Създава ли разривът между Русия и Иран в Кавказ възможност за Запада?

Железопътна гара в град Ордубад в Нахичеванска автономна република, автономен регион в рамките на Азербайджан, която трябва да стане част от Зангезурския коридор.
📸 Снимка: president.az

🇷🇺⚔️🇮🇷 Докато западните съюзници на Украйна предупреждават за задълбочаване на сътрудничеството между Русия и Иран, напрежението между двете евразийски сили е подложено на изпитание в региона на Южен Кавказ.

Стремежът на Москва към проекта на Баку за т.нар. „Зангезурски коридор“ - безпрепятствен транзитен маршрут, свързващ основната територия на Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван и след това с Турция през арменската провинция Сюник - отново разпали безпокойството в Техеран.

След неотдавнашните коментари на руския външен министър Сергей Лавров и говорителя на външното министерство Мария Захарова за повторното отваряне на регионалните транспортни маршрути въз основа на споразумението от 10 ноември 2020 г. между Москва, Баку и Ереван, политическото ръководство на Ислямската република започна открито да критикува Русия. Лавров видимо разкритикува Армения, обвинявайки Ереван, че се е отказал от сключеното през 2020 г. споразумение, според което коридорът ще бъде под контрола на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия.

„Арменското ръководство е това, което саботира споразумението, подписано от премиера Никол Пашинян. Трудно е да се разбере смисълът на такава позиция“, каза Лавров.

В отговор Пашинян обяви, че Русия вече не може да посредничи между Армения и Азербайджан. Междувременно посланикът на Иран в Москва внесе официален протест, предупреждавайки, че създаването на Зангезурския коридор ще предизвика ново напрежение близо до северната граница на Иран с Армения.

Освен това Иран привика руския посланик, за да изрази крайното си недоволство от позицията на Москва. На 5 септември иранският външен министър Сейед Абас Арагчи, споменавайки руската подкрепа за коридора, написа, че всяка заплаха за териториалната цялост на съседите на Иран или промяна на техните граници е „напълно неприемливо“ за Техеран.

На следващия ден посланикът на Иран в Ереван повтори тази гледна точка, като каза: „Мечтите и стремежите на някои [страни] по отношение на Армения, включително коридора, няма да станат реалност. Териториалната цялост на нашите съседи е нашата червена линия“, подчертавайки възприятието на Техеран за заплахите за сигурността от ситуацията.

Реакцията на Техеран произтича от стратегически важното местоположение на предложения коридор. Тъй като Сюник граничи с Иран, Техеран се опасява, че коридорът може да прекъсне прекия му достъп до Ереван и да намали регионалното му влияние. От края на втората война в Нагорно Карабах през 2020 г. Баку, с мълчаливата подкрепа на Русия, последователно настоява за създаването на коридора без арменски контролно-пропускателни пунктове или митнически контрол.

В отговор на все по-агресивната азерска реторика Иран проведе поредица от военни учения близо до границата с Азербайджан през 2021 и 2022 г. Това доведе до дипломатическа криза между двете страни, продължила почти три години. Силата на реакцията на Иран също сигнализира готовността му да ескалира напрежението с Баку, за да гарантира сигурността на Южна Армения.

Докато руският външен министър Сергей Лавров първоначално се противопостави на военните учения на Иран близо до азербайджанската граница, Москва запази мълчение през следващата 2022 г. Това вероятно се дължи на зависимостта на Русия от Техеран по отношение на военното оборудване, което тя използва във войната срещу Украйна. Тази по-категорична иранска позиция, съчетана с разполагането на мисията на ЕС по азербайджанско-арменската граница, значително укрепи Ереван в съпротивата срещу амбициите на Баку. Идеята за коридора загуби още повече популярност, след като Азербайджан пое пълния контрол над Нагорни Карабах през 2023 г.

Москва отдавна гледа на Южен Кавказ като на свой заден двор, стремейки се да запази монопола си над регионалните въпроси. В контекста на продължаващата война в Украйна, сега Русия гледа на предложението за Зангезурски коридор като на начин да възвърне избледняващото си влияние в Армения и да възстанови ключовата си роля в региона.

За разлика от това, Ереван, който ефективно се дистанцира от ОДКС и засили връзките си с ЕС и САЩ, гледа на коридора като на заплаха за своя суверенитет и категорично се противопоставя на какъвто и да е руски контрол върху него. Неотдавна Министерството на външните работи на Армения потвърди, че се обсъжда възможността частна компания да управлява маршрута. Въпреки че Баку официално оттегли искането си за Зангезурския коридор от мирните преговори с Армения, сега Кремъл се опитва да върне въпроса на преден план.

В исторически план Москва не се е свенила да провокира Техеран, като например да държи сирийското въздушно пространство отворено за израелски въздушни удари по ирански позиции и да застава на страната на ОАЕ в спора за суверенитета над трите острова в Персийския залив. Освен това Русия продължава да отлага подписването на 20-годишно всеобхватно споразумение за сътрудничество с Иран, въпреки подкрепата, която получава от него в украинския конфликт. Сега, с новите санкции срещу Иран след съобщенията за доставката му на балистични ракети на Русия, пренебрежението на Москва към опасенията на Техеран в Южен Кавказ започна видимо да разочарова Ислямската република.

Тези събития, които до голяма степен убягнаха от вниманието на по-широката публика, говорят красноречиво за осезаемите различия в интересите на Русия и Иран, въпреки нарастващото им сътрудничество. Този разрив също така представлява възможност за засилен ангажимент от страна на Запада в региона. Разбира се, ако Москва трябваше да контролира такъв ключов транспортен коридор, който има потенциал да да подобри значително свързаността между Европа и Централна Азия, това би представлявало директно предизвикателство за западните интереси.

Като се има предвид споделената им загриженост относно руските амбиции в Южен Кавказ, тази ситуация може да насърчи ниво на сътрудничество между западните държави и Техеран, което потенциално да отвори нови дипломатически канали, а те от своя страна да бъдат полезни и в решаването на други въпроси. Тук е моментът да се отбележи, че посланиците на Франция и Иран в Армения вече проведоха няколко срещи, на които беше обсъдена ситуацията със сигурността в Югоизточна Армения в светлината на възможна азерска офанзива.

Струва си да се добави, че новият президент-реформатор на Иран, Масуд Пезешкиян, критикува  открито външнополитическата стратегия на страната, която е насочена изцяло на изток, застъпвайки се за подобряване на отношенията с Европа и намаляване на напрежението със САЩ.

Хешматолах Фалахатпишех, бивш председател на комисията по национална сигурност и външна политика на иранския парламент, твърди, че натискът на Владимир Путин за създаването на Зангезурския коридор е „превантивен ход“, предназначен да окаже натиск върху Техеран, целящ да попречи на администрацията на Пезешкиан да отвори „канали за комуникация“ с Вашингтон.

Ясно е, че Москва и Техеран разчитат един на друг, както икономически, така и политически. Въпреки това, признаването на такива дълбоко вкоренени различия в техните интереси, различия, които е малко вероятно да бъдат разрешени, би създало повече пространство за така необходимия ангажимент на Запада в Южен Кавказ.