Военни кораби на германския флот преминават през Тайванския пролив за първи път от 22 години

Фрегатата от клас Баден-Вюртемберг на германския военноморски флот FGS Baden-Württemberg (F222) навлиза в пристанището Йокосука, Япония, 19 август 2024 г.
📸 Снимка: Ayakashi Kamo

🇩🇪🌊🇹🇼 Два кораба от германския военноморския флот са на път от Южна Корея към Филипините през Южнокитайско море в това, което мнозина анализатори описват като демонстрация на решимостта на Берлин да се изправи срещу китайските заплахи, които вече се простират чак до Европа.

Двата кораба напуснаха южнокорейския пристанищен град Инчеон във вторник и се отправиха към Манила, съобщи военноморският флот на Южна Корея. Очаква се те да преминат през Тайванския пролив, според Ройтерс, но не е сигурно кога точно ще се осъществи този транзит.

Плаването през Южнокитайско море ще бъде първото подобно преминаване на германски военни кораби, откакто разрушителят Bayern беше разположен в региона от август 2021 г. до февруари 2022 г. в учение в защита на свободата на корабоплаването.

По това време той отплава от Южна Корея до Сингапур, но без да преминава през изключително чувствителния Тайвански пролив. Ако този път корабите извършат транзит през пролива, както се очаква, това ще бъде първото преминаване на германски военни кораби от 22 години насам.

Китай претендира за суверенитет над самоуправляващия се остров Тайван и докато повечето страни смятат широкия 177 километра пролив, който го разделя от континента, за международни води, Пекин се противопоставя на транзита на чуждестранни военни кораби. САЩ и други страни като Канада изпратиха военни кораби през пролива, за да упражнят правата си съгласно нормите на международното право.

Преминаването в региона е част от Indo-Pacific Deployment (IPD) 2024, набор от многонационални военноморски учения и международни операции, които започнаха през май и ще продължат до края на годината.

Германският флот нарече IPD „най-важната“ операция за сигурност тази година в светлината на войната на Русия срещу Украйна, която принуди Берлин да преосмисли своите отбранителни стратегии.

Заместник-държавният секретар на САЩ Кърт Кембъл, говорейки в Белгия във вторник, изрази „силна загриженост“ относно „увеличаващата се военна подкрепа“, която Китай, Северна Корея и Иран предоставят в подкрепа на „агресивната война на Русия“ срещу Украйна.

Даниел Кочис, старши сътрудник в Центъра за Европа и Евразия на Института Хъдсън, посочи, че значението на транзита „не трябва да се подценява“, защото ще демонстрира „решимостта на Германия в защита на свободата на корабоплаването и китайските заплахи срещу Тайван“.

„Ролята на Китай в подкрепата на руските военни усилия спомогна за кристализирането на разбирането в Европа, че не можете да отделите трансатлантическата сигурност от тази на Индо-Тихоокеанския регион“, каза още Кочис.

Берлин засили ролята си в областта на сигурността в Индо-Пасифика след срещата на върха на НАТО, проведена през юли във Вашингтон, където страните от НАТО и техните партньори от региона Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея се споразумяха да засилят военното си сътрудничество.

Малко след срещата на върха Германия се присъедини към Японските въздушни сили за самоотбрана в провеждането на съвместни авиационни учения около военновъздушната база Читосе, разположена на главния японски остров Хокайдо.

От юни до август Luftwaffe участваха във военновъздушните учения Pacific Skies 24, редом до други европейски страни, Австралия, Индия, Япония и САЩ. През същия период германският флот взе участие в двугодишното многонационално учение RIMPAC по покана на ВМС на САЩ.

През август Германия се присъедини към воденото от САЩ командване на ООН в Южна Корея, ставайки осемнадесетата страна, която подкрепя международния орган, натоварен със защитата срещу севернокорейска агресия, в случай че избухне война.

След като германската фрегата Баден-Вюртемберг и снабдителният кораб Франкфурт на Майн пристигнаха в Южна Корея миналата седмица, фрегатата проведе военноморски учения с флота на Сеул и участва в морска операция за наблюдение на санкциите на ООН срещу Северна Корея.

„Съобщеното решение на Германия да изпрати два военноморски кораба да преминат през Тайванския проток би било по-настоятелно действие от разполагането през 2021 г., тъй като противопоставя претенциите на Китай за специална юрисдикция над водния път с ширина 110 мили съгласно политиката му за „единен Китай“, “ обясни Стивън Фланаган, помощник старши сътрудник в RAND Corporation и бивш старши директор по отбранителна политика и стратегия в Съвета за национална сигурност в периода 2013-2015 г.

„Германия и повечето други страни твърдят, че „невинните преминавания“ на военноморски кораби през Тайванския пролив са разрешени без предизвестие съгласно установените принципи на международното корабоплаване, сред които Конвенцията на ООН за морското право, стига те да „не накърняват мира, добрия ред или сигурността на други държави“, продължи той.

Разгръщането на Германия и други европейски държави в Индо-Тихоокеанския регион обаче „ще натовари допълнително въоръжените им сили“, тъй като те „се борят да изпълнят ангажимента си към НАТО за осигуряване на отбрана на евроатлантическия регион“, каза още Фланаган.

Във вторник по време на брифинг за медиите в Пекин говорителят на китайското външно министерство Мао Нин заяви, че страната „се противопоставя твърдо на всеки провокативен акт под претекст за свобода на корабоплаването от съответните държави, накърняващи суверенитета и сигурността на Китай“.

„Водите на Тайванския проток, от двата бряга към средата на пролива, са вътрешни води на Китай, след това териториалното море, след това прилежащата зона и след това изключителната икономическа зона“, продължи тя, подчертавайки, че „Тайван е неотменна част от територията на Китай“.

Във вторник говорител на тайванското външно министерство отговори на забележките от страна на Пекин като посочи, че „Тайванският пролив е международно признат за международни води, където кораби от всяка страна могат свободно да навигират и преминават, както е видно от много предходни случаи“.

Говорителят продължи: „Постоянната позиция на Тайван е, че уважава и приветства правото на свобода на корабоплаване на всички страни в международни води.“

Филип Шетлър-Джоунс, старши научен сътрудник по индо-тихоокеанската сигурност в Кралския институт на обединените служби, заяви: „Протестът на Пекин срещу свободното преминаване на кораби през Тайванския пролив няма основание в международното право“.

„Твърденията, че проливът е вътрешен воден път, са част от информационната кампания на Китайската комунистическа партия, с която иска да убеди външния свят, че Тайван е част от Китайската народна република, което не е така“, категоричен бе той.