Ранени, но все още мобилизирани: как руската армия държи осакатените си войници на фронта?

🇷🇺👨‍🦽🩼 „Ето, работят сакатите, мъкнат трупи. На един вече му хлопа дъската“ – това са думите, с които руският военнослужещ Дмитрий Бугаков, с позивна „Гуфи“, придружава кадрите, които сам заснема в тила на 283-ти мотострелкови полк на руските въоръжени сили.

На видеото, разпространено от рускоезичния канал „Para Pax“ в Telegram, се виждат мъже, влачещи дървени греди, по думите им болни и негодни за служба хора, които продължават да изпълняват своите задължения. Сцената е банална по съдържание и точно затова показателна: тя илюстрира явление, което не е изключение, а системно явление – задържането на ранени и осакатени руски военнослужещи в строя, което е независимо потвърдено от наблюдатели и международни експерти.

Записът на Бугаков е красноречив именно със своята небрежност. Войник с позивна „Акробат“ обяснява пред камерата, че има тежка травма в коремната област, но от дълго време не го уволняват. Друг отбелязва, че при категориите за годност, които им се присвояват, физическата работа е непосилна. Военнослужещите наричат FPV-дроновете „птички“ и признават, че не са в състояние да избягат от тях. Каналът отбелязва, че на един от мъжете „вече му е протекъл покривът“ – руски армейски жаргон за човек, изгубил разсъдък. Свидетелството се вписва точно в модела, който утвърдени институции описват вече години наред.

Анализ на Центъра за европейски политически анализ (CEPA) описва формирането на фактически инвалидни щурмови части – войници със счупени кости, ампутирани пръсти, увредени вътрешни органи, шрапнелни рани и протези, които въпреки това са връщани на бойното поле. По оценка на CEPA, негодните за служба често са мобилизирани и разпределяни към щурмови части без надлежен медицински преглед и лечение. Мащабът на телесните поражения личи и от друго число, цитирано в същия анализ: през 2024 г. в Русия са поставени 152 500 протези на крайници – с 53 процента повече отколкото през 2023 г. Украинската медия UNITED24 твърди, че ампутирани войници са връщани на фронта без протези и без поддръжка.

Паралелно с това руската държава систематично прикрива реалните мащаби на инвалидност. В разследване на Радио Свободна Европа от януари бивш експерт по освидетелстване на инвалидността, останал анонимен, обяснява логиката директно: „Властите разбраха, че войната ще увеличи броя на хората с увреждания. Затова решиха да разкрасят статистиката – и да спестят пари.“ Според данни на изданието затягането на правила за признаване на инвалидност датира от април 2022 г. – само седмици след началото на пълномащабната война. Ефектът е измерим: към началото на 2025 г. официално регистрираните хора с увреждания в страната са 11,1 милиона – около милион по-малко отколкото през 2017 г. Според данни от същия източник съкращаването на регистъра с близо един милион души спестява на държавата около 120 милиарда рубли (близо 1,6 милиарда долара) годишно.

Тези две практики – задържане на ранените в армията и заличаването им от регистрите за инвалидност – се захранват от един и същ натиск: цената на войната в жива сила. Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), цитирана в същото разследване, от февруари 2022 г. убитите и ранените руски военнослужещи надхвърлят 950 хиляди, докато западни разузнавателни служби говорят за повече от 1 милион. При подобен обем на санитарните загуби пълноценното освобождаване, лечение и пенсиониране на всеки негоден за бой войник е едновременно непосилно за бюджета и пагубно за попълването на щурмовите части. Връщането на ранените в строя решава и двата проблема наведнъж – за сметка на самите тях.

От военно-оперативна гледна точка практиката е част от руския модел за война на изтощение, в който поток от попълнения има предимство пред състоянието на отделния боец. Анализът на тенденциите сочи, че докато месечните загуби остават високи, а наборът на нови контрактници – недостатъчен, армията ще продължи да черпи от резерва на собствените си ранени, удължавайки службата им чрез манипулиране на категориите за годност. Икономическото измерение работи в същата посока: всеки войник, останал „годен с ограничения“ вместо да получи инвалидност, е едновременно попълнение за фронта и спестен разход за хазната. Именно това двойно изчисление – на бойната численост и на бюджета – обяснява защо мъже, които едва се движат, продължават да мъкнат греди в тила на 283-ти полк, вместо да бъдат изпратени у дома.