Patriot е паднал от около 2400 преди конфликта до между 759 и 827. Американски официални лица оспориха разчета на 5 август, без да предложат свои числа.
Срещу този прочит стои възражение, което също намира опора в изложеното. Разпръскването е официална политика на Пентагона още преди първия ирански удар. Според нея войските не остават на неподвижна, вече набелязана позиция, ако могат да я напуснат. Хегсет я представи като съзнателен избор, а в Бюринг резултатът е, че няма нито един убит от вражески огън. Възражението обаче обяснява решението на хартия, не начина, по който е изпълнено. Повечето от седемте хиляди са изведени по план предварително, а последните сто и няколко души са тръгнали под огън, нощем и с намаляващи запаси от боеприпаси, след което седмици наред са стояли на полеви позиции, където мълния е ударила двама от тях.
Потвърждение за разказа на войниците би било разследване на изтеглянето от Бюринг, каквото иска източникът на CBS, или следващ доклад на генералния инспектор с данни за наличните прехващачи и боеприпаси в Кувейт през март. Този разказ би бил отслабен от документ, който показва, че напускането на последната група е било част от първоначалния график на разпръскването. Междувременно служители от армията и разузнаването на САЩ са обсъждали трайно съкращаване на присъствието на САЩ в региона след края на войната, съобщи по-рано CNN. Завръщането на гарнизон в Кемп Бюринг или липсата му ще покаже дали двайсетгодишната база е била напусната временно, или завинаги.
