Британски санкции забавят ремонта на руски ледоразбивачи в Арктика

🇷🇺 Водещият ледоразбивач от Проект 22220 „Арктика“ трябваше да е първият, акостирал в Мурманск, но дългоочакваният нов плаващ док, произведен в Турция, не може да пристигне до края на годината. Вместо това корабът трябваше да измине над 2300 морски мили около Скандинавия за да се извърши задължителна инспекция на корпуса.

Атомният ледоразбивач пристигна в Санкт Петербург на 11 юни и в петък бе въведен в стария сух док на Кронщадския морски завод, част от Балтийската корабостроителница на Обединената корабостроителна корпорация.

През 2018 г. единственият гигантски плаващ док в района на Мурманск потъна в инцидент докато обслужва единствения руски самолетоносач „Адмирал Кузнецов“ в корабостроителница № 82 на Колския залив.

През 2021 г. операторът на руския флот с атомни ледоразбивачи „Росатомфлот“ сключи договор с турската корабостроителница Kuzey Star за изграждане на док на стойност 68 милиона долара с товароподемност от 30 000 тона, която е достатъчна за обслужване на новия клас ледоразбивачи. Корабът беше завършен миналата есен и изтеглен през Босфора към Средиземноморието.

Когато през април най-новият руски ледоразбивач „Якутия“ акостира в Мурманск, директорът на „Росатомфлот“ Яков Антонов съобщи, че новият плаващ ремонтен док ще бъде доставен в базата за обслужване в покрайнините на Мурманск през втората половина на годината. Това обаче беше преди Обединеното кралство да вземе решение да наложи санкции на влекача.

„Санкциите на Обединеното кралство помогнаха да се спрат плановете на Путин за разполагането на плаващ ремонтен док в Арктика за обслужване на ценния флот от ледоразбивачи“, се посочва в официално изявление на британското външно министерство от май месец.

Подобно на „Арктика“, всичките руски атомни ледоразбивачи от най-новия клас трябва да бъдат доковани поне веднъж на пет години за задължителна инспекция на корпуса. По-старите атомни ледоразбивачи (като „50 години Победа“ и „Ямал“) са по-малки и се побират във вече наличните докове на северния пристанищен град.

Руски ядрен ледоразбивач със значителни щети при сблъсък с товарен кораб.

🇷🇺 Руският ядрен ледоразбивач „50 Лет Победи“ претърпя значителни щети по корпуса си при сблъсък с товарен кораб по време на работа по Северния морски път. Снимките на инцидента показват дълбока рана на левия борд на кораба близо до носа му.

Инцидентът е станал през нощта на 26 януари в Карско море при поддържане на зимни плавателни пътища и ескортиране на товарен кораб. Въз основа на данни от AIS ледоразбивачът вероятно се е сблъскал с кораба за насипни товари „Ямал Кречет“ на път за Обския залив. Състоянието на кораба не е известно. Ядрените ледоразбивачи също ескортират рутинно LNG газовози и петролни танкери по водите на Обския залив през зимата.

Според руския оператор на атомни ледоразбивачи Атомфлот, корабът остава годен за мореплаване и продължава да работи в Обския залив. Повреденият участък не е в близост до ядрения реактор на кораба и електроцентралата продължава да работи нормално, потвърди Атомфлот в публикация на своя канал в Telegram.

Не е ясно дали корабът ще завърши редовния си период на зимно ледоразбиване или ще се върне в Мурманск по-рано, за да бъде подложен на ремонт.

50 Лет Победи е един от осемте руски атомни ледоразбивача в експлоатация. Заложен е през 1989 г. но влиза в експлоатация едва през 2007 г. поради продължително прекъсване на работата по него в годините след разпадането на Съветския съюз. Това беше най-големият ядрен ледоразбивач в света до въвеждането в експлоатация на новите ядрени ледоразбивачи от клас Арктика през 2020 г.

Инцидентът не е първият сблъсък между ядрен ледоразбивач и товарен кораб. През 2017 г. руският атомен ледоразбивач "Вайгач" се сблъска с кораба за насипни товари Handymax Nordic Barents също в Карско море, но тогава и двата кораба успяха да продължат пътуването си.

През юли 2010 г. два напълно натоварени руски танкера, Индига и Варзуга, се сблъскаха при средни ледови условия и лоша видимост. Нито един от корабите не загуби морска годност, както и не бяха докладвани петролни разливи, отчасти благодарение на класификацията им за тежък лед 1A Super с двоен корпус.

Наскоро Русия започна да изпраща неледени петролни танкери и товарни кораби по Северния морски път, често в нарушение на Полярния кодекс на ММО, както и в нарушение на собствените си правила за корабоплаване в Арктика.

Русия разполага безпилотни хеликоптери BAS-200 в подкрепа на арктически ледоразбивач.

🇷🇺 Според официалното съобщение, публикувано от Ростех на 16 декември 2024 г. безпилотната хеликоптерна платформа BAS-200, проектирана от „Вертолеты России“, се адаптира за подобряване на операциите в Арктика. Проектирана за корабни мисии, тя е замислена с идеята да участва в подкрепата на руските ледоразбивачи в предизвикателните условия на Северния ледовит океан.

Арктическият регион предоставя уникални предизвикателства, като липсата на подготвени писти и необходимостта от дронове, опериращи от кораби. Безпилотните хеликоптерни платформи са особено подходящи за такива среди, предвид способността им да извършват вертикално излитане и кацане. На 14-ото издание на международния форум „Арктика: днес и бъдещето“ представител на Националния център за хеликоптерна техника (Мил и Камов) подчерта ключовото значение на безпилотните летателни системи за мисии в Арктика. Със способността си за излитане и кацане върху палубите на ледоразбивачи, се разглеждат като практично решение за посрещане на тези оперативни нужди.

BAS-200 премина обширни изпитания в суровите условия отвъд полярния кръг, демонстрирайки своята надеждност в екстремна среда. Изпитанията включваха мисии за използване на модерно оборудване за въздушни гравиметрични и магнитни изследвания, както и операции по излитане и кацане от корабни палуби. Успешните тестове потвърдиха неговата готовност за разгръщане, демонстрирайки способността му да провежда разнообразни мисии, включително разузнаване за айсберги, разполагане на ресурси и спешна поддръжка, директно от палубата на ледоразбивачи.

Безпилотната платформа включва авангардни технологии като система за автоматичен контрол и интегриран комплект авионика, които не само подобряват производителността на BAS-200, но и служат като основа за въвеждането на бъдещи иновации. Инженерите на холдинга производител проучват активно възможностите за превръщането на пилотирани хеликоптери в безпилотни платформи, използвайки технологичния напредък, демонстриран от BAS-200. Тази инициатива цели да разшири оперативните възможности на безпилотните системи във взискателни среди, каквато е северния полярен кръг.

За да подпомогне нарастващото внедряване на безпилотни системи, компанията производител на платформата създаде програма за обучение на пилоти и технически персонал. Базирана в Центъра за авиационно обучение на Мил и Камов в столицата Москва, тя включва наскоро разработения симулатор, възпроизвеждащ станцията за дистанционно пилотиране. Тази инициатива гарантира, че персоналът е отлично подготвен за експлоатация и поддръжка на BAS-200, с което разширява допълнително потенциала му за разгръщане.

BAS-200 е първата руска безпилотна летателна система, сертифицирана от Федералната агенция за въздушен транспорт (Росавиация), което подчертава неговата надеждност и безопасност. Той вече е доказал широката си употреба и реално приложение, включващо полети за доставяване на поща до Ямало-Ненецкия автономен окръг. Способността му за работа в продължителни периоди от време време, както и за покриване на значителни разстояния, в съчетание с възможностите му за разгръщане на кораб, позиционира BAS-200 като ключов актив за мисии в Арктика.