🇷🇺🏛️🇭🇺 Русия разпореди група служители на унгарското посолство в Москва и генералните консулства в Санкт Петербург и Казан да напуснат страната в двуседмичен срок, без да съобщи колко души засяга мярката. Министерството на външните работи обяви решението на 1 октомври и го описа като ответна мярка за изгонването на 10 руски дипломати от Будапеща на 8 септември – първият подобен случай в страната от 2018 г.
Унгарският шарже д'афер Габор Гергич беше привикан в министерството на 1 октомври сутринта и получи „решителен протест“ срещу „безоснователното и откровено неприятелско искане“ на унгарските власти. Посолството се ръководи от повереник, тъй като Будапеща няма посланик в Москва от края на юли, когато отзова Норберт Конкой заедно с още 24 посланици, сред които тези във Вашингтон, Лондон и Киев.
„Унгарското правителство приема за сведение решението на руската страна, което оценяваме като ответна стъпка на предишната унгарска мярка. Унгария не е заинтересована от ескалация на дипломатическото напрежение, но остава при взетото по-рано решение, основано на мерки за националната сигурност“, заяви в отговор унгарското външно министерство, което отбеляза, че работата на мисиите в Руската федерация е осигурено без прекъсване, а дипломатическото присъствие на страната се запазва.
Министърът на външните работи Анита Орбан, която не е роднина на бившия премиер Виктор Орбан, обяви на 8 септември, че десетте лица са водили в Унгария дейност, „недопустима за дипломат според Виенската конвенция“, имайки предвид договора, който урежда статута на дипломатите. Решението дойде над четири години след масовите европейски експулсирания на руски дипломати. В първите два месеца след руското нахлуване в Украйна 25 държави от ЕС и НАТО изгониха над 400 руски дипломати, а Унгария не изгони нито един. Предишното ѝ публично изгонване през 2018 г. засегна един дипломат и беше жест на солидарност с Обединеното кралство след отравянето на Сергей Скрипал. Според разследващата мрежа VSquare през май вече след смяната на властта, Унгария е изгонила още един член на руската мисия, но без да го обяви.
Преди изборите през април независимото руско издание „Агентство“ преброи в посолството на Москва в Будапеща 47 служители, от които 15 свързани с руските разузнавателни служби. Изгонените са около една пета от този състав. Андраш Телкеш, бивш ръководен служител на унгарското разузнаване, каза пред BBC, че шпионската дейност е била разследвана още преди вота, но правителството на „Фидес“ не е позволило да се предприемат действия.
Публичната реторика на Кремъл на 8 септември беше по-остра от съдържанието на обявената днес мярка. На 8 септември говорителката на министерство на външните работи Мария Захарова обеща, че отговорът на „русофобското лоби в Будапеща“ ще бъде „твърд и болезнен“. Посланикът Евгений Станиславов нарече стъпката „безпрецедентна неоснователна ескалация“ и заплаши, че ще последва „достоен отговор“. След 23 дни обявеният отговор включва протест, група служители без уточнен брой и двуседмичен краен срок. Съобщението не предвижда закриване на посолството или на двете консулства и не обявява други мерки.
Практическият ефект на мярката зависи от броя на засегнатите служители, който остава неясен, и тяхното разпределение между трите мисии. Телкеш предупреди пред BBC още на 8 септември: „Ако в отговор от Москва бъдат изгонени 10 унгарски дипломати, това на практика ще затвори унгарското посолство там.“ Будапеща твърди, че мисиите ще продължат да работят. Броят на заминалите до средата на октомври ще покаже доколко ще бъде засегната работата на унгарските мисии.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изведе на преден план икономиката още същия ден. За евентуален ефект над икономическите връзки той каза пред журналисти: „За съжаление, не бих го изключил напълно.“ Песков призна, че сегашното унгарско ръководство се отнася към Москва много различно от времето на Виктор Орбан, и добави: „Все пак досега те бяха предпазливи с прибързаните стъпки в икономическите отношения. Логиката диктува те да продължат и се надяваме тази логика да надделее.“
През 2025 г. Унгария беше най-големият вносител на руски петрол и газ в ЕС, с покупки за 4,8 млрд. евро, по данни на софийския Център за изследване на демокрацията. Делът на руския суров петрол в унгарския внос е стигнал 93% при 61% през 2021 г. При газа делът е нараснал за същия период от около 60% до над 90%. Премиерът Петер Мадяр е определил 2035 г. като краен срок за тази зависимост, въпреки че ЕС е договорил прекратяване на вноса на енергоносители от Русия до края на 2027 г.
Дипломатическият спор се наслагва върху два големи икономически въпроса: бъдещето на АЕЦ „Пакш II“ и присъствието на OTP в Русия. Министърът на икономиката и енергетиката уточнява, че тогава ще приключи прегледът на разширението на АЕЦ „Пакш“ с два реактора ВВЕР-1200 на „Росатом“. Той обхваща договори, икономика на проекта и място на централата в енергийния микс, а след него кабинетът ще определи „дали тази централа ни е нужна, или не“. Паралелно най-голямата унгарска банка OTP ревизира присъствието си в Руската федерация и обмисля пълно изтегляне, съобщи Bloomberg. Изпълнителният директор Петер Чани посочи като причини „стратегическия интерес към балтийските страни и ограничен напредък в изтеглянето на допълнителни дивиденти от Русия през последната година“. OTP твърди, че политическите аргументи не играят роля в решенията ѝ.
Руското дъщерно дружество на OTP обслужва около 2 млн. клиенти на дребно и през първото полугодие на 2026 г. е донесло 18,3% от нетната печалба на групата. По собствена оценка на OTP продажба в настоящите условия би донесла загуба около 5% от пазарната стойност на бизнеса. Балтийският интерес, споменат от Чани, е Luminor, третата по големина банкова група в Естония, Латвия и Литва. През юли OTP се договори да я купи от консорциум, воден от Blackstone и норвежката DNB, в най-голямата сделка в историята си.
Сделката се разглежда от Европейската централна банка и финансовият надзор на Естония, които водят консултации с регулаторите в Литва и Латвия, а решение се очаква през следващите седмици, съобщава Bloomberg. Литовската централна банка отбеляза, че присъствието на OTP в Руската федерация повдига „основателни въпроси“, а естонският надзор определи руския бизнес на групата като една от основните теми в оценката. Естонският финансов министър Юрген Лиги беше по-остър и нарече това присъствие „морален позор“.
Засега Москва и Будапеща държат спора в дипломатическата плоскост. Руската страна не обяви никакви икономически мерки, а унгарската заяви, че няма интерес от допълнителна ескалация и не обяви ответна стъпка. Практическият ефект на обещания от Захарова „болезнен“ отговор ще зависи най-вече от броя на изгонените и отражението върху работата на мисиите. По-широк тест за отношенията ще бъдат прегледът на „Пакш II“ и регулаторното решение за покупката на Luminor, при което руският бизнес на OTP е една от водещите теми. Именно към икономическите връзки насочи вниманието Песков, заговаряйки за „логиката“ на взаимодействието.
📸 Снимка: Изглед през оградата на унгарското посолство в Москва, 29 март 2018 г. (REUTERS/Maxim Shemetov)
Няма коментари:
Публикуване на коментар