вторник, 3 септември 2024 г.

Могат ли масовите протести в Израел да склонят Нетаняху към споразумение за прекратяване на огъня?

Сцени от протеста срещу правителството на Бенямин Нетаняху и в знак на подкрепа към заложниците, отвлечени от бойци на терористичната групировка Хамас, Тел Авив, Израел, 1 септември 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Florion Goga

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израел потъна в скръб и гняв този уикенд, след като стана ясно, че шестима заложници са били убити от техните похитители в Газа, точно когато военните се приближаваха към мястото, където са се намирали. Внезапното чувство на гняв отприщи масови протести, които доведоха до най-интензивният вътрешен натиск върху израелския премиер Бенямин Нетаняху от началото на войната преди близо 11 месеца.

Многозина израелски граждани обвиняват Нетаняху за нарастващия брой екзекутирани заложници и отправят призиви за сключване на споразумение и освобождаване на останалите заложници - дори ако това означава прекратяване на конфликта. Протестите в неделя са най-голямата демонстрация в подкрепа на сделка за заложниците от 7 октомври 2023 г. когато екстремисти, водени от Хамас нахлуха на територията на Израел, за да извършат най-кървавата атака в историята на Израел, при която бяха убити 1139 души, а други 250 бяха взети за заложници.

Но Нетаняху е бил изправен пред ожесточен натиск да постигне споразумение за прекратяване на огъня и преди, от ключови управляващи партньори до висши служители по сигурността и дори най-важния международен съюзник на Израел, САЩ. И все пак сделка за прекратяване на войната така и не беше осъществена.

Ето как общественото недоволство в Израел може да повлияе на следващите ходове на Нетаняху във войната:

Позицията на Нетаняху

По време на войната критиците твърдяха, че Нетаняху е поставил политическото си оцеляване над всичко останало, включително над съдбата на заложниците. Управлението му разчита на подкрепа от две ултранационалистически партии, които някога бяха в периферията на израелската политика, но сега заемат ключови позиции в правителството.

Водени от министъра на финансите Бецалел Смотрич и министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, те се противопоставят на всяка сделка, която би сложила край на войната или би освободила палестински затворници, осъдени за убийства на израелци. Те се зарекоха да свалят правителството, ако Нетаняху се съгласи на прекратяване на огъня - стъпка, която би предизвикала нови избори, които вероятно ще лишат Нетаняху от министър-председателския му пост.

„Това, което го интересува, е политическото му оцеляване“, посочи Реувен Хазан, политолог от Йерусалимския еврейски университет. „Неговото политическо оцеляване с Бен-Гвир и Смотрич не му позволява да сложи край на войната и да върне заложниците.“

Обвинява Хамас за липсата на сделка

Над министър-председателя витае и текущият му съдебен процес по обвинения в корупция. Ако Нетаняху бъде отстранен от власт, той ще загуби платформата си за критика срещу съдебната система, която той обвинява в пристрастия. Също така той не би могъл да напредне с планираните от правителството промени в правосъдната система, които според критиците биха могли да повлияят на процеса и да му помогнат да избегне присъда.

Нетаняху твърди, че иска най-доброто за страната, настоявайки, че военната операция в Газа е най-добрият начин за освобождаване на заложниците. Освен това той настоява, че всяка една сделка трябва да гарантира оставането на израелската армия в две ключови ивици земя – коридора „Нецарим“ и коридора „Филаделфия“ – подчертавайки още веднъж непримиримостта си по тези въпроси.

Хамас отхвърли исканията като нарушаващи сделката - и условието предизвика напрежение между Нетаняху и министъра на отбраната, който изрази мнение, че сделката за освобождаване на заложниците, трябва да бъде с приоритет.

С нарастващия брой жертви сред палестинското население в Газа – с десетки хиляди убити и цели участъци от територията сринати със земята – Израел се движи уверено към безпрецедентната си международна изолация. В понеделник, попитан дали Нетаняху прави достатъчно, за да договори сделка, президентът на САЩ Джо Байдън отговори: „Не“.

Байдън, който никога не се е виждал очи в очи с израелския лидер, въпреки близкия съюз между държавите, които ръководят, става все по-критичен към действията на своя колега. Но моментът на забележката в понеделник беше особено явен, тъй като дойде веднага след демонстрациите в Израел.

Най-голямата демонстрация в подкрепа за сделката

Мнозина израелци обвиняват Нетаняху, че възпрепятства сделката, само и само да се задържи във властта, обвинявайки го, че с отказа си да сложи край на войната той излага живота на заложниците на опасност.

„Хамас беше този, който дръпна спусъка, но Нетаняху е този, който осъди заложниците на смърт“, се посочва в редакционна статия от тази неделя, публикувана в либералния всекидневник Haaretz.

От началото на войната Израел е свидетел на ежеседмични протести в знак на солидарност със заложниците. Но с течение на времето, докато израелското общество се опитваше да се върне към някакво подобие на нормалност или беше заето с притеснения относно потенциална ескалация и избухване на регионална война с Иран и неговите прокси сили като Хизбула и хусите, протестите започнаха да се обезлюдяват, което намали натиска върху Нетаняху и доведе до многократен провал на преговорите за сделка.

Но в неделя стотици хиляди израелски граждани се изсипаха в центъра на столицата Тел Авив, съпроводени от звука на барабани и скандирания „Сделка, веднага!“ Около 100 заложници остават в плен на Хамас в Ивицата Газа, като приблизително една трета от тях се смятат за мъртви.

Това беше най-голямата демонстрация, на която Израел е ставал свидетел поне отпреди войната, когато израелци излизаха по улиците всяка седмица, за да протестират срещу плана на Нетаняху за основен ремонт на съдебната система. Докато протестите, съчетани с главна стачка, принудиха Нетаняху и неговото правителство да се оттеглят или да смекчат някои решения, основната реформа беше спряна едва когато избухна войната.

Границите на обществения натиск

Настоящият обществен отзвук има своите граници. Протестът в неделя не успя да наруши дългогодишните политически граници и изглежда до голяма степен се състои от същите либерални, светски израелци, които протестираха срещу цялостната реформа и срещу ръководството на Нетаняху, докато срещу него вървеше наказателно дело за предполагаема корупция. Много от поддръжниците на премиера смятат, че отстъпването на каквато и да е позиция в преговорите след смъртта на шестимата заложници би сигнализирало на Хамас, че може и занапред да пожъне награди от подобни действия.

По подобен начин стачката в понеделник отразява същите тези политически разделения. Либералните общини в централен Израел, включително Тел Авив, се присъединиха към стачката, което доведе до затваряне на обществени дневни грижи и детски градини, както и други социални услуги. Но други градове, предимно с консервативно и религиозно население, което е склонно да подкрепя Нетаняху, включително Йерусалим, не се присъединиха към протеста.

Без големи продължителни протести с участието на по-широк кръг от обществото е трудно да си представим как Нетаняху би почувствал достатъчно натиск, за да промени подхода си, заяви Реувен Хазан, политолог от Йерусалимския еврейски университет. И докато правителството му е стабилно, той може да се придържа към исканията си в преговорите, за да успокои коалицията си и да игнорира напълно протестите.

Все пак роднини на заложниците, намерени убити в Газа, изразиха надежда, че протестите са отбелязали повратна точка във войната, която може да наложи напредък по сделката.

В надгробна реч за Херш Голдбърг-Полин, израелски американец, който се превърна в един от най-известните заложници, баща му говори за емоционалния отзвук, който смъртта може да има.

„В продължение на 330 дни мама и аз търсихме пословичния камък, който бяхме готови да обърнем, за да те спасим“, каза Джон Полин. „Може би, само може би твоята смърт е камъкът, горивото, което ще върне у дома останалите.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар