AEI: Северен Кипър се превърна в убежище на терористи

Войници и танкове на турската армия на парад в окупираната от Турция северна част на Никозия, столица на непризнатата Севернокипърска турска република, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou/AFP via Getty Images

🇨🇾⚔️🇹🇷 Преди петдесет години турски войски се изсипаха в Кипър и окупираха една трета от острова. Противно на турската пропаганда, това не беше извършено за защита на кипърските мюсюлмани. Всяка заплаха за тях беше преминала и всички страни в кипърския конфликт бяха на масата за преговори в Женева. По-скоро турският ход беше чисто заграбване на земя, не по-различно от това Германия да нахлуе в Чехословакия или Русия да нахлуе в Украйна. Това пише в свой анализ базираният във Вашингтон мозъчен тръст American Enterprise Institute.

Съветникът по националната сигурност Хенри Кисинджър обаче беше готов да даде на Турция свободен пропуск. Турция беше една от само двете страни от НАТО, които граничеха със Съветския съюз и нейната армия беше сред най-големите в НАТО. „Няма американска причина турците да не притежават една трета от Кипър“, каза Кисинджър на президента Джералд Форд. „Турската тактика е правилна – грабнете каквото искат и след това преговаряйте на базата на притежание.“ Това беше цинизъм под прикритието на изисканост. Това, което Кисинджър не успя да осъзнае, е, че светът не беше статичен и страните, смятани за по-маловажни по негово време, можеха по-късно да станат критични съюзници, докато онези, които той смяташе за основни държави, можеха да се превърнат в пасив.

Докато ООН поддържаше мироопазващи сили на острова в продължение на шест десетилетия и назначени от организацията посредници се опитваха да договорят решение за разделянето на острова през последните пет десетилетия, решението не е по-близо сега, отколкото беше след нахлуването на турската армия в северен Кипър през 1974 г. Някои турци цитират кипърското отхвърляне на плана Анан от 2004 г., за да оправдаят продължаващата окупация от Турция на една трета от друга държава, но кипърското отхвърляне на плана на Анан беше мъдър ход. Беше успокоение, просто и ясно. Докато генералният секретар на ООН Кофи Анан описа плана си като всеобхватно мирно споразумение, то нито призовава за пълно изтегляне на турските сили, нито има механизми за прилагане, ако Турция и нейните подставени лица не успеят да изпълнят своята част от сделката. Всъщност според плана на Анан Турция дори си запазваше правото да се намеси военно в бъдеще.

Докато усилията на ООН за отмяна на турската окупация бяха фарс, администрациите на САЩ продължават да приемат статуквото. Преговорите с посредничеството на ООН позволяват на Съединените щати и Европейския съюз да се преструват, че остават ангажирани с решение, дори когато разбират, че усилията на ООН не водят до никъде. Междувременно заселници от Турция продължават да се изливат в окупираната зона, маргинализирайки кипърците, които Турция твърди, че защитава.

Въпреки че Кисинджър и неговите помощници може да са смятали окупацията на Северен Кипър за второстепенен проблем, който трябва да се реши на тотемния стълб на кризите, подобно съгласие сега представлява заплаха за националната сигурност. Или по-просто казано, статуквото вече не може да бъде толерирано. Не само, че Турция вече настоява за постоянно разделяне на острова, но и Северен Кипър се е превърнал в убежище на терористи и център за пране на пари, представляващ сериозна и нарастваща заплаха за сигурността на САЩ и Европа.

Има четири причини, поради които Съединените щати не могат да си позволят повече да толерират иредентизма и окупацията на Турция.

Първо, тъй като нелиберални държавни лидери като Владимир Путин, Си Дзинпин и Николас Мадуро оспорват границите по целия свят, благославянето на предложението на президента Реджеп Тайип Ердоган за постоянно разделяне на Кипър би създало прецедент, който би застрашил либералния ред. Признаването на завладяването на Кипър от Турция, дори 50 години по-късно, би означавало да се приеме анексирането на Крим и Донбас от Русия. Това би сигнализирало на Мадуро, че времето ще възнагради всяко нахлуване в района на Есекибо в Гвиана и по същия начин би оправдало както пакистанската окупация на Кашмир, така и нахлуването на Китай в Индия. Една независима държава в Северен Кипър не би била по-различна от марионетната на Русия Донецка народна република в Украйна. Това би било просто временно образувание, очакващо анексиране. Всъщност през март 2024 г. Ердоган показа картите си, заявявайки, че ако турската армия беше отишла по-далеч в нахлуването си, днес цял Кипър щеше да бъде турска държава.

Второ, тъй като Турция завършва прехода си от доверен съюзник към спонсор на тероризма и измамен режим, нейното присъствие в Северен Кипър е дестабилизиращо. През 2011 г. съветникът на Ердоган Егемен Багис, понастоящем посланик на Турция в Чешката република, предупреди, че Турция може да използва своя флот срещу американци, работещи в офшорни кипърски газови находища, за които Турция претендира от името на своето кипърско прокси. Оттогава Турция трансформира окупираното кипърско летище Лефконико (или авиобаза Гечиткале, както го нарече Турция) в база за дронове, от която безпилотни турски самолети заплашват корабоплаването през Източното Средиземноморие, но са готови и да изпълняват заплахите на Ердоган срещу Израел.

Трето, Северен Кипър днес е основен център за пране на пари. Турция на Ердоган помогна на Иран и Русия да избегнат санкциите. Докато самият Кипър едновременно затегна финансовите регулации и увеличи прозрачността си, за да влезе в съответствие с международните стандарти, Турция умишлено поддържа Северен Кипър като правна и финансова ничия земя, в която всичко е позволено. Това послужи за две цели: Първо, Ердоган може да симулира репресии срещу прането на пари и укриването на санкции в континентална Турция, за да претендира за добра репутация в международната финансова система. Едновременно с това обаче Турция може просто да поддържа офшорно незаконните си дейности.

Четвърто, окупираната от Турция зона в Кипър днес все повече се превръща в убежище на терористи. Учители в Северен Кипър съобщават, че днес половината ученици в техните класове не говорят нищо друго освен арабски или персийски. Някои от тях може да са законни бежанци, избягали от Сирия и Иран, но както е известно, редица терористи се крият сред бежанското население. Кипърското разузнаване вече разби редица заговори на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, насочени срещу Израел и еврейските интереси в Кипър. Това, което се случва в Кипър обаче, не остава в Кипър, тъй като терористичните клетки може да се опитат да преминат зелената линия, за да получат достъп до Кипър и Европейския съюз. Разбира се, САЩ трябва да разберат урока както от Афганистан преди септември 2001 г., така и от преждевременното изтегляне от Ирак: когато съществуват вакууми, екстремистите и терористичните групи ги запълват. Фактът, че Турция тихомълком е помагала както на талибаните, така и на Ислямска държава, трябва да предизвика тревога, тъй като на практика тя експлоатира зона на беззаконие, разположена много по-близо до Европа, Израел и Суецкия канал.

Какво тогава трябва да направят САЩ и Европа?

Първо, време е да спрем да угаждаме и да пренебрегваме турските дипломатически хвалби. Турция окупира Кипър. Отказът на американската администрация да нарече Кипър окупиран не е признак на изтънченост, а на глупост. Съединените щати и Европа трябва да съобразят политиката си с реалността, а не с пожелателното мислене. Съответно Съединените щати и Европа трябва да санкционират Северен Кипър и Анкара за нарушения на религиозната свобода. Не се заблуждавайте от руските предложения за изграждане на руска православна църква в окупираната зона. Кипърците се нуждаят от свобода на религията, а не от подставени лица на Кремъл, действащи под прикритието на религията.

Второ, Съединените щати и Европа трябва да престанат да дават каквато и да е легитимност на така наречената Севернокипърска турска република (СКТР). И двете трябва да затворят всички нейни офиси и да откажат въздушното си пространство на всяка авиокомпания, която обслужва летища в окупираната зона. По същия начин както Съединените щати, така и всяка европейска държава трябва да изискват всички кипърци да получават визи с кипърски паспорти, а не с турски паспорти или документи, издадени от окупационните власти.

Трето, Съединените щати трябва да съобразят всяка помощ за Турция с изтеглянето на силите и заселниците от Кипър. Предоставянето на F-16 на Турция от президента Джо Байдън е грешка, определяща наследството, подобна на ръкостискането на Доналд Ръмсфелд със Саддам Хюсеин по време на администрацията на Рейгън.

Четвърто, Съединените щати и Европа трябва да санкционират всяка продажба на имоти в Северен Кипър съгласно разпоредбите за пране на пари. В Северен Кипър има малко регулации, което го прави предпочитана дестинация за тези, които избягват санкциите или се стремят да избегнат данъчните убежища. Закупуването на имоти от турски заселници, сирийци и иранци възпрепятства разрешаването на разделението на Кипър. Вашингтон трябва да използва лостовете си за влияние с Йерусалим, за да спре репресиите срещу израелските инвестиции в региона по същите причини и защото те са мишени за отвличания и убийства.

И накрая, от съществено значение е да не се играе по свирката на Турция и да се възнаграждава непримиримостта й, както и да се внушава някаква легитимност на Северен Кипър. Вашингтон трябва да потърси отговорност от Анкара за окупацията, ако е необходимо посредством санкции. Докато Турция ухажва Азербайджан, Узбекистан и Казахстан да признаят Северен Кипър, Белият дом и Държавният департамент трябва да изяснят на тези страни, че трябва да избират между Северен Кипър и Съединените щати. Те трябва да търсят положителни отношения с Кипър и по-широкия Европейски съюз, а не да падат върху меча на Ердоган в подкрепа на окупираната от Турция машина за пране на пари.

Петдесет години са достатъчно време. Време е да станете сериозни и да играете твърдо.