🇺🇸🇷🇺 Американски военни бяха забелязани да транспортират детайлен макет на руския зенитно-ракетен комплекс „Бук-М3“ в Алабама. Репликата, монтирана на полуремарке вместо на самоходно шаси, изглежда е тренировъчен актив, използван за симулиране на съвременни руски зенитно-ракетни комплекси по време на военни учения.
Въоръжените сили често използват подобни макети, за да пресъздадат противникови системи, което позволява на пилотите и наземните части да тренират срещу реалистични визуални цели.
Бук-М3, позната в експортния си вариант като „Викинг“, е най-новото поколение от съветската фамилия системи за ПВО със среден обсег „Бук“. Системата постъпи на въоръжение в Русия около 2016 г. и включва обновена електроника заедно със зенитната ракета 9М317М.
В сравнение с по-ранните версии, Бук-М3 притежава редица структурни и технически промени. Предишни варианти, като Бук-М2, носеха четири ракети, монтирани външно върху пусковата установка. Новият Бук-М3 използва херметизирани транспортно-пускови контейнери и пренася шест готови за изстрелване ракети, което увеличава огневата мощ на установката.
Според наръчника на Командването за обучение и доктрина на Сухопътните войски на САЩ (TRADOC), Бук-М3 осигурява подобрени характеристики и „превъзхожда дори старата система за ПВО с голям обсег С-300П“, известна в терминологията на НАТО като SA-10. Системата е проектирана да поразява широк спектър от въздушни заплахи, включително самолети, крилати ракети и други цели. Руските технически описания сочат, че Бук-М3 може да прехваща обекти, летящи със скорост до 3 км/сек.
Зоната на действие на системата се простира от 2,5 до 70 км, а височината на прехват е между 15 метра и 35 км. Тези параметри позволяват поразяване както на нисколетящи крилати ракети, така и на високолетящи самолети. Пусковата установка разполага и с телевизионно-топловизионна система за насочване, способна автоматично да открива и пасивно да проследява въздушни цели в дневен и нощен режим.
По публично достъпни спецификации вероятността за унищожаване на неманеврираща въздушна цел с една ракета достига 0,9999, докато при крилати ракети тя е приблизително 0,8. Репликата, забелязана в Алабама, не е оперативна система, а високотехнологичен макет, предназначен да копира външния вид на Бук-М3 за нуждите на обучението.
Американската армия отдавна използва както пленено оборудване, така и детайлни копия на чуждестранни оръжейни системи. В някои случаи за тестове са придобивани реални съветски системи, но когато те не са налични, се изграждат реалистични макети за разпознаване и симулиран обстрел. Тези реплики се използват при бойни стрелби, тестване на сензори и тактически сценарии. Самолети, оборудвани с прицелни контейнери, радари и електрооптични сензори, могат да тренират откриване и проследяване на тези симулирани цели.
Тъй като макетът е монтиран на полуремарке, а не на верижна машина, той се транспортира по-лесно между полигоните. Това позволява на тренировъчните единици да променят местоположението му, симулирайки реалистични условия на бойното поле.
Бук-М3 привлече внимание и по време на войната в Украйна. Според мониторинг от открити източници, украинските сили са унищожили около 20 машини от състава на Бук-М3 от началото на пълномащабния конфликт. Тези загуби включват различни елементи като радара за управление на огъня 9С36М, обзорния радар 9С18М1 и самоходните огневи установки 9А317М (TELAR).
Обучението срещу системи като Бук-М3 остава критичен елемент от подготовката на екипажи и плановици на въздушни удари за операции в среда, защитена от съвременни мрежи за ПВО. Руската отбранителна архитектура разчита на ешелонирани системи, съчетаващи прехващачи с голям, среден и малък обсег. Фамилията „Бук“ служи като средно ниво в тази структура, осигурявайки защита срещу авиация, дронове и крилати ракети. За военните стратези разбирането на начина, по който тези системи изглеждат и функционират, е от съществено значение при подготовката за потенциални конфликти.
