Индия и Пакистан редовно се сблъскват във въздуха над Кашмир.

Говорителят на индийските военновъздушни сили държи фрагмент от американска ракета AIM-120C-5 AMRAAM, изстреляна от F-16 на пакистанските военновъздушни сили.

🇮🇳⚔️🇵🇰 На фона на последните събития, довели до ескалация в отношенията между Индия и Пакистан, е добре да си припомним редовните сблъсъци между бойните самолети на двете държави, включително и в небето над Кашмир.

Въздушният сблъсък между Военновъздушните сили на Индия (IAF) и тези на Пакистан (PAF) в небето над Джаму и Кашмир на 27 февруари 2019 г. разкри сериозни слабости в способностите на Индия при ракетите „въздух-въздух“. Пакистанските F-16, въоръжени с ракетите AIM-120C-5 AMRAAM, демонстрираха видимо предимство пред индийските изтребители, дори и да става дума за Су-30МКИ, оборудвани с руски ракети Р-77.

Сблъсъкът, предшествен от индийския въздушен удар по Балакот, доведе до свалянето на съветски МиГ-21 и пленяването на неговия индийски пилот – подполковник Абхинандан Вартаман. Този инцидент подчерта предимството на Пакистан при бой извън визуалния обхват (BVR), тъй като неговите F-16 можеха да поразяват цели от безопасно разстояние без да им се налага да прекосяват т.нар. линия на контрол (LoC), докато индийските изтребители бяха принудени да се отбраняват заради по-късия си обхват и по-слабите радари на техните ракети Р-77.

Инцидентът ускори постъпването на въоръжение на индийската ракета Astra Mk-1, разработена от Организацията за изследвания и развитие на отбраната (DRDO) и проектирана да поразява цели на разстояние до 110 км, с инерционно насочване, активно радиолокационно самонасочване, защитена връзка за корекция в полет, скорост до Мах 4,5 и маневреност до 30 G. Зоната без възможност за избягване е около 60 км, която е почти еквивалентна на тази на AIM-120C-5.

Въпреки че интеграцията с руските Су-30МКИ започна преди 2019 г. този инцидент доведе до рязко ускоряване на производството. До април 2025 г. ВВС на Индия разполагат около 400 доставени или поръчани ракети Astra Mk-1, а през август 2024 г. са били одобрени още 200, с общ брой около 600. Освен Су-30МКИ, се планира също така интеграция с HAL Tejas, Mirage 2000 и МиГ-29. През март 2025 г. успешен тест с прототип на Tejas, в който е улучена цел на над 100 км, отбеляза важен етап от внедряването на ракетата.

Със сходен обхват и изцяло местна разработка, Astra Mk-1 предоставя възможност на индийските изтребители да предизвикат на равни начала пакистанските F-16. За разлика от вносните ракети, тя намалява зависимостта от чужди доставчици и подпомага инициативата „Самостоятелна Индия“. Производството от Bharat Dynamics Limited гарантира ефективност и сигурност на доставките.

В същото време пакистанският арсенал от AMRAAM, доставен през 2006 г., остарява, а след 2019 г. САЩ ограничиха доставките. Преминаването на Пакистан към турските ракети Gökdoğan с малък обсег на действие може допълнително да отслаби техните BVR възможности.

Бързото увеличение в запасите от Astra Mk-1 е израз на стратегически завой на индийската държава към технологична независимост и въздушно превъзходство. С интеграция на различни платформи и устойчиво производство, Astra Mk-1 позволява на ВВС на Индия да неутрализират предимството, което Пакистан използва през 2019 г., като същевременно поддържат достъпен и технологично модерен арсенал.