🇷🇺 По същество следващата публикация представлява кратко въведение в някои любопитни особености за съхранението на оборудване в депата на руския бронетанков резерв, и как тези детайли биха могли да помогнат за разрешаване на част от въпросите относно потенциалното количество техника на руската армия, което все още е налично за войната ѝ срещу Украйна.
Първо, нека обърнем внимание на сметищата. Най-известните от тях, местните полигони на 1295-та Централна танкова резервна база (ЦТРБ) в покрайнините на Арсениев в Приморски край на Руската федерация са отличен пример по тази тема.
Практически всички бази за съхранение разполагат с местно сметище, където бива унищожавано консервираното оборудване, което по една или друга причина вече не може да бъде класифицирано като годно: твърде остаряло е, да надвишава лимита на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), руснаците просто не са в състояние да съхраняват такова количество оборудване (дори с типично ужасните постсъветски стандарти за съхранение) и т.н.
С началото на войната депата, в които боклуците лежаха години наред без да има никакво движение, изведнъж започнаха едно по едно да се изпразват. Има редица красноречиви примери за това, които можете да откриете в личните профили на някои от най-известните имена в OSINT разузнаването (събиране на информация от публично достъпни източници), каквито са HighMarsed, CovertCabal и Jompy например.
А сега нека се върнем отново на 1295-та ЦТРБ. В най-актуалните сателитни изображения те са спрели да премахват оборудване от сметището, като вместо това те са преместили скрапа от активната част на базата към споменатото сметище.
В някои други бази обаче броят на неизползваемите корпуси се е увеличил. 94-ти арсенал е един такъв пример, поради канибализацията на артилерийски единици.
В последните налични сателитни снимки, които нямам право да споделя, в много от складовете броят на повредените корпуси е нараснал значително.
Това в никакъв случай не е окончателно заключение, но намирам за много интересно, че в началото на войната няколко от най-големите складови бази отбелязаха безпрецедентен спад в скрапа, докато много други бяха пренаредили повредените корпуси в редици.
Няма как да отбележа със сигурност, но предполагам, че по-голямата част от този скрап е използвана за осигуряване на резервни части за повредено оборудване в Украйна, дори и да са били само части от корпуси.
След като разгледахме сметищата, идва ред и на следващия вид съоръжения – хангарите.
Мнозина се опитаха да отгатнат колко оборудване може да се съхранява в тях, особено до началото на инвазията. Както HighMarsed, така и InstitutAR публикуваха отлични анализи по този въпрос.
Почти сигурно е, че в хангарите е трябвало да се съхранява най-добре запазеното и най-модерното оборудване. Съмнявам се обаче, че повечето от тях изобщо са били използвани за това. По-вероятно е в повечето от тях да са поместени критични съоръжения, като сервизи, складове за резервни части и др.
Наскоро потребителят Ath3neN0ctu4 откри изключително интересни снимки на бази за съхранение, включително няколко вътрешни хангара, които показват точно това:
Но това не е единствения момент в подкрепа на тази теория. Интересно е също, че те продължават да се разрушават с постоянна скорост в продължение на много години, дори след 2022 г. Ето някои сателитни изображения, приложени като примери:
И много други бази имат изоставени хангари, които очевидно биха се намирали в далеч по-приличен вид, ако бяха използвани за съхранението на нещо важно. Ето няколко снимки, защото няма нужда да се побърквам, търсейки база по база и разглеждайки всеки хангар:
В крайна сметка: хангарите вероятно не са съдържали толкова много оборудване, колкото мнозина си мислеха, и вероятно дори не са толкова полезни, щом руската армия се е заела да разруши много от тях и продължава да го прави от над десетилетие – поради недостиг на средства и просто защото в един момент се превръщат в ненужни и не могат да им измислят предназначение.
И накрая, но не и по важност – начинът на съхранение на дадено оборудване говори достатъчно красноречиво както за неговото състояние, така и за ползата от него.
Тук е моментът да се отбележи, че повечето OSINT изследователи не включват въпросния скрап в своите изчисления, дори когато го класифицират само като повредено оборудване, тъй като все пак вземат предвид повреденото оборудване, открито в активните части на базите за съхранение.
Но да се върнем на темата – начинът, по който е подредена техниката може да ни предостави редица отговори за това каква е нейната готовност. Изрядното оборудване има тенденция да бъде подредено доста по-прилежно отколкото останалото, което най-често остава на същото място, където някога е било оставено. Сравнете бронираните машини на базите 3018 и 6018 преди войната:
Наистина, първата снимка показва местното сметище, а втората - основната част от базата, която съдържаше активни бронирани машини.
В случаите, когато цялото оборудване е изрядно подредено, най-често то бива изнесено от нея най-бързо впоследствие. Чудесен пример за това е бившият украински военен склад в покрайнините на Севастопол:
Бих могъл да продължа още по-подробно по тези теми, но се надявам, че гореизложените примери са били достатъчни, за да схванете логиката.
Или казано по друг начин, правилно подредените бронирани машини вероятно са стигнали сами до мястото за паркиране, докато хаотичните редици са били теглени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар