Русия адаптира ракети въздух-въздух Р-77 на камиони „Урал“ за наземна ПВО.

🇷🇺🚀 Русия е разположила импровизирани зенитно-ракетни системи, монтирани върху шаси на камион „Урал“,  които използват ракети въздух-въздух Р-77, става ясно от кадри, заснети в руския град Орел.

Според Defense Express, появата на тази система отразява продължаващите усилия за адаптация на авиационни ракети за наземна противовъздушна отбрана, концепция от съветско време, която никога не е била реализирана напълно. Системата изглежда е опит за създаване на местен еквивалент на западни платформи като NASAMS, използващи ракети с въздушно базиране в конфигурация земя-въздух.

Подобни експериментални установки бяха забелязани за първи път през 2024 г., включително пускови системи на базата на БМ-21 „Град“. Последната версия, видяна в Орел, изглежда има нови модификации, въпреки че точните ѝ възможности остават неясни.

Концепцията наподобява проекта РВВ-АЕ-ЗРК от 90-те години на миналия век, която предлагаше използването на ракети Р-77 без значителна промяна в конструкцията, което доведе до сериозни ограничения. По-конкретно обсегът на поразяване при изстрелване от земята пада до около 12 км, в сравнение с до 110 км при изстрелване от самолет.

Публично известните технически подробности за новата система са оскъдни. Не е ясно как се подават данни за насочване, колко души са нужни за обслужването ѝ или дали се предвижда масово производство. Използването на модифицирана установка от „Град“ подсказва фокус върху бърза адаптация на налични компоненти, вместо изграждане на специализирана инфраструктура за ПВО.

Defense Express смята, че появата на подобни системи може да е признак за нарастващ натиск върху ресурсите на руската ПВО в резултат на засилените операции на украинските дронове с голям обсег. Предишни доклади документираха употребата на стари ракети, включително 9М33 от системата „Оса“, което предполага по-широк модел на адаптиране на стари или нестандартни боеприпаси.

В същото време употребата на наземни пускови установки за Р-77 може да има чисто оперативни съображения. Вдигането на самолети като Су-30 или Су-35 за прехващане на дронове крие рискове, като щети от детонации в близост. Наземното решение може да намали излагането на опасности, като запази способността за поразяване на въздушни цели.

Индия и Пакистан редовно се сблъскват във въздуха над Кашмир.

Говорителят на индийските военновъздушни сили държи фрагмент от американска ракета AIM-120C-5 AMRAAM, изстреляна от F-16 на пакистанските военновъздушни сили.

🇮🇳⚔️🇵🇰 На фона на последните събития, довели до ескалация в отношенията между Индия и Пакистан, е добре да си припомним редовните сблъсъци между бойните самолети на двете държави, включително и в небето над Кашмир.

Въздушният сблъсък между Военновъздушните сили на Индия (IAF) и тези на Пакистан (PAF) в небето над Джаму и Кашмир на 27 февруари 2019 г. разкри сериозни слабости в способностите на Индия при ракетите „въздух-въздух“. Пакистанските F-16, въоръжени с ракетите AIM-120C-5 AMRAAM, демонстрираха видимо предимство пред индийските изтребители, дори и да става дума за Су-30МКИ, оборудвани с руски ракети Р-77.

Сблъсъкът, предшествен от индийския въздушен удар по Балакот, доведе до свалянето на съветски МиГ-21 и пленяването на неговия индийски пилот – подполковник Абхинандан Вартаман. Този инцидент подчерта предимството на Пакистан при бой извън визуалния обхват (BVR), тъй като неговите F-16 можеха да поразяват цели от безопасно разстояние без да им се налага да прекосяват т.нар. линия на контрол (LoC), докато индийските изтребители бяха принудени да се отбраняват заради по-късия си обхват и по-слабите радари на техните ракети Р-77.

Инцидентът ускори постъпването на въоръжение на индийската ракета Astra Mk-1, разработена от Организацията за изследвания и развитие на отбраната (DRDO) и проектирана да поразява цели на разстояние до 110 км, с инерционно насочване, активно радиолокационно самонасочване, защитена връзка за корекция в полет, скорост до Мах 4,5 и маневреност до 30 G. Зоната без възможност за избягване е около 60 км, която е почти еквивалентна на тази на AIM-120C-5.

Въпреки че интеграцията с руските Су-30МКИ започна преди 2019 г. този инцидент доведе до рязко ускоряване на производството. До април 2025 г. ВВС на Индия разполагат около 400 доставени или поръчани ракети Astra Mk-1, а през август 2024 г. са били одобрени още 200, с общ брой около 600. Освен Су-30МКИ, се планира също така интеграция с HAL Tejas, Mirage 2000 и МиГ-29. През март 2025 г. успешен тест с прототип на Tejas, в който е улучена цел на над 100 км, отбеляза важен етап от внедряването на ракетата.

Със сходен обхват и изцяло местна разработка, Astra Mk-1 предоставя възможност на индийските изтребители да предизвикат на равни начала пакистанските F-16. За разлика от вносните ракети, тя намалява зависимостта от чужди доставчици и подпомага инициативата „Самостоятелна Индия“. Производството от Bharat Dynamics Limited гарантира ефективност и сигурност на доставките.

В същото време пакистанският арсенал от AMRAAM, доставен през 2006 г., остарява, а след 2019 г. САЩ ограничиха доставките. Преминаването на Пакистан към турските ракети Gökdoğan с малък обсег на действие може допълнително да отслаби техните BVR възможности.

Бързото увеличение в запасите от Astra Mk-1 е израз на стратегически завой на индийската държава към технологична независимост и въздушно превъзходство. С интеграция на различни платформи и устойчиво производство, Astra Mk-1 позволява на ВВС на Индия да неутрализират предимството, което Пакистан използва през 2019 г., като същевременно поддържат достъпен и технологично модерен арсенал.