|
Руската фрегата „Адмирал Горшков“ и китайската фрегата „Рижао“ (598) преди планираното тристранно военноморско учение в залива Ричардс, Южна Африка, 22 февруари 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Rogan Ward
|
🇷🇺🤝🇨🇺 Група руски военноморски кораби, придружени от атомна подводница, ще посети Куба следващата седмица в посещение, съответстващо на „историческите приятелски отношения между Куба и Руската федерация“, се казва в изявление на външното министерство на Куба от четвъртък вечерта.
Руската фрегата „Адмирал Горшков“, атомната подводница „Казан“, нефтеният танкер „Академик Пашин“ и спасителният буксир „Николай Чикер“ ще посетят пристанището на Хавана между 12 и 17 юни, според кубинските революционни въоръжени сили в изявление, публикувано от външното министерство.
„Посещенията на военноморски части от други страни са историческа практика на революционното правителство с нации, с които поддържаме отношения на приятелство и сътрудничество“, се казва още в изявлението на кубинските власти.
„По време на престоя си руските моряци ще осъществят програма от дейности, включваща посещения в знак на учтивост при губернатора на Хавана и главнокомандващия на кубинския флот, както и обиколка на места с историческо и културно значение“, отбелязват кубинските военни.
„Акостирайки на пристанището в Хавана, в знак на поздрав един от руските кораби ще изстреля 21 салютни залпа, на които ще бъде отговорено от артилерийска батарея на Революционните въоръжени сили на Куба, разположена в крепостта Сан Карлос де ла Кабаня“, допълват служители от Министерство на отбраната на Куба.
Куба твърди, че нито един от корабите не носи ядрени оръжия и настоява, че спирането им не представлява заплаха за региона. Хавана, столицата на островната държава, се намира на 360 км по права линия от крайбрежието на Маями в щата Флорида, САЩ.
Освен морски съдове, в района ще бъдат транспортирани и военновъздушни единици, включително тежки бомбардировачи от състава на стратегическата авиация на Руската федерация.
Според американски официални лица, пожелали анонимност, маневрите са част от предстоящи учения с участието на Куба и Венецуела, замислени от Москва като „част от отговора на нарастващата американска подкрепа за Украйна“. С тях ръководството на Кремъл цели да разколебае САЩ и да повлияе на „местната публика“.
Смята се, че съставът на руските военноморски сили ще остане в района до края на лятото, а през есента по всяка вероятност ще бъдат проведени нови маневри, които се очаква да надминат летните по мащаб и сложност.
В последните няколко години подобни учения са рядкост поради ограничените възможности на Русия за това, особено в сравнение с нейния предшественик СССР от пика на Студената война.
„По този начин Русия иска да покаже, че все още е способна да проектира сила на глобално ниво“, убедени са американските официални лица.
До този момент Москва не е потвърдила информацията, дадена от кубинските власти, както и не са правени изявления от руски официални лица по темата.
От Белия дом веднага реагираха на информацията, отбелязвайки, че на този етап руското военно присъствие в Западното полукълбо не е повод за тревоги, но в същото време предупредиха, че ще наблюдават случващото се изключително внимателно.
Междувременно преди дни стана ясно, САЩ са разположили ракети Typhon със среден обсег на действие за провеждането на учение на датския остров Борнхолм в Балтийско море, според снимки, публикувани от американския военноморски флот. Островът е разположен на 360 км от базата на Балтийския флот на Русия в Калининград, а системата Typhon е способна да изстрелва ракети на разстояния до 1500 км.
Спомен от далечната 1962 г. СССР и САЩ на ръба на ядрена война.
Това далеч не е първият път, когато руски военноморски кораби биват изпращани в карибската държава. Хавана е един от най-ключовите съюзници на бившия Съветски съюз по време на Студената война и се основно действащо лице на т.нар. „Кубинска криза“ - най-острия разрив в отношенията между световните суперсили САЩ и СССР. Тогавашните събития бележат апогея на Студената война и докарват света до ръба на ядрена война.
Всичко започва през 1961 г, когато САЩ започват разполагането на 15 ракети „Юпитер“ със среден радиус на действие край турското пристанище Измир, които директно заплашват гъсто населените градски центрове в западния край на СССР.
Известен със своя своенравен характер, съветският лидер Хрушчов публично изразява гнева си от това решение, което се възприема от него като лична обида. Затова се смята, че разгръщането на ядрени бойни глави в Куба, което е първото такова извън територията на Съветския съюз, е неговият директен отговор.
Съветските ракети със среден радиус на действие, които поразяват цели, отдалечени на разстояния до 2000 км, могат в рамките на не повече от 20 минути да заплашат Вашингтон и половината военновъздушни бази, в които се съхраняват американските стратегически ядрени бомбардировачи. Освен това, американските радарни системи са ориентирани към СССР, което ги прави неспособни да засекат евентуално изстрелване от Куба.
Краят на Студената война не сложи край на руското присъствие.
Руски разузнавателни кораби са засичани многократно да плуват без предупреждение във водите около острова, включително в дните преди анексирането на Крим през февруари 2014 г., дни преди руско-кубинските преговори в Хавана през 2015 г., както и през март 2018 г.
Тренировъчният кораб на руския флот „Перекоп“ акостира в пристанището на кубинската столица за четиридневно посещение през юли 2023 г. По всичко личи, че предстоящата визита ще бъде най-голямата по рода си от десетилетия.
Съобщението на Куба идва дни след като президентът на САЩ Джо Байдън даде разрешение на Украйна да използва американски оръжия за извършването на ограничени удари по военни обекти, разположени на руска територия. В отговор руският президент Владимир Путин заяви, че когато западните страни „доставят оръжия в зона на конфликт винаги е нещо лошо“.
„В крайна сметка, ако видим, че тези страни се включват във война срещу нас, това, което правят, ги въвлича като пряки участници във война срещу Руската федерация, ние си запазваме правото да действаме по същия начин“, заяви Путин на среща с представители на международните медии, организирана от руската информационна агенция ТАСС в сряда.
Путин добави, че в отговор „ще подобрим нашите системи за противовъздушна отбрана, за да унищожим ракетите“. Той също така попита защо Русия „няма право да доставя оръжия от същия клас в онези региони на света, където ще има удари по чувствителните съоръжения на онези страни, които правят това срещу Русия?“
Припомняме още, по-рано днес Русия поиска от Съвета за сигурност на ООН да разгледа решенията на редица западни страни, според които Украйна може да използва предоставените от тях оръжия за нанасяне на удари по руска територия.
Още преди началото на пълномащабната си инвазия в Украйна, Москва заплаши, че може да разположи военни сили във Венецуела и Куба.
Допуснахме огромна грешка, обръщайки гръб на Куба през 90-те.
Руско-кубинските отношения са далеч от тези през епохата на Студената война, когато Източния блок поставя Куба в почти пълна зависимост, смятайки я за свой преден пост в близост до американския бряг, но в крайна сметка я изоставя почти напълно през 90-те.
Външнополитически анализатори обаче започнаха да забелязват осезаемо затопляне между двете страни, което отчасти беше предизвикано от скъсването с политиката на затопляне в отношенията, провеждана от администрацията на Барак Обама, чийто край беше сложен от наследилия го на президентския пост Доналд Тръмп. Освен това Куба и Русия подкрепят твърдо и венецуелския президент Николас Мадуро, който е обект на тежки икономически санкции от страна на САЩ, които го обвиняват в нелегитимност, налагане на диктатура, трафик на наркотици и тероризъм.
Куба се превърна в една от първите държави в световен мащаб, признали Крим за част от Русия след анексирането на полуострова през февруари 2014 г.
През юли 2014 г. Владимир Путин също посети Куба, където популяризира решение за заличаване на 90% кубинския външния дълг към Москва, възлизащ на 35 милиарда долара, в замяна на което обяви, че е сключена сделка за инвестиции в кубинската офшорна петролна индустрия.
„Допуснахме огромна грешка през 90-те години, като обърнахме гръб на Куба. Това време определено изтече и съм напълно сигурен, че отношенията ни заслужават по-голямо внимание от страна на Русия“, заяви Константин Косачов, председател на комисията по външна политика в горната камара на руския парламент, през октомври 2019 г. Речено-сторено...
На фона на изострените отношения между Москва и Вашингтон след нахлуването, двустранните отношения между Русия и Куба са по-близки от всякога, главно заради състоянието на пермаментна икономическа криза, в което се намира управляваната от комунизъм държава през последните три десетилетия. С течение на времето това постави кономиката й тежка зависимост от Русия.
По време на руското нахлуване в Украйна през 2022 г. кубинското правителство обвини Съединените щати за кризата в Украйна и подкрепи правото на Русия на „самозащита“ срещу разширяването на НАТО, но не одобри нахлуването, заявявайки, че конфликтът трябва да бъде разрешен по дипломатически път.
През септември 2023 г. кубинският външен министър Бруно Родригес съобщи за разкрита мрежа за трафик на хора, ръководена от лица, пребиваващи на територията на Русия, занимаваща се с вербуването на кубински граждани и изпращането им към зоната на бойните действия в Украйна, където да се сражават като наемници на страната на руската армия.
В прессъобщение външното министерство на Куба заяви, че „Куба не е част от войната в Украйна“ и че „Куба има твърда и ясна историческа позиция срещу наемничеството“.
Миналата година по време на латиноамериканската си обиколка руският външен министър Сергей Лавров посети островната държава, наред с Бразилия, Венецуела и Никарагуа. Той отново посети Венецуела през февруари тази година с "важно послание от руския президент Владимир Путин".
През март Никарагуа, Венецуела, Куба и Боливия отправиха своите поздравления към Путин, който спечели петия си мандат начело на Руската федерация.
