Турция е готова да жертва С-400, за да се върне обратно в програмата F-35.

Макет на пилотската кабина на F-35 е изложен на авиошоу в Цигли, Турция.
📸 Снимка: Dardanellas/Getty Images

🇹🇷🤝🇺🇸 Турция търси решение да се върне в програмата за американски изтребители от пето поколение F-35, след изключването ѝ заради придобиването на руските зенитно-ракетни комплекси С-400.

Вашингтон многократно напомни на Анкара, че С-400 и F-35 са несъвместими, предупреждавайки, че разполагането на руската система в Турция може да позволи на Москва да получи чувствителна информация за „стелт“ способностите на американските изтребители, което ще ѝ позволи да идентифицира потенциални слабости за по-нататъшно експлоатиране.

Турция тества радарите на С-400 в края на 2019 г. и изстреля тестова ракета през следващата 2020 г. Освен това, тя така и не успя да интегрира системата в по-широката си противовъздушна отбрана, нито я пусна самостоятелно в експлоатация. Бившият министър на отбраната Хулуси Акар настоя през 2022 г., че ракетната система е готова за въвеждане в експлоатация, ако това е необходимо.

През последните месеци Турция полага интензивни задкулисно-дипломатически усилия за намиране на формула, която ще ѝ позволи да закупи американските изтребители F-35, променяйки изцяло целите на своята отбранителна стратегия. Според източници, тя е променила изцяло и позицията си по отношение на руските системи и сега изглежда склонна да направи всякакви отстъпки, за да удовлетвори Вашингтон, и така да подаде официално искане до Държавния департамент на САЩ за изтребителите от пето поколение.

„Ако днес Турция подаде молба за покупка, тя автоматично ще бъде отхвърлена заради санкциите“, заяви дипломатически източник във Вашингтон пред Kathimerini, визирайки Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA).

Турция очевидно е направила редица алтернативни предложения, включително за съхранение на ракетите С-400, за редовното им инспектиране от американците и дори за износа им в други държави. Подобни предложения бяха отхвърлени като неприложими от турската страна в миналото, когато ѝ бяха предложени от американски дипломати.

Съединените щати, които никога не са крили желанието си да намерят окончателно решение на въпроса за С-400, са повече от готови да ги изслушат, твърдят запознати. Въпреки това, според добре информирани източници във Вашингтон, подаването на искане за закупуване на F-35 към момента не стои на дневен ред.

Първоначалният проект за изменение, разпространен тайно в Конгреса, е бил незабавно оттеглен. Скоро обаче той е бил последван от втори, според който ограниченията на CAATSA могат да бъдат отменени, при условие че руската система остане неактивна. Ако такова изменение бъде въведено в американското законодателство чрез бюджета за отбрана, проблемите на Турция най-накрая биха могли да бъдат решени, тъй като тълкуването на „неактивен“ позволява значителна маневреност, предава БГНЕС.

По-рано този месец бивш турски министър предположи, че Турция може да продаде своите С-400 на Индия или Пакистан, мотивирайки се, че продажбата на нито една от тези страни няма да подразни Русия. Турските власти отхвърлиха предишните предложения за износ на системите в която и да е трета страна.

Предложеното решение системите да останат на склад, не е напълно ново и вероятно няма да успее да убеди Вашингтон да отмени решението си относно турските F-35. Това не означава, че Щатите не са отворени за възможно решение.

Изпълняващият длъжността заместник-държавен секретар Виктория Нуланд заяви през януари, че Вашингтон „ще се радва да приветства Турция обратно в семейството на F-35“, ако Анкара успее да разреши задоволително проблема със С-400. Оттогава други официални представители на САЩ потвърдиха, че тази позиция остава непроменена.

Предполагаемото предложение на Турция да запази С-400 на склад с уговорката за периодична инспекция от страна на САЩ предполага, че Анкара иска да се срещне наполовина с Вашингтон. Въпреки това Съединените щати вероятно няма да се задоволят с нищо по-малко от това Турция да премахне напълно С-400 от страната.

Освен това, въпросното предложение не е първият път, когато Турция предлага нещо в тази насока. През 2021 г. бившият министър на отбраната на Турция Акар отправи предложение за възпроизвеждане на „модела, използван за С-300 в Крит“.

Гърция притежава руски зенитно-ракетен комплекс С-300ПМУ-1, който разположи на най-големия си остров в Средиземно море. Първоначално предназначен да постъпи на въоръжение в Република Кипър, в крайна сметка той бива пренасочен и изпратен към остров Крит, за да се успокои кризата, възникнала в края на 90-те години, когато Турция заплашва да унищожи комплекса превантивно, веднага щом пристигне в Кипър.

Атина го съхранява на склад в продължение на повече от десетилетие, преди да го разгърне за провеждане на тестови стрелби през 2013 г. Турски официални лица често сравняват придобиването на С-400 от Анкара с притежаването на С-300 от Гърция, което според тях говори за несправедлив двоен стандарт за сметка на Турция.

По-рано анализатори изразиха скептицизъм, че турските F-35 и С-400 някога биха могли да бъдат „разположени съвместно“, ако хипотетично Турция получи и двете. Така или иначе, ако турските С-400 останат неактивни и се съхраняват под зоркия поглед на САЩ, това несъмнено ще намали още повече рисковете от неоторизиран достъп на Русия до някакъв вид чувствителна информация.

Съединените щати създадоха програма с Пакистан, позволяваща на американските военнослужещи да наблюдават крайната употреба на изтребителите F-16, закупени от Вашингтон след 2001 г.

„Подобна програма би могла да послужи като модел за проследяване на всяко бъдещо използване на F-35 от страна на Турция и за осигуряване на силно ограничено разполагане на С-400“, отбеляза War on the Rocks в свой анализ от 2020 г.

Турция може да сметне подобно споразумение за полезно, ако то ѝ отвори отново вратата към F-35. И все пак, най-вероятно Съединените щати няма да се задоволят с нищо по-малко от това Турция да премахне системите и всичките им компоненти от страната. Вашингтон също така вероятно няма да се задоволи с това Турция да ги съхранява някъде, например в отцепилата се Турска република Северен Кипър.

Вероятно най-забележителната част от доклада на Cumhuriyet е твърдението, че Анкара все още се интересува както от придобиването на F-35A, така и на F-35B. Преди забраната Турция поиска 100 броя F-35A за своите военновъздушни си сили, а също така прояви интерес към придобиването на 20 броя F-35B, версията за късо излитане и вертикално кацане, за своя десантно-щурмови кораб TCG Anadolu, базиран на испанския Juan Carlos I.

След премахването си от програмата F-35, Турция се съсредоточи върху разработката на реактивен изтребител собствено производство за нуждите на военновъздушните си сили - TF Kaan. Освен това успя да разработи военноморски дронове и безпилотен изтребител с реактивен двигател - съответно Bayraktar TB3 и Kizilelma.

Турция ще продължи да развива повечето, ако не и всички тези проекти. Въпреки това, може да е стигнала до извода, че придобиването на американските F-35 все още би могло да ѝ донесе значителни ползи.

F-35B биха предоставили на турския военноморски флот пилотиран изтребител за подобряване на противовъздушната му отбрана. F-35A за военновъздушните сили също биха могли да заменят много от по-старите F-16, дори ако Анкара в крайна сметка придобие значително по-малко от 100 броя.

В крайна сметка, на Турция вече няма да се налага да разчита единствено на производството си на TF Kaan за постепенната подмяна на изтребителите си от четвърто поколение.