Какви са резервите от оборудване, с които разполага Русия? (АНАЛИЗ)

📸 Снимка: Alf van Beem/Public Domain

🇷🇺 От 24 февруари 2022 г., когато Руската федерация започна пълномащабно нахлуване в Украйна, анализаторите търсят отговор на въпроса какви са резервите на тежко оборудване, които Русия е наследила от съветската епоха. За съжаление, да се отговори на този въпрос не е никак лесно, но въпреки това полското онлайн издание Defence24.com се опита да направи приблизителна оценка, която ви предоставяме в текста по-долу.

Първо, трябва да се отбележи, че въпреки че настоящата статия полага големи усилия за свеждане на риска от грешки до минимум, изброените числа са само приблизителни. Предоставените тук данни може да не са точни. Тук трябва да се вземе предвид сериознaта допустима граница на грешка и на данните като такива трябва да се гледа консервативно.

Това произтича от множество фактори. Първо, както в СССР, така и в Руската федерация информацията по тези въпроси винаги е била пазена в тайна. Благодарение на огромната руска територия, оборудването може да се съхранява и в по–малко населени райони. Докато оборудването се съхраняваше източно от планинската верига Урал, то не беше предмет на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (CFE).

Не е нищо ново – СССР се е фокусирал върху количеството. Държавата управляваше няколко фабрики за производство на основни бойни танкове и други бронирани машини в огромен мащаб. Освен това, след Втората световна война, оръжейни системи от различни видове са били съхранявани на склад, като по този начин са били налични огромни резерви. От друга страна, човек трябва да помни, че всичко може да бъде написано. Техническото състояние на основните бойни танкове или други бронирани единици далеч не беше перфектно, особено когато става дума за наследени типове.

Освен това в края на 60-те години на миналия век в СССР възникна странна ситуация, при която беше стартирано производство на три подобни типа основни бойни танкове, със сходни спецификации, но с различна логистична и тренировъчна поддръжка: Т–64, Т–72 и Т–80. Тези основни бойни танкове се конкурираха по същество дори с комунистическата икономика. Същото може да се каже и за участващите конструкторски бюра и производствени предприятия.

Тези основни бойни танкове не само използваха отделни доставки на резервни части и изискваха отделни процеси на обучение, но също така се различаваха от наследените проекти като T–54, T–55 и T–62. Да не говорим за боеприпасите. Тъй като наследените основни бойни танкове стреляха със 100 мм и 115 мм патрони, повечето от основните бойни танкове от ново поколение бяха оборудвани със 125 мм основни оръдия, стрелящи с боеприпаси с разделно зареждане. Ситуацията също не беше много по–добра в областта на бойните машини на пехотата (БМП), бронетранспортьорите (БТР) и самоходните артилерийски средства. Въпреки че беше положено усилие да се произведе единна система от дадения клас, множеството типове беше огромно и нивата на унификация бяха ниски или такива изобщо не съществуваха.

Как изглеждаха флотилиите от военни средства в залеза на СССР? Тук можем да използваме публикацията на И. Дроговоз, озаглавена „Бронетанковата мощ на СССР – 1945–1991 г.”. Авторът твърди, че през 1991 г. Съветският съюз е разполагал със следните номера на техниката:

• Основни бойни танкове – 54 400
• Бойни машини на пехотата – 28 000
• Бронетранспортьори – 50 000
• Самоходна артилерия – 9 000
• Буксируема артилерия – 33 000

На хартия това означаваше огромен потенциал. Не много от наличното оборудване обаче можеше да се счита за модерно. Горепосочените числа се потвърждават от Международния институт за стратегически изследвания в ежегодното му издание „Военен баланс” от 1991 г. Предизвикателство беше да се определи каква част от това оборудване може да се използва, колко от тях са просто "празни гилзи" и колко се използват за части или като помощни средства за практикуване на мишени.

1990-те години – епохата на Елцин – са обвити в голяма неизвестност. Този период доведе до голям икономически спад в Русия, което беше пагубно за отбранителната индустрия. Въпреки това не може да се изключи със 100% сигурност, че складираните резервни части и финанси, осигурени в късния период на съществуване на СССР от руската отбранителна промишленост, не са били използвани за производството на окончателните партиди военна техника от различни видове. Възможните продукти могат да включват основни бойни танкове Т–72Б и Т–80У, БМП–2 и БМП–3 или БТР–80. Ако това е така, мащабът на производството остава неизвестен, но най–вероятно не се е доближавал до мащабите от епохата, когато СССР е бил на върха си.

Освен това, след разпадането на СССР, голяма част от военната техника, останала на склад, беше наследена от новородените, суверенни нации. Например, според съобщенията Украйна е получила 4,7 хиляди основни бойни танка, Казахстан е поел ок. 5 хиляди броя, а 3287 са получени от Беларус. Само тези три нации са наследили около 13 хиляди основни бойни танка от общо 54,4 хиляди, да не говорим за други видове военна техника.

Колко основни бойни танка останаха в Русия през 2022 г., точно преди да избухне пълномащабната война в Украйна? Авторът би искал да се позовава на „Военния баланс“ за 2022 г. и тук.

Изследователите предполагат, че Руската федерация е имала на свое разположение 13 127 основни бойни танка по това време. Това би означавало, че 28 286 танка са в неизвестност. Тук има няколко възможни сценария, които не са за изключване. Първо, наследените платформи, датиращи от Втората световна война и 50-те години (T–34–76, T–34–85, T–44, IS–2, IS–3, IS–4, T–10, някои от основните бойни танкове T–55, Т–54 и Т–62) са били изпратени на скрап, използвани като мишени на полигони или изнесени. Леките основни бойни танкове, датиращи от Великата отечествена война, и по–модерните конструкции като танковете–амфибии PT–76 може да са били изправени пред подобна съдба.

Друг сценарий би бил някои от новите типове да се използват за резервни части. Те не само биха могли да бъдат използвани за поддържане на активната част от руския военен флот, но те биха могли да бъдат използвани за търговия. Доста сигурно е, че по време на мандата на Елцин, а също и в първите дни на управлението на Путин, са се случвали както легални, така и незаконни експортни продажби на резервни части за бронирани платформи. Това може да е оказало влияние върху количественото състояние на целия флот. Човек не може да бъде напълно сигурен каква е причината за намаления брой оборудване. Също така не можем да бъдем 100% сигурни, когато става въпрос за реалния брой произведени платформи.

Как изглеждат руските резервни запаси днес, след две години на пълномащабна война, по време на която руснаците са загубили огромен брой бронирани единици? Нека започнем с цифри, когато става въпрос за активния флот от бронирани средства, с които Москва разполагаше преди нахлуването:

• Основни бойни танкове – 2927
• Бойни машини на пехотата – 5180
• Бронетранспортьори – 6050
• Самоходна артилерия – 1968
• Буксируема артилерия – 150

Какви загуби понесе Русия в резултат на боевете в Украйна? Тук общите суми са неясни, тъй като е невъзможно да уточним колко от повредените и възстановени бронирани единици са били използвани като източник на резервни части или просто са били премахнати от инвентара. Могат да се използват само данни за унищожени единици, извлечени от IMINT. В началото на април тази година числата бяха оформени по следния начин:

• Основни бойни танкове – 2878
• Бойни машини на пехотата – 3709
• Бронетранспортьори – 418
• Самоходни артилерийски установки – 710
• Буксируема артилерия – 357

Руснаците вече са загубили 98,3% от активния парк от основни бойни танкове, когато се вземат предвид цифрите от преди нахлуването, заедно със 71,6% бойни машини на пехотата, 6,9% бронетранспортьори, 36% от самоходната артилерия и 238% от първоначалната численост на буксируемите артилерийски средства. Като има предвид, че в случая на последната категория има голям запас, докато теглените гаубици и оръдия бързо се ремонтират и възстановяват.

Какъв е запасът, с който разполагат руснаците? Разбира се, тук не можем да използваме данни, с които разполага разузнаването на НАТО. Въпреки това, различни OSINT групи, като „Covert Cabal” например, придобиват сателитни изображения на добре известни съоръжения за съхранение и правят опити да преброят частите от оборудването, видими на изображенията. Разбира се, това означава само, че активите, съхранявани на открито, могат да бъдат преброени. Невъзможно е да се преброи колко основни бойни танка могат да се държат в големи гаражи, разположени в тези съоръжения. Що се отнася до основните бойни танкове, данните, записани на 27 октомври 2023 г., са следните:

• База № 22 – 490
• База № 103 – 710
• База № 111 – 700
• База № 349 – 725
• База № 769 – 900
• База № 1295 – 700
• База № 1311 – 575
• База № 2544 – 400
• Други съоръжения – 250
• Общо – 5450 бр.

Този запас вече е изчерпан поради руските загуби. Оборудването непрекъснато се изтегля от складовете, ремонтира се и се надгражда, ако е възможно, и след това се изпраща на фронтовата линия или в единици, които се възстановяват. Броят на известните бронирани единици, съхранявани извън гаражите, и платформите, останали в активна експлоатация преди инвазията, намалява до общо 8377 бронирани единици. Ако числото от 13 127 основни бойни танка, които се предполага, че са били собственост на Русия през 2022 г. (споменато от „Military Balance”), е правилно, това означава, че ок. 4750 платформи са били държани в гаражи или складови помещения, пренебрегнати от изследователите. Това означава, че руснаците са имали около 10 200 бронирани единици, съхранявани в предвоенния склад.

Трябва също да се помни, че основните бойни танкове, съхранявани в гаражите, обикновено са били в по–добро техническо състояние. Не знаем дали това са бронираните единици, които се изтеглят от склада, за да запълнят празнините, възникващи след загуби, или MBT, съхранявани на открито, са първите, които преминават през възстановяване и основен ремонт.

И как изглеждат нещата с БМП? Преди избухването на войната Руската федерация разполагаше със следния брой платформи БМП и БМД:

• БМП–1 – 7470
• БМП–2 – 4470
• БМП–3 – 640
• БМД–1 – 2000
• БМД–2 – 1500
• БМД–3 – 137
• БМД–4 – 341
• Общо – 16 558 бр.

По–малко БМП и БМД останаха на активна служба. Както вече беше споменато, от флота от 16 558 БМП, 5180 екземпляра останаха в активна служба. Ами резервите? Следният брой БМП е преброен в известните места за съхранение (края на октомври 2023 г.):

• База № 22 – 254
• База № 94 – 252
• База № 103 – 304
• База № 111 – 778
• База № 120 – 7
• База № 349 – 305
• База № 769 – 587
• База № 1295 – 170
• База № 2544 – 496
• База № 3018 – 521
• Други места – 3
• Общо – 3677 бр.

Като се имат предвид горните данни, липсват 7701 БМП от различните видове. Това може да има множество обяснения. Първо, първоначалните данни за общото състояние на флота от БМП са били погрешни. Второ, някои от бронираните единици са били изпратени на складове за скрап или на тренировъчни полигони, за да служат като помощно средство. Трето, липсващите бронирани единици се съхраняват на закрито, в гаражи. Четвъртият проблем може да произтича от факта, че бронираните единици не са били идентифицирани правилно от изображенията.

Освен това има вероятност много повече БМП да са били загубени в битка, но не всички от тях са идентифицирани на снимки или видеоклипове.  Друга възможност е вече да са мобилизирани много по–голям брой БМП. Някои от тях са били изпратени на фронтовата линия, а други са използвани за попълване на инвентарните пропуски в части, разположени на територията на Русия. Някои може да са изпратени в промишлените предприятия за основен ремонт и надстройки.

Какви са руските артилерийски резерви? Броят на съвременните самоходни артилерийски средства, като гаубиците 2S19 Мста-С, е относително ограничен в сравнение с други, наследени системи. Независимо от това тръбните артилерийски резерви, притежавани от руснаците, не са нищо повече от впечатляващи в сравнение със западноевропейските армии. Въпреки това повечето от това оборудване може да се разглежда като остаряло. Формата на самоходния артилерийски запас (началото на февруари 2024 г.) е следната:

• База № 80 – 702
• База № 94 – 1,613
• База № 120 – 254
• База № 216 – 67
• База № 744 – 85
• База № 7020 – 138
• Други съоръжения – 102
• Общо – 2961 бр.

През еквивалентния период бяха идентифицирани следните теглени артилерийски средства на склад:

• База № 80 – 1613
• База № 94 – 35
• База № 109 – 147
• База № 120 – 581
• База № 243 – 289
• База № 7020 – 111
• Други съоръжения – 4191
• Общо – 6786.

За съжаление, Руската федерация продължава да притежава големи резерви от тежка военна техника. Тук обаче трябва да се отбележи – това са само цифри. Те са впечатляващи. Но нямаме реални познания за техническото състояние на тези бронирани единици и артилерийски оръдия. Оценките относно способността на руския индустриален комплекс да възстанови бойната готовност на това оборудване също са обременени от значителна възможност за грешка. Запасите от ключови резервни части и производствената продукция на множество заводи, отговорни за резервните части, също са неизвестни.

Следователно не трябва да се пренебрегва заплахата от Руската федерация, както в средносрочен, така и в дългосрочен план. Руската федерация също е пример за това колко важно остава създаването на голям набор от персонал, наличен за мобилизация, подкрепен от голям запас от оборудване. Да не говорим за създаването на подходяща база от складове за военна техника, както и изграждането на промишлен капацитет в областта на поддръжката, ремонтите, модернизацията и възстановяването на бойната готовност.

Авторът би желал да насърчи читателите да сравнят запасите на руската техника с потенциала на НАТО. Тук трябва да бъдем директни, с изключение на САЩ, евентуално Гърция и Турция, страните–членки на НАТО практически нямат сериозен запас от тежка военна техника.

Следователно остава толкова важно за полските лица, вземащи решения, последователно да продължат снабдяването на голям брой военно оборудване, не само за запълване на съществуващите пропуски в инвентара, но и за създаване на съответните резерви. Ако започне въоръжен конфликт, това ще позволи на полската армия бързо да се възстанови от потенциални загуби и да извърши ефективна мобилизация.