🇷🇺⚖️🇺🇦 Руски военнослужещи са разстреляли украински военнопленници на Гуляйполския участък в Запорожка област, след като са получили заповед по радиото да довършат ранен войник и да убият останалите веднага. Командите са записани, тъй като Силите за отбрана са прехванали разговора с инструкциите на руските командири в момента на разстрела. Случаят беше оповестен в събота, 17 октомври, от Максим Кравчук, говорител на групировката на войските „Юг“, в коментар за вестник „Украинска правда“. На същия ден Офисът на главния прокурор на Украйна образува досъдебно производство за военно престъпление, довело до смърт.
Кравчук цитира две реплики от прехванатите разговори в радио ефира: „Този, който е трисотен, да се довърши, п*дераса“ и „Нулирайте веднага“. В армейския жаргон „трисотен“ означава ранен – по съветския код „товар 300“, а „нулирам“ значи „убивам“. Според говорителя руските военни са изпълнили заповедта без колебание, като са убили невъоръжените пленници. Колко са били те, Кравчук не уточни; редакцията на „Украинска правда“ допълва, че вероятно са били двама. Бойци от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са регистрирали престъплението в дните преди изявлението, а събраните материали вече са предадени на правоприлагащите органи.
Киев свързва извършителите с 38-а отделна гвардейска мотострелкова бригада на руската армия, която по думите на Кравчук вероятно се сражава срещу Силите за отбрана на този участък. Говорителят посочи и по-високо ниво в командната верига: в тази бригада, каза той, такива заповеди се дават по инициатива на нейния командир, полковник Валерий Казак. Името на полковника се посочва само от украинската страна и не може да бъде потвърдено чрез други публични източници, а записите на прехватите не са публикувани.
Бригадата е от Далечния изток. Част е от 35-а общовойскова армия на Източния военен окръг, гарнизонът ѝ се намира в Екатеринославка в Амурска област. Създадена е през 2009 г. на мястото на разформированата 21-ва гвардейска мотострелкова дивизия. През пролетта на 2022 г. е понесла тежки загуби в сраженията за Изюм, като в съобщение от 5 май същата година Генералният щаб на ВСУ твърдеше, че част от войниците ѝ са отказали да продължат да воюват.
Прокуратурата описва случая по-сдържано от военните, но със същия смисъл. По предварителни данни, пише ведомството, руски военнослужещи на Гуляйполския участък са пленили украински бойци и след това са ги разстреляли. Делото е по член 438, алинея 2 от Наказателния кодекс на Украйна, който предвижда 10-15 години или доживотен затвор за нарушение на законите и обичаите на войната, довело до умишлено убийство. Първата алинея на същия член предвижда до 12 години затвор за нарушения без смъртен изход. Квалификацията по втората означава, че следствието вече приема смъртта на пленниците за установена. Запорожката областна прокуратура ръководи разследването. Разследващите трябва да установят всички обстоятелства и преките извършители, а също и лицата, които може да са дали заповедта за убийството на военнопленниците. Тъкмо затова в основата на разследването стоят прехванатите разговори, които вече се преглеждат от разследващите.
Двете заповеди засягат две отделни форми на закрила, предвидени в международното хуманитарно право. Третата Женевска конвенция задължава страната, която държи пленници, да се отнася към тях хуманно по всяко време. Чл. 13 забранява всяко незаконно действие, довело до смърт на пленник, а чл. 130 причислява умишленото убийство към тежките нарушения на конвенцията. Ранен боец, който не може да се защитава, е извън строя още преди да бъде обезоръжен и според чл. 41 от Първия допълнителен протокол не може да бъде нападан. Римският статут на Международния наказателен съд, в сила за Украйна от 1 януари 2025 г. предвижда отделна отговорност за онзи, наредил престъплението: той е отговорен наред с изпълнителя. „Убийството на военнопленници е грубо нарушение на международното хуманитарно право. Призоваваме международната общност да реагира, да настоява за разследване и за привличане на виновните под отговорност“, заяви Кравчук.
На същия участък вече е имало подобен случай. Сутринта на 27 ноември 2025 г. в дните на тежките боеве за Гуляйполе, руски военни са разстреляли 5 пленени украински военнослужещи, съобщи тогава Главната прокуратура и образува дело по същия чл. 438. Поредицата обаче обхваща целия фронт. На 12 август 2026 г. омбудсманът Дмитро Лубинец обяви, че от пълномащабната инвазия службата му е документирала поне 345 случая на убити военнослужещи, за които видеокадри показват, че преди това са направили всичко възможно да се предадат. Сценарият, който описа, се повтаря: бойците оставят оръжието си, излизат с вдигнати ръце или лягат на земята, руските военни ги претърсват, понякога ги карат да се съблекат и стрелят от упор. По думите на Лубинец мисията на ООН е регистрирала 129 отделни случая на екзекуции на пленници в самото начало на плена. Само месец преди изявлението на Кравчук прокуратурата на Донецка област съобщи за двама военнопленници, разстреляни на 2 септември в горска ивица край Добропиля.
Съдебните дела рядко стигат до присъда. На 20 февруари 2026 г. Шевченковски районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов от 40-а бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот за разстрела на двама предали се украински военнослужещи в Курска област през януари 2025 г. Присъдено беше и обезщетение от 50 млн. гривни – първи подобен случай за военно престъпление на територията на Руската федерация. Подсъдимият се е намирал в украински плен и затова процесът е стигнал до съдебна зала. Командирите, даващи подобни заповеди, по правило остават извън досега на украинската съдебна система и могат да бъдат съдени само задочно. Военните от групировката „Юг“ представят и новия случай по същата логика: като поредно доказателство за бъдещ трибунал за престъпленията на руските войски.
Този случай се отличава от останалите в поредицата по съдържанието на записите. Досега омбудсманът е документирал разстрелите с видеозаписи, показващи стрелците, но не и кой им е наредил. Тук основата са разговорите по радиото, а репликите в записа са команди към подчинен: гласът, наредил да бъде довършен раненият, ръководи стрелящия, вместо да стреля. Затова прехватът насочва делото към командната верига, а не само към ръката, натиснала спусъка. Докъде нагоре стига тази верига, засега не е известно. Заповедта може да е дадена от командир на рота или батальон, а твърдението на Кравчук за полковник Казак описва установена практика в бригадата и не посочва публично на кого принадлежи гласът в ефира. Посоката ще се потвърди, ако прокуратурата обяви задочно и поименно заподозрян офицер, който стои над стрелците в командната верига, или ако бъде публикуван запис с разпознати позивни. Ако обвиненията се ограничат до преките извършители, делото ще покаже, че разговорите отвеждат до окопа, но не и до щаба на бригадата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар