Техеранският съд осъди повторно на смърт кюрдската активистка Варише Моради

🇮🇷⚖️ Революционният съд в Техеран е осъдил отново на смърт кюрдската политическа затворничка Варише Моради. Решението е на същия състав, чиято първа присъда Върховният съд отмени преди 10 месеца. Защитата го е получила в сряда, 14 октомври. Постановено е 15-и състав на Революционния съд с председател съдия Аболкасем Салавати, който води и първото дело. Адвокатите ѝ съобщиха за решението пред иранското издание „Емтедад“, а Мрежата за човешки права в Кюрдистан (KHRN) и правозащитната агенция HRANA потвърдиха подробностите.

Обвинението е „членство в бунтовническа група“, т.е. в организация, обвинена в „багй“ – въоръжен бунт срещу държавата според ислямския наказателен кодекс. „Според връчената присъда, която може да бъде обжалвана пред Върховния съд в 20-дневен срок, посоченият състав отново осъжда г-жа Варише Моради (Мирзаи) на смърт по обвинение в членство в бунтовническа група“, заяви пред „Емтедад“ нейният адвокат Амир Саджади. Срокът изтича в началото на ноември и защитата е обявила, че ще обжалва.

Ключът към случая е в решението, което предхожда новата присъда. На 10 декември 2025 г. 9-и състав на Върховния съд отмени първата смъртна присъда заради непълно разследване и процедурни нарушения. Сред нарушенията адвокатът Мостафа Нили посочи, че на Моради изобщо не е било повдигнато официално обвинението, въз основа на което е наложено наказанието. Делото беше върнато на 15-и състав с указания за допълнителни разследвания. Според втория ѝ адвокат Кейван Азизи съдът не е извършил нито едно от тях: сменя формулировката на обвинението и постановява същото наказание, без да отстрани нарушенията, заради които Върховният съд отмени първото решение.

Формулировката е спорна и по същество. В първия процес обвинителният акт цитира чл. 288 от Ислямския наказателен кодекс, по който се предвиждат до 15 години затвор за членове на бунтовническа групировка. Моради обаче беше осъдена на смърт по чл. 287, разпоредбата за самия въоръжен бунт, и то без защитата да е уведомена за смяната. В новото решение обвинението отново е за „членство“, но наказанието остава смъртно. Така първата и втората присъда се различават по формулировката, но резултатът е един и същ.

Самата Моради отказа да се яви на последното заседание на 20 септември 2026 г. и заяви, че не признава съда. Защитата отрича обвинението изцяло. „Г-жа Варише Моради категорично не е участвала в никакви операции срещу Ислямска република Иран. Нейната дейност е свързана с кампаниите срещу Ислямска държава в Северна Сирия и няма отношение към Ислямска република Иран“, отбелязва Азизи. Саджади добави, че в материалите няма достатъчно достоверни доказателства за членство. KHRN я описва като членка на Обществото на свободните жени на Източен Кюрдистан (KJAR), а властите я свързват с Партията на свободния живот на Кюрдистан (PJAK) – въоръжена групировка, действаща в Ирански Кюрдистан от свои бази в Северен Ирак. От февруари 2009 г. Министерството на финансите на САЩ я включва в списъка на специално определените глобални терористи заради връзките ѝ с Кюрдската работническа партия (ПКК).

Съдията също има своята предистория. Аболкасем Салавати е един от най-известните председатели на революционни съдилища в Иран и от 2009 г. насам е водил десетки политически процеси. От 19 декември 2019 г. е обект на санкции от Министерството на финансите на САЩ, тъй като наказва ирански граждани и чужденци с двойно гражданство за упражняване на свободата на словото и на събранията. ЕС го е включил в черния си списък още по-рано. Делото отново попадна при човека, чието първо решение беше отменено.

Моради е от Санандадж, втория най-голям кюрдски град в Иран, с население от 850 00 души. Служители на Министерството на разузнаването я задържаха на 1 август 2023 г. на входа на града, докато се е връщала от Керманшах. Прекарва 13 денонощия в ареста на ведомството в родния си град. После е преместена в 209-о отделение на техеранския затвор „Евин“, контролирано от същото министерство, където остава затворена в единична килия в продължение на 5 месеца. Там по нейни думи е подложена на натиск и заплахи, за да направи самопризнания. В общото женско отделение е преместена едва на 26 декември 2023 г.

Първият процес се провежда в две заседания – на 16 юни и на 5 октомври 2024 г. Нейните адвокати дълго време не получават достъп до досието, а след второто заседание разполагат само с няколко часа, за да го прегледат. На самите заседания не им позволяват да пледират. Смъртното наказание им е съобщено на 10 ноември 2024 г. Amnesty International определя процеса като „грубо несправедлив“. Месец по-рано Моради започна 20-дневна гладна стачка в знак на протест срещу екзекуциите в Иран и за кратко влиза в болница със стомашно-чревни усложнения. През същия месец друг съд я осъжда заедно с още няколко затворнички на 6 месеца затвор. Повод е протестът в женското отделение срещу екзекуцията на Реза Расаи през август.

Случаят не е единичен. Кюрдската хуманитарна служителка Пахшан Азизи е осъдена на смърт по същото обвинение от 26-и състав на Революционния съд в Техеран през юли 2024 г. Върховният съд потвърждава наказанието през януари 2025 г. Искането за преразглеждане месец по-късно е отхвърлено. В писмо от „Евин“, публикувано на 1 септември, тя пише като осъдена на смърт, очакваща изпълнение на присъдата. Зейнаб Джалалиан, също кюрдска активистка, се намира в затвора от 18 години с доживотна присъда. Правозащитни групи съобщават и за задържани кюрдски активистки, за които семействата им нямат вест от месеци.

Решението идва в разгара на вълна от екзекуции. HRANA публикува доклада си за Световния ден срещу смъртното наказание на 10 октомври. Според него през периода от една година до 7 октомври 2026 г. в страната са екзекутирани 2003 души. 69 от тях са осъдени по политически причини и дела, свързани със сигурността. Само за 2026 г. агенцията е регистрирала 932 екзекуции и поне 125 нови смъртни присъди. Според агенцията смъртните присъди „се издават систематично в съдебни дела, които не отговарят на международните стандарти за справедлив процес“ и при които се използват изтезания за изтръгване на признания. Организацията определя смъртното наказание като инструмент на политическа репресия и „грубо нарушение на правото на живот“.

Повторното произнасяне сочи, че отмяната от Върховния съд не е предотвратила налагането на смъртното наказание. То просто е постановено още веднъж от Салавати и 15-и състав. Иранската съдебна власт не е обяснила публично защо вторият процес стигна до същия резултат, а позицията на прокуратурата остава извън съобщенията на адвокатите и правозащитниците. Сега жалбата отива във Върховния съд, който вече е установил веднъж нарушенията в производството. Ако той потвърди новото решение, Моради ще се озове там, където е Пахшан Азизи от началото на 2025 г.: с окончателна смъртна присъда и без определен срок за нейното изпълнение. Ако я отмени втори път с мотива, че указанията му не са изпълнени, ключово ще бъде на кого ще е възложено делото: на друг състав или пак на Салавати. Във втория случай висшата инстанция ще е показала, че може да отменя присъдите на 15-и състав, но не и да ги предотвратява.