Анализ: Руски канал прегледа видеата на МО – войниците носят търговски радиостанции

🇷🇺📻 Във видеа, публикувани на Министерството на отбраната, руски военнослужещи на бойното поле в Украйна носят предимно евтини цивилни радиостанции от клас „уоки-токи“, а не армейски апарати, за които държавата инвестира милиарди рубли. Това показва подборката на „Минная дивизия“, руски военен канал в Telegram. По думите му авторът е прегледал целия каталог с видеа на министерството от втората половина на октомври, където се вижда тактическа радиостанция. На 30 октомври авторът публикува 10 колажа с 19 кадъра от тях, където апаратите са оградени в червено. 4 години и 8 месеца след началото на пълномащабната война срещу Украйна, комуникацията между войник и командира му зависи от онова, което войникът си е купил сам.

Каналът пише за военноморския флот, подводната война и войната срещу Украйна, има 32 хил. абонати и подкрепя войната, но язвително критикува руското военно ръководство. Кадрите му са откъси от обичайни пропагандни клипове на МО: войници разказват пред камерата, оператор на дрон е седнал с FPV очилата в землянка, артилерист говори по радиостанция до оръдието. Ръчните станции висят на жилетките или стоят в ръцете им. Подборката започва с кадър от поздрав от ведомството за Деня на военния свързочник на 20 октомври.

Каналът ги нарича с жаргонните названия „тутки“ и „бафики“, които произлизат от известни производители TYT и Baofeng. Първата марка са дигитални и работят в Digital Mobile Radio (DMR), европейския стандарт за служебни и търговски радиомрежи. Авторът ги определя като „най-евтината (и примитивна) радиостанция по стандарта DMR“ и подчертава с 3 удивителни, че стандартът е граждански. Аналоговите Baofeng са още по-евтини и съответно още по-уязвими. Още в първите седмици на нахлуването британският институт RUSI отбеляза, че моделът BaoFeng UV-82HP няма криптиране от военен клас и такива апарати се засичат лесно с елементарна техника за радиоразузнаване, която може да следи и придвижването на предаващия.

МО не е купило нито една от тях. Всички са платени от самите военнослужещи или набавени със собствени сили и средства. „Основната тактическа радиостанция на СВО“, както авторът нарича тутката „изобщо не е закупувана“, а всичко е „изкрънквано“ по един или друг начин. Изводът му е остър: „На практика в Руската федерация НЯМА система за тактическа свръзка“. Онова, което съществува под такова име, са „патерици“, годни само за „войни на папуаси“, и първият сериозен професионален противник би разбил всичко това. Каналът завършва с въпроса какво тогава остава от „готовността за война с НАТО“.

Армейските апарати съществуват. Р-168 „Акведук“ е семейство тактически цифрови радиостанции от пето поколение, въведени до 2000 г. с варианти за къси вълни с обхват до 350 км и за ултракъси вълни до 20 км. Наследникът му, преносима радиостанция от шесто поколение Р-187П1 „Азарт“, има вградено криптиране, работи в обхватите УКВ/ДМВ и при наземна връзка покрива около 18 км според конфигурацията. Договори по държавните поръчки за разработка и доставки са подписани през далечната 2009 г. и производители са Ярославският радиозавод и зеленоградският „Ангстрем“. Същият анализ на RUSI от март 2022 г. се позова на руски военни форуми с оплаквания от „детски болести“ и кратък живот на батериите на радиостанции от семейството „Азарт“.

По версията на следствието над 60 хил. станции „Азарт“ са доставени в армията между 2015 и 2018 г. по завишени цени. Компонентите са закупувани в Китай, а от там станциите се сглобяват на руска територия. Според обвинението от общо 18 млрд. рубли за доставки са били откраднати 6,7 млрд. Този епизод беше в центъра на делото срещу генерал-полковник Халил Арсланов, бивш заместник-началник на Генералния щаб и началник на Главното управление на свръзките (ГУС). През май 2022 г. следствието го изключи от обвинението, след като защитата доказа, че пазар на такава техника в Русия не съществува, а това от своя страна означавало,че нямало с какво да се сравни цената.

По последни данни на „Комерсант“ от юли 2025 г. разследването по този епизод не е завършило и присъда по „Азарт“ няма. Съобщенията на информационните агенции за присъдата на Арсланов повтарят сумата от 6,7 млрд. Епизодите, описани от съда обаче, не я съдържат. Защитата на Арсланов отбелязва, че договори за „Азарт“ са подписани през 2009 г., когато той е бил заместник-началник на свръзките в Сухопътните войски, а войските за свръзка е оглавил едва през декември 2013 г., след като делото вече е образувано. Двама негови бивши подчинени, генерал-майор Александър Оглоблин и полковник Павел Кутахов, първо признават вина и сътрудничат на разследващите, а после оттеглят показанията си срещу него, става ясно от материал на „Новая газета“ от 2021 г. Съдът въпреки това го осъжда по друг епизод.

Арсланов все пак се намира в затвора, но за друг вид престъпления. На 7 юли 2025 г. 235-ият гарнизонен военен съд в Москва го осъди на 17 години затвор при строг режим. Присъдата е за измама с апаратура за космическа свръзка за над 1,6 млрд. рубли, закупена чрез АО „Воентелеком“ по завишени цени, и за подкуп от 12 млн. Кутахов, бивш началник на управлението за поръчки, получи 7 години. Арсланов получил подкуп от ръководителят на Ярославския радиозавод Сергей Якушев, като в замяна заводът е бил привлечен към производството на станциите от новото поколение. На 22 май 2026 г. Вторият западен окръжен военен съд отхвърли жалбите на защитата и вдигна наказанието на 19 години, а глобата – 60,5 млн. рубли. Наказанието на Кутахов беше увеличено на 8 години. Уважен беше и гражданският иск на Главната прокуратура за 1,419 млрд. рубли. Арсланов отрича вина и пред съда заявява, че пазарната цена, с която обвинението сравнява доставките, „просто не съществува“.

На 17 април 2025 г. неговият наследник начело на ГУС генерал-лейтенант Вадим Шамарин получи 7 години затвор при строг режим. Според обвинението в периода 2016-2023 г. той е прибрал 36 млн. рубли подкупи от генералния директор на Пермския телефонен завод „Телта“ в замяна на по-големи доставки по договори с ведомството. Шамарин сключи досъдебно споразумение и призна, че е получил 19 млн. рубли. Така двама последователни началници на структурата, отговорна за армейската свръзка, са осъдени за престъпления, свързани с доставките. Оглоблин, бивш ръководител на 1-во управление на ГУС, още през 2022 г. получи 4,5 години за измамата с „Воентелеком“. Олег Царьов, бивш украински депутат и проруски политик, изреди 5 нови дела, свързани със структури от 46-и централен научноизследователски институт до Славгородския завод за радио апаратура в Алтайския край, и отбелязва, че отделни числа няма, тъй като делата за военна свръзка се отчитат като престъпления, свързани с държавните поръчки за отбрана.

Проруските коментатори заговориха за липсата на собствена свръзка в първите дни на февруари 2026 г. По същото време Украйна въведе т.нар. „бял списък“ на терминалите Starlink и до 5 февруари руската армия по фронтовата линия загуби достъп до мрежата. Тогава Царьов написа: „Помня как в началото на СВО всички подразделения си купуваха радиостанции Motorola. Друга свръзка нямаше.“ По думите му свръзката рухва, а военните, с които говори, твърдят, че „собствена свръзка на практика все още нямаме“. За аналоговите Baofeng, с които армията разполага от февруари 2022 г. Царьов пише: „Лесно подслушваха радиоефира и обстрелваха предаващите с артилерия.“ Постът му завършва с три изречения: „Задачи се възлагаха. Пари се отпускаха. Свръзка няма.“

Оплакванията не са нови и не идват само от критици на властта. Когато на 16 декември 2024 г. президентът Владимир Путин поиска от колегията на министерство на отбраната „единна информационна мрежа, която обединява средствата за разузнаване и поразяване“, изданието „Важные истории“ събра оценки на военни експерти и близки до Кремъл канали, че такива системи все още не са стигнали до войските. Популярният мозъчен тръст „Рибар“ например пише, че разработки има, но Главното управление на свръзките така и не е проявило истински интерес към тях. Алексей Рогозин, син на бившия ръководител на „Роскосмос“, пише, че на фронта информацията минава през Telegram, защото е по-удобен от радиообмена „чрез купените от доброволци Baofeng“. Официалната линия остава оптимистична: на 20 октомври 2026 г. в деня на поздрава от първия кадър на „Минная дивизия“, началникът на свръзките в Московския военен окръг генерал-майор Дмитрий Квитка съобщи, че през 2026 г. военните са тествали повече от 20 нови средства и комплекси за свръзка. Информацията е споделена с позоваване на ТАСС. Той не уточни кои конкретно са те и резултата, който са постигнали в изпитанията.

Подборката на канала показва какво носят войниците пред камерата, а не какво стои в командно-щабните машини и по-високите нива на командването, където работят радиорелейни станции и далекобойни версии на „Акведук“. Авторът разпознава моделите по кадрите, а не по инвентарни списъци. Възможно е също така една част от войниците да предпочитат търговските модели пред наличните „Азарт“, за чиито батерии RUSI отбелязва оплаквания още през 2022 г. Недостигът обаче е хроничен на най-ниското звено – отделението и щурмовата група, където заповедта, корекцията на огъня и сигналът за дрон минават през ръчната станция. Точно там клиповете на министерството показват обикновени цивилни уоки-токи. RUSI и Царьов разказват за този недостиг през 2022 г. Царьов – за същия дефицит четири години и половина по-късно.

Сравнението на кадри и отчети показва, че преносимата защитена радиостанция не стига до отделението в количества, които да я направят видима. Делата казват само част от цялата истина. Присъдите на двамата поредни ръководители на свръзката са дадени за съвсем други доставки – космическа свръзка и апаратура на „Телта“, а епизодът „Азарт“ все още изчаква съдебно заседание. Те обаче показват как се харчат парите за армейската свръзка в годините, в които войската трябваше да получи новото поколение станции. Много вероятно е тутките да бъдат основната радиостанция в руското отделение и през цялата следваща година, защото един и същ недостиг е описан през март 2022 г. и февруари 2026 г. и отново към края на октомври. Клиповете на ведомството няма да решат въпроса, тъй като то само избира какво да снима. По-надежден знак ще дадат доброволците, от които според Рогозин идват и досегашните Baofeng: ако през 2027 г. все още продължават да закупуват радиостанции за фронтовите части, свръзката на руската пехота ще остане такава, каквато е била през цялото време дотук – това, което войникът успее да си осигури сам.