Вучич подаде оставка като президент и се кандидатира за министър-председател на Сърбия

🇷🇸🗳️ Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия, за да се кандидатира за премиер на предсрочните избори за парламент на 25 октомври 2026 г. Оставката не го отдалечава от властта. Конституцията му забранява трети президентски мандат, но не ограничава мандатите на министър-председателя, и така Вучич, който управлява страната от 2014 г. като премиер или държавен глава, се насочва към върховния пост, който Конституцията все още оставя отворен за него.

„На основание член 116, алинея 5 от Конституцията на Република Сърбия подавам оставка от длъжността президент на Републиката“, прочете той в сградата на президентството в Белград, пред която се събраха привърженици на Сръбската прогресивна партия (СНС). От 28 септември правомощията му ще се поемат от председателят на Народното събрание Ана Бърнабич, негова дългогодишна съюзничка и бивш премиер. Законът ѝ дава най-много три месеца, в които трябва да се проведат президентски избори, и Вучич очаква първия тур до края на декември. Вторият му мандат изтичаше в края на май 2027 г.

Сръбската конституция прави правителството център на изпълнителната власт. То определя и провежда държавната политика, а президентът я представлява, обнародва законите, командва въоръжените сили и предлага кандидата за министър-председател. Премиерският пост е формално по-силният от двата, но и след като Вучич се премести от премиерския кабинет в президентството през 2017 г. той остана водещата фигура в сръбската политика. Международната наблюдателна мисия, водена от Службата за демократични институции и права на човека (ОДИХР) на ОССЕ, заключи, че изборите през декември 2023 г. са преминали под знака на „решаващата намеса на президента“, която наред със системни предимства на управляващата партия е създала „несправедливи условия“.

Забраната, която го лишава от трети мандат, е абсолютна. Член 116 гласи, че никой не може да бъде избран за президент повече от два пъти, а Законът за президента уточнява, че това важи независимо колко са продължили мандатите. Руската конституция от онова време забраняваше повече от два последователни мандата. Затова през 2008 г. Владимир Путин отстъпи президентския пост на Дмитрий Медведев, стана премиер и четири години по-късно се върна в Кремъл. Вучич никога повече не може да бъде президент, а премиерът може да бъде преизбиран неограничено.

Изборите са предсрочни заради протестното движение, което тръгна от Нови Сад. На 1 ноември 2024 г. бетонният навес на градската жп гара, отворена след ремонт 4 месеца по-рано, се срути и уби 16 души. Студентите поискаха виновните да понесат отговорност и публикуване на документацията по ремонта. Протестите и последвалите ги блокади на университетите прераснаха в най-големите демонстрации в Сърбия след свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. със стотици хиляди по улиците. Премиерът Милош Вучевич подаде оставка още в края на януари 2025 г., а предсрочният вот се превърна в едно от основните искания на движението. Правителството на Джуро Мацут предложи разпускане на парламента на 7 септември и Вучич го разпусна два дни по-късно, макар че редовният вот трябваше да се проведе чак до края на 2027 г.

Последното решение на Вучич като държавен глава засяга 49 души. Минути преди оставката той обяви, че в предпоследния ден от мандата си е решил да ги помилва или да прекрати наказателното им преследване, а 23 от тях са свързани с протестите. Решението е било взето, по собствените му думи, въпреки мнението на службите за сигурност. От тези 23 души 12 са от т.нар. новосадска група, студенти и активисти, обвинени в опит за сваляне на конституционния ред. Шестима бяха арестувани през март 2025 г. Другите, сред които активистката Мила Пайич, бяха извън страната и не се върнаха. Останалите 11 са участвали, по думите на Вучич, „в инциденти срещу блокадерите“, както управляващите наричат протестиращите. През лятото на 2025 г. той вече беше помилвал активисти на СНС, съдени за нападения срещу студенти.

Вучич обясни оставката с желание да се състезава „като обикновен човек, като един от хората от народа“. Постът отпада, но името остава на бюлетината: листата на СНС и нейните съюзници е регистрирана като „Александър Вучич – Обединена Сърбия“. Водещ съперник е „Студентска листа – Студентите побеждават“, водена от Илия Сърданович, кардиолог и професор в Медицинския факултет в Нови Сад. Кандидатите в нея са предимно преподаватели, експерти и публични личности. В надпреварата са Социалистическата партия на Сърбия на Ивица Дачич, дългогодишен партньор на СНС във властта, и проевропейският опозиционен съюз „Европейска Сърбия“ на Драган Джилас. Народното събрание има 250 места, мнозинството започва от 126, а изборният праг е 3%.

Публикуваните проучвания показват различни победители. Агенцията Faktor Plus дава в допитване от 16 до 20 септември 48,6% на листата на Вучич и 37,1% на студентската листа. Опозицията и независимите медии я обвиняват в пристрастност към властта, а директорът Владимир Пейич редовно се появява в държавната телевизия. Две седмици по-рано същата агенция отчиташе разлика от почти 16 пункта, което значи, че и в нейните данни листата на движението расте по-бързо. Мониторинг групата CRTA и Democracy Action Lab на Станфордския университет стигат до обратното: в проучването от юни, публикувано на 15 юли, студентите имат 44,9% сред решилите избиратели, а СНС 35,7%. Списанието „Нова сръбска политическа мисъл“ (NSPM) измерва в края на юли почти равни дялове, 39,6% за студентската листа срещу 37,5% за СНС.

През 2023 г. проучванията подцениха СНС. Листата ѝ тогава взе 48% от реалните гласове, повече от всяко финално проучване: Ipsos ѝ даваше 44,6%, а NSPM 39,8%. В доклада си за онзи вот ОДИХР описа натиска върху избирателите, а местни наблюдатели съобщиха за нарушения в изборния ден, главно в Белград. Затова в Сърбия разликата между проучване и резултат може да идва не само от грешка в извадката, но и от условия, които никоя анкета не улавя.

Смяната на поста има прецеденти по тези географски ширини, с различен край. Румен Радев напусна поста на държавен глава на България на 20 януари, близо година преди края на втория си мандат. Коалицията му „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство на 19 април, а на 8 май парламентът го избра за премиер. Радев обаче влезе в надпреварата като съперник на установените партии, докато Вучич влиза като човека, който управлява от 12 години. Мило Джуканович редуваше премиерския и президентския пост в Черна гора между 1991 и 2023 г., докато партията му не загуби парламентарните избори през 2020 г. и той самият президентските през 2023 г. Най-кратко продължи смяната на Серж Саргсян в Армения. След като конституционна реформа прехвърли властта от президента към премиера, парламентът го избра на новия пост на 17 април 2018 г. и масовите протести го принудиха да се оттегли шест дни по-късно.

Според AP кандидатурата се възприема като опит Вучич да запази върховен пост и да подобри позициите на своята партия срещу студентското движение, а анализатори, цитирани от агенцията, описват вота като политически референдум за управлението му. Изборите на 25 октомври имат пряко значение за бъдещата му роля: името му е на бюлетината, а основният му съперник е движение, родено от протеста срещу него и управлението му. Публикуваните анкети не дават надеждна картина – различават се както по резултатите, така и по момента и методологията на измерване, а опитът от 2023 г. сочи, че крайният вот може видимо да се отклони от тях.

До изборния ден по-информативни ще бъдат новите проучвания с прозрачна методология, оценките на наблюдателите за условията на кампанията и самият резултат на 25 октомври. Конституцията не допуска Вучич да бъде избиран за президент за трети път; дали ще се върне в изпълнителната власт като министър-председател зависи от парламентарното мнозинство след вота.