USS Mahan проведе съвместни маневри патрулен кораб от Гвиана.

🇺🇸⚓️🇬🇾 USS Mahan (DDG-72), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke, проведе съвместни маневри в Карибско море с GDFS Shahous (1039), най-новия патрулен кораб от клас Defiant на Гвианските отбранителни сили.

Според американски служители операцията е част от мисиите на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), възложени от Министерството на отбраната, и приоритетите на президента за пресичане на трафика на наркотици и защита на територията на страната.

По време на ученията един от водещите разрушители на ВМС на САЩ работи заедно с един от най-модерните патрулни кораби на Гвиана, отбелязвайки ясен знак за задълбочаване на партньорството в региона. От Пентагона обясниха, че тези действия са част от по-широка стратегия за подобряване на координацията с партньорските държави в зони с постоянен трафик на наркотици.

Военни от Южното командване уточниха, че техните сили продължават да провеждат патрули, да обменят разузнавателни данни и да провеждат съвместни морски учения с партньорите в региона. Друг разрушител, оборудван с управляеми ракети и далекобойни сензори, USS Winston S. Churchill, изпълнява задачи по проследяване и прекъсване на морските маршрути за наркотрафик, насочени на север към Централна Америка и САЩ.

Гвианският GDFS Shahous, действащ край изключителната икономическа зона на страната, се включи към Churchill за маневри и проверка на комуникациите. Както американски моряци посочиха по-рано, ученията дават възможност на екипажите да усъвършенстват управлението на корабите, да обменят оперативни процедури и да отработват координация при реални сценарии за прихващане.

От Пентагона заявиха, че техните сили в Карибите изпълняват задачи, които са насочени към ликвидирането на транснационални престъпни мрежи. Разполагането на разрушител показва колко високо е поставен приоритетът върху морската сигурност по трасетата, използвани за наркотрафик към САЩ.

Партньорството се осъществява на фона на нестабилност в северната част на Южна Америка. През 2023 г. Гвиана влезе в остър конфликт с Венецуела, след като режимът на Мадуро заяви претенции към богатата на ресурси област Есекибо. През декември 2023 г. Венецуела проведе референдум, в който включи въпрос дали регионът да бъде присъединен към страната, а неговото население да получи венецуелско гражданство. Каракас открито обяви своето намерение да завземе територията със сила, но съседните държави и САЩ се намесиха дипломатически и военно, за да предотвратят ескалация.

Южното командване на САЩ заяви многократно, че мисията му в Карибите включва съдействие на партньорски флоти, подобряване на осведомеността за обстановката в открито море и поддържане на готовност за борба с наркотрафика.

Американският флот оперира в Карибско море от десетилетия в подкрепа на тези задачи.

Гвиански войници са били атакувани три пъти за денонощие от съседна Венецуела.

🇻🇪⚔️🇬🇾 Гвиански войници са атакувани три пъти в рамките на 24 часа в богатия на петрол граничен район, оспорван от съседна Венецуела, където лидерът ѝ Николас Мадуро обяви, ще проведе избори по-късно този месец, въпреки международната забрана.

Въоръжени мъже в цивилни дрехи са извършили три отделни нападения срещу военни патрули по река Куюни, която се намира в оспорвания регион Есекибо, съобщиха от Въоръжените сили на Гвиана (GDF).

„При всяка от атаките, Въоръжените сили на Гаяна реагираха премерено, като нито един военен не е пострадал“, се посочва в изявление, публикувано в четвъртък. Армията на страната подчерта, че ще „продължи да отговаря на актове на агресия по границата между Гаяна и Венецуела“.

И двете държави предявяват претенции към Есекибо – регион, който обхваща около две трети от територията на Гвиана и е дом на около 125 000 от общо малко над 800 000 граждани на страната.

Гвиана управлява територията от десетилетия и настоява, че границите на региона са определени от арбитражен съд още през 1899 г. Венецуела от своя страна смята, че река Есекибо, намираща се на изток от региона, представлява естествена граница, призната още през 1777 г.

Дългогодишният спор се възпламени отново през 2015 г., когато американският енергиен гигант ExxonMobil откри огромни находища на петрол в Есекибо. Напрежението достигна връхна точка през 2023 г., когато правителството в Джорджтаун започна да провежда търгове за концесии на петролни блокове в региона.

С откритията малката англоезична държава, бивша колония на Великобритания и Нидерландия, се сдоби с най-големите залежи на петрол на глава от населението в света. В отговор Венецуела организира референдум за претенциите си към територията, заплаши да анексира по-голямата част от региона, превръщайки го в 24-тия щат на Венецуела.

Освен това венецуелските власти обявиха, че Есекибо ще бъде включен в предстоящите на 25 май избори за губернатори, въпреки забраната на Международния съд на ООН за провеждането на вот в региона.

Въоръжените сили на Гаяна заявиха, че „остават решени да защитават териториалната цялост на страната“ и предприемат „всички необходими мерки за опазване на границите и поддържане на мира и сигурността в нашата обична родина“.

Напрежението беше временно успокоено след среща между президентите на двете страни през декември 2023 г. в близката островна държава Сейнт Винсент и Гренадини, на която двамата в крайна сметка стигнаха до съгласие да не прибягват до сила. Въпреки това, напрежението скочи отново през февруари 2024 г., когато Гвиана обяви, че шестима нейни войници са били ранени след засада в региона.

Международният съд вижда сериозен риск Венецуела да превземе Есекибо.

Млад мъж кара мотоциклет покрай графит, изобразяващ карта на Венецуела, включваща територията Есекибо – ивица земя, управлявана и контролирана от Гвиана, но претендирана от Венецуела, в квартал 23 де Енеро в Каракас.
📸 Снимка: AP Photo/Matias Delacroix, File

🇻🇪⚔️🇬🇾 Международният съд на ООН (ICJ) изрази в петък сериозна загриженост относно нарастващата вероятност Венецуела да упражни ефективен контрол върху спорния регион Есекибо, който понастоящем се управлява от Гаяна, и постанови нови предпазни мерки с цел предотвратяване на промени в статуквото на региона.

„Съществува сериозен риск Венецуела да придобие и упражни контрол и администрация над спорната територия“, се посочва в решението на Съда.

Съдът подчерта, че скорошните действия на Каракас, включително приемане на законодателни мерки, президентски укази и обявяването на избори в региона, представляват „сериозно развитие на ситуацията“, което бележи промяна спрямо оценката, направена през 2023 г., когато бяха издадени първите предпазни мерки по делото.

В последното си решение, изпратено на страните по делото в четвъртък и обявено публично в петък, Международният съд единодушно потвърди, че мерките от декември 2023 г. трябва да бъдат „незабавно и ефективно приложени“. Те включват задължение за въздържане от всякакви действия, които могат да изменят статута на територията западно от река Есекибо и действия, които биха могли да „влошат или удължат“ спора.

С 12 гласа „за“ и 3 „против“, Съдът нареди на Венецуела да се въздържа от провеждане на избори или подготовката за такива в Есекибо, територия от около 160 000 квадратни километра, което представлява приблизително 70% от територията на Гаяна. Регионът включва и морска зона с потенциални петролни залежи.

Каракас бе насрочил регионални избори в Есекибо за 25 май и официално откри предизборната кампания във вторник, което провокира спешна жалба от страна на Гаяна пред ICJ през март. В нея се настоява Съдът да предотврати всякакви действия на Венецуела, насочени към анексиране на територията или включването ѝ като нова федерална единица под името „Гуяна Есекиба“.

Президентът на Гаяна Ирфаан Али разкри съдържанието на решението още в четвъртък чрез социалните мрежи, преди то да бъде официално публикувано, заявявайки: „Позицията на Гаяна отново надделя; отново бе доказано, че тя е в съответствие с международното право.“

От своя страна, Венецуела категорично отхвърли юрисдикцията на Съда в Хага. В официална позиция, публикувана в Telegram от външния министър Иван Хил, се посочва: „Венецуела не признава и никога няма да признае юрисдикцията на Международния съд, нито ще се подчини на каквото и да било решение, произтичащо от него, относно териториалния спор за Есекибо.“

Каракас поддържа, че единственият валиден механизъм за решаване на териториалния спор е Женевското споразумение от 1966 г., подписано с Обединеното кралство преди независимостта на Гаяна. То предвижда намиране на договорено решение между страните. Въпреки това, след повече от две десетилетия без напредък, през 2018 г. Гаяна подаде жалба в Международния съд, който през април 2023 г. се обяви за компетентен да разгледа делото въпреки възраженията на Каракас.

До момента Съдът не се е произнесъл по съществото на спора за суверенитета над Есекибо. Издадените мерки имат предпазен характер и целят запазване на правния статут до окончателното решение по делото, заведено от Гаяна преди седем години.

Марко Рубио заплаши Венецуела с последствия ако атакува Гвиана.

🇬🇾🤝🇺🇸 Държавният секретар на САЩ Марко Рубио отправи предупреждение към Венецуела в четвъртък на фона на нарастващо напрежение с Гвиана заради териториален спор за богат на петрол регион. По време на посещението си в Джорджтаун Рубио предупреди, че всяка атака срещу Гвиана или петролната компания ExxonMobil ще има тежки последици.

„Ако атакуват Гвиана или ExxonMobil, това ще е много лош ден, много лоша седмица за тях. Няма да свърши добре“, каза той на пресконференция.

Неговите изявления съвпадат със съвместните военни учения между военноморските сили на СAЩ и отбранителните сили на Гвиана в изключителната икономическа зона на страната, които включват участието на USS Normandy и гвианския кораб Shahoud с цел засилване на сътрудничеството и подобряване на координацията по сигурността.

Напрежението наскоро ескалира, когато венецуелски военен кораб навлезе във водите на Гвиана, приближавайки се до сондажни платформи, управлявани от ExxonMobil. Президентът на Гвиана Ирфаан Али заклейми нахлуването като агресивна маневра и призова за международна подкрепа, гарантираща регионалната сигурност.

Вашингтон реагира бързо на ситуацията, предупреждавайки правителството на Николас Мадуро за възможен отговор в случай на нови провокации. „Това е неприемливо и явно нарушение на морската територия на Гвиана“, заяви Бюрото по въпросите на Западното полукълбо на Държавния департамент, потвърждавайки подкрепата на САЩ за териториалната цялост на малката латиноамериканска страна и арбитражното решение от 1899 г.

Напрежението между Венецуела и Гвиана продължава да расте

Член на Народното събрание на Венецуела държи карта на оспорвания регион Есекибо на 6 декември 2023 г. в Каракас.
📸 Снимка: Reuters/Leonardo Fernandez Viloria

🇻🇪⚔️🇬🇾 Напрежението между Венецуела и Гвиана продължава да ескалира, след като Николас Мадуро заплаши да преустанови проучванията за петролни залежи в Есекибо, оспорвана и богата на природни ресурси територия, която от дълги години е ябълката на раздора между двете страни.

Конфликтът предизвика международни опасения, особено с новината за военноморско нахлуване от Каракас. Президентът на Гвиана Ирфаан Али заяви, че патрулен кораб на рт3 брегова охрана се е приближил опасно близо до петролно съоръжение в последния инцидент през дългогодишна вражда между двете страни.

Този ход задейства военен отговор и дипломатически действия, след като патрул на венецуелската брегова охрана навлезе във водите на Гвиана и се приближи опасно близо към офшорно петролно съоръжение, нарушавайки международните морски споразумения.

Президентът Али излезе с остро формулирано изявление, след като венецуелският кораб предаде радиосъобщение, в което твърди, че работи в „спорни международни води“.

„Ще бъда недвусмислен. Уверявам ви, че моето правителство не действа прибързано; ние се отнасяме към тази ситуация сериозно и отговорно“, заяви той и добави, че е извикал посланика на Венецуела в кабинета си, за да изрази позицията си и е инструктирал посолството на Гвиана в Каракас да внесе официален протест пред правителството на Венецуела.

Но той също даде да се разбере, че е предизвикал военен отговор, който включва разполагането на въздушни средства и бреговата охрана на страната

„Гвиана остава ангажирана с мира и върховенството на закона. Ще продължим да търсим дипломатически решения, но няма да толерираме заплахи за териториалната ни цялост“, допълни той.

САЩ и Организацията на американските държави (ОАД) подкрепиха Гвиана, осъждайки действията на Венецуела.

Описвайки инцидента като заплаха за петролните операции на ExxonMobil в международно признатата морска територия на Гвиана, в официалното изявление на ОАД се посочва:

„Подобни актове на сплашване представляват явно нарушение на международното право, подкопават регионалната стабилност и застрашават принципите на мирно съжителство между страните. ОАД отново заявява твърдата си подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Гвиана. Венецуелският режим трябва незабавно да прекрати всички агресивни маневри, които биха могли да ескалират напрежението в региона.“

Бюрото на Държавния департамент на САЩ за западното полукълбо също потвърди подкрепата си за териториалната цялост на Гвиана, добавяйки, че „по-нататъшни провокации ще доведат до последствия за режима на Мадуро“.

Инцидентът е последното развитие на напрегната, дългогодишна вражда между двете съседни държави по карибското крайбрежие на Южна Америка за сухопътни и морски граници.

През февруари шестима войници в Гвиана бяха ранени по време на мисия за снабдяване по река Куюни, след като заподозрени членове на венецуелска банда откриха огън по тях.

Териториалният спор между двете страни датира от арбитражното решение в Париж от 1899 г., което предоставя регион Есекибо на тогавашната Британска Гвиана. Венецуела оспори решението и през 1966 г. подписа Женевското споразумение с Обединеното кралство, търсейки решение чрез преговори. Въпросът обаче остава неразрешен, като в момента ICJ анализира въпроса.

Николас Мадуро, президентът на Венецуела, заплаши да анексира региона със сила, обявявайки нефтените проучвания, водени от ExxonMobil, за „незаконни“ и предупреди, че правителството му ще предприеме действия за спиране на подобни дейности. Той твърди, че Гвиана няма правото да предоставя договори за проучване без ясно определени граници, като отхвърля всяко решение на Международния съд (МС), което подкрепя твърденията на Джорджтаун.

В края на 2023 г. лидерите на двете страни присъстваха на извънредна среща на върха, където обещаха да не използват заплахи или сила един срещу друг. Те обаче не постигнаха сделка по спора за региона Есекибо.

Експертите предупреждават, че нарастващата милитаризация на Гвиана, заедно с присъствието на венецуелски кораби в региона, може да доведе до военна конфронтация. Ако Венецуела се опита да блокира физически операциите на ExxonMobil, Съединените щати може да се намесят, което допълнително да ескалира конфликта.

Докато Мадуро остава твърд в позицията си, Гвиана търси широка дипломатическа подкрепа, за да гарантира сигурността на петролните си проучвания и съоръженията си. Резултатът от тази безизходица ще зависи от способността на двете страни да избегнат необратима ескалация на конфликта.

Американските изтребители над Гвиана изпращат ясно послание към Венецуела.

Изтребител F/A-18F Super Hornet, излитащ от американския самолетоносач USS George Washington за координиран прелет над столицата Джорджтаун в четвъртък, 9 май 2024 г.
📸 Снимка: SA_Defensa on X

🇺🇸🤝🇬🇾 Два самолета на ВМС на САЩ, F/A-18F Super Hornets, качени на самолетоносача USS George Washington, са извършили координиран и одобрен прелет над столицата Джорджтаун и околните райони, съобщи посолството на САЩ в Гвиана на 9 май.

„Учението се основава на нашето рутинно сътрудничество в областта на сигурността и разширява двустранното ни партньорство в сферата на отбраната с Гвиана.“ гласи съобщение на посолството.

Освен това самолетоносачът USS George Washington и авионосна ударна група №10 на ВМС на САЩ са в региона като част от двумесечен транзит до Тихия океан.

Правителството на Гвиана потвърди прелитането в свое изявление, заявявайки: „Правителството на Гвиана одобри прелитането на два F/A-18F Super Hornet на ВМС на Съединените щати в Джорджтаун (…) на 9 май 2024 г.“

Допълнително беше обяснено, че учението е част от споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между Гвиана и САЩ, насочено към повишаване на сигурността в рамките на текущата програма за сътрудничество между двете страни.

Прелитането на американския самолет идва на фона на продължаващия териториален спор между Гвиана и Венецуела за региона Есекибо, което накара двете страни да представят своите аргументи пред Международния наказателен съд (МНС) през април.

Генерал Владимир Падрино Лопес, министър на отбраната на режима на Николас Мадуро, категорично осъди военното учение в четвъртък, заявявайки: „Боливарските национални въоръжени сили категорично отхвърлят тези повтарящи се провокации от страна на Южното командване, спонсорирано от правителството на Гвиана, което пое ролята на нова американска колония. Нашата цялостна система за аерокосмическа отбрана остава активирана срещу всеки опит за нарушаване на географското пространство на Венецуела, включително нашата територия Есекибо.“

Това мнение беше повторено от външния министър на Венецуела Иван Гил, който заяви, че прелитането застрашава „зоната на мира“, договорена между Мадуро и президента Ирфаан Али.

През февруари тази година правителството на САЩ обяви увеличаване на спешната военна помощ за Гвиана, тъй като Венецуела заплашва да завладее голяма част от територията на страната, която по-рано обяви за своя. В този контекст Вашингтон обеща да помогне на Гвиана в придобиването на нови самолети, хеликоптери, флотилия от военни дронове и за първи път - радарна технология.

🇻🇪🇬🇾 Венецуела създава нова държава на територията на спорния регион Есекибо

Проектът за органичен закон за защита на Есекибо бе одобрен единодушно.
📸 Снимка: Asamblea Nacional on X

Законодателите във Венецуела, в коалиция с правителството на президента Николас Мадуро, одобриха в четвъртък създаването на нова държава на територия, която е обект на дълъг спор със съседна Гвиана, въпреки текущото международно съдебно дело.

Одобрението е в съответствие с неотдавнашната реторика на Мадуро относно предполагаемото право на страната му да управлява региона Есекибо от 160 000 квадратни километра (62 000 квадратни мили), но няма да има незабавен практически ефект.

Двете страни се споразумяха миналия декември да избягват всякаква употреба на сила и да не ескалират напрежението в спора след среща между Мадуро и гвианския му колега.

Международният съд (МС) трябва да реши на коя държава принадлежи територията, но правителството на Венецуела заяви, че не признава МС и че референдумът от декември, подкрепящ създаването на нова държава, наред с други неща, му дава право да контролира Есекибо и да позволява проучване на нефт там.

Избирателните органи на Венецуела съобщиха, че повече от 10 милиона венецуелци са гласували на референдума през декември, но досега не са публикували резултатите. В деня на гласуването в избирателните секции е имало малко или никакви опашки, според свидетели на Ройтерс.

Гвиана заяви, че нейните граници не подлежат на обсъждане и че ще защитава своя суверенитет.

Законът за одобряване на новия щат, наречен "Guayana Esequiba", ще влезе в сила веднага след публикуването му в официалния вестник.

Границите на държавата ще бъдат Атлантическия океан на север, Бразилия на юг, Гвиана на изток и венецуелските щати Делта Амакуро и Боливар на запад, според закона.

Град Тумеремо в Боливар ще служи като столица, "докато не бъде постигнато практично и взаимно приемливо решение на териториалния спор с Кооперативната република Гвиана", се казва в закона.

През последните години Венецуела възроди претенциите си за територията и офшорните зони след големи открития на нефт и газ и на фона на вътрешни политически катаклизми преди изборите, очаквани тази година.

Бразилия трупа войски по границата с Венецуела и Гвиана

Бразилия планира да изпрати още 2000 военни на границата с Венецуела и Гвиана, съобщи "Ройтерс", позовавайки се на бразилския генерал Коста Невес, командващ в региона.

Ситуацията по границата ни принуди да направим някои промени, които бяха заложени в стратегическия ни план. Почти утроихме броя на нашата моторизирана пехота, бронирани машини и артилерия в Рорайма

Бразилия изпрати първите военни части с бронирани машини на границата с Гвиана през декември 2023 г. Източник от местния портал G1 уточни, че става въпрос за привеждане на силите в готовност, а не за незабавна военна операция.

Венецуела и Гвиана водят дългогодишен териториален спор от началото на XIX век.

Предмет на спора е частта от територията на Гвиана в басейна на река Есекибо, богата на природни ресурси, включително злато и диаманти. На картите на Венецуела тези земи обикновено са защриховани като спорни.

През декември 2023 г. конфликтът ескалира, след като президентът на Венецуела Николас Мадуро обяви спорната територия за 24-ти щат в страната под името Есекибо Гвиана, а след това подписа декрети, които на практика я включват в страната.

Вицепрезидентът на Гвиана Бхарат Джагдео заяви, че страната ще се защитава "с всички средства", ако Венецуела се опита да промени границите.

По-късно Мадуро проведе среща с президента на Гвиана Мохамед Ирфан Али, на която се договориха да не заплашват и да не използват сила за разрешаване на конфликта за Есекибо.

Източник: News.bg