Екзитполовете в Израел: Ликуд е първи, но никой не стига до мнозинство

🇮🇱🗳️ Изборите за 26-ия Кнесет на 27 октомври завършиха без победител: Ликуд на Бенямин Нетаняху остава най-голямата партия, но блокът, който иска да го смени, събира повече места, а нито един от двата лагера не стига 61-те от общо 120 места, нужни за мнозинство. Това сочат екзитполовете на обществена телевизия KAN и частните Канал 12 и Канал 13, излъчени в 22:00 ч. местно време, когато приключи гласуването.

И при трите проучвания управляващият блок получава 50 места. В него са Ликуд, двете ултраортодоксални партии Шас и „Обединен юдаизъм на Тора“ и крайнодесните „Религиозен ционизъм“ на Бецалел Смотрич и „Оцма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир. Опозиционният блок около бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот има 52 места; KAN и Канал 13 му даваха 53 в първите си версии, но актуализираха прогнозите си през следващия час. Ликуд получава 24–25 места, а партията на Айзенкот „Яшар“ е втора с 21–23. Трета е общата листа „Беяхад“ на Нафтали Бенет и Яир Лапид с 12–13. Демократите на Яир Голан получават 9–10 места, „Исраел Бейтейну“ на Авигдор Либерман има 7–8 според обобщените данни на The Jerusalem Post.

Останалите 18 места са на двете арабски формации: Съвместната листа, алианс на няколко арабски партии, и ислямистката „Раам“ на Мансур Абас. Арабските партии досега не са имали толкова места в парламента. Предишният им рекорд бяха 15-те места на Съвместната листа през март 2020 г. „Раам“ получава 7 места при около 5 в предизборни проучвания, пише The Times of Israel. В щаба на Съвместната листа резултатите бяха посрещнати със свирки и аплодисменти, съобщи Reuters.

Активността е най-високата от десетилетия. Към края на изборния ден в 22:00 ч. са гласували 77,7% от 7,33 млн. избиратели, или 5,7 млн. души. Това е най-високият процент за този час от 1999 г. насам според почти окончателните данни на Централната избирателна комисия; на изборите през ноември 2022 г. в същия час този дял беше 70,6%.

Айзенкот обяви победа, макар и под условие. „Първоначалните резултати от екзитпола показват пълно недоверие на ционисткото мнозинство и мнозинството граждани на Израел към Нетаняху и правителството на 7 октомври“, писа той в 22:21 ч. „Ако това са окончателните резултати, това е победа за държавническото ционистко мнозинство в Израел.“ Той обеща незабавно да действа за смяната на кабинета и за „ционистко правителство на наборната служба“, с което има предвид своето обещание от кампанията да прекрати фактическото освобождаване на ултраортодоксални мъже от военна служба. Айзенкот не уточни какво има предвид под „ционисткото мнозинство“; ако не се броят арабските партии, 52 от 102 места представляват мнозинство срещу останалите 50.

Лапид беше още по-директен: „Не се оставяйте да ви объркат: блокът на Нетаняху понесе тежка поражение. Това е пълен срив и обществото им каза да се махат.“ Голан написа, че обществото „уволни правителството на Нетаняху“. От лагера на премиера отговори външният министър Гидеон Саар: „Празненствата в левицата са преждевременни. Едно изглежда доста ясно: Ликуд е най-голямата партия в Израел.“ Самият Нетаняху не беше реагирал и към полунощ. Последното му послание в 21:32 ч. беше призив да се гласува за Ликуд, като в щаба на партията в Йерусалим го очакват около 1:00 ч. през нощта срещу 28 октомври, съобщи Ynet.

Сметката показва защо засега нито един от лагерите не може да състави кабинет въпреки своите победни изявления. На блока на Нетаняху липсват 11 места, а извън двата лагера остават само арабските формации. На противниците му липсват 9. Дори „Раам“, която през 2021 г. влезе в коалицията на Бенет и Лапид, не би им стигнала: с нея те имат 59 места и при трите обновени екзитпола. Двата лагера изключват коалиция с арабските партии, а сред противниците на Нетаняху единствено Голан не я отхвърля, пише The Jerusalem Post. Абас обаче каза пред Канал 12, че с него разговарят представители и на двата лагера, и даде знак, че би влязъл в правителство на Айзенкот, ако то се окаже възможно; засега числата за кабинет ги няма, призна той, цитиран от The Times of Israel. Съвместната листа е заявила, че би могла да подкрепи отвън кабинет без Нетаняху, но при условия, които Айзенкот трудно би приел, според JTA. Айзенкот отказва вариант с участие в правителство на Нетаняху дори с ротация на премиерския пост, а останалите лидери на опозицията също изключват коалиция под ръководството му. Така, докато Нетаняху води Ликуд, всяка комбинация, която по трите проучвания стига 61 места, изисква някой да наруши предизборно обещание.

Остава възможността за правителство на малцинството. Вотът на доверие не изисква 61 гласа, затова 52 гласа „за“ при въздържали се арабски депутати биха надделели над 50 „против“. Подобна подкрепа обаче среща съпротива в самия опозиционен блок, отбелязва The Jerusalem Post.

Различна картина дават три други проучвания. Канал 14, който е близък до Нетаняху, дава на блока му 60 места, 1 под мнозинството, с 30 за „Ликуд“ и 19 за „Яшар“. Според това проучване „Исраел Бейтейну“ едва минава прага с 4 места, а опозицията получава 43. Екзитполът на i24NEWS, направен от компанията Direct Polls, дава на блока на Нетаняху 55 места, на опозицията – 49, а на двете арабски формации – 16. Превес за премиера показва и по-малкият Канал 16 с 53 срещу 51 места.

Под прага от 3,25% остават две малки десни листи: „Народът на Израел“ на бригаден генерал от резерва Офер Винтер (командвал бригада „Гивати“ през войната в ивицата Газа от 2014 г.) и „Резервистите“ на бившия министър Йоаз Хендел, обединени с Икономическата партия на Ярон Зелекха. Гласовете за тях не носят места, а местата се разпределят само между формациите, влезли в парламента, затова по оценка на The Jerusalem Post отпадането им може допълнително да затрудни блока на Нетаняху. При тази активност и броят гласове, нужен за преминаване на прага, е по-висок: до 22:00 ч. са гласували 5,7 млн. души, а 3,25% от тях са над 180 000 гласа. Хендел призова поддръжниците си да не се отказват, тъй като окончателните резултати едва ли ще са ясни преди уикенда.

Броенето ще продължи. Бюлетините в двоен плик, подадени от военнослужещи, дипломати, болни и хора, гласували извън своята секция, се проверяват и броят отделно, след всички останали. По непотвърдени данни на израелския сайт JFeed, позоваващ се на изборната комисия, те са над 650 000 и броенето им може да продължи до сутринта на петък, 30 октомври. Тъкмо те могат да решат съдбата на формациите около прага. На тях заложи и Либерман пред своите привърженици в Тел Авив: според него гласовете на военнослужещите могат да вдигнат „Исраел Бейтейну“ от 8 до 14–15 места. Той призова и членовете на Ликуд да се разбунтуват срещу Нетаняху, съобщи The Times of Israel. Официалните резултати ще бъдат обнародвани на 4 ноември. Разминаване между екзитполовете и преброяването вече е имало: през 2015 г. екзитполовете дадоха на Ликуд и Ционисткия съюз по 27 места, а преброяването завърши с 30 срещу 24. Разлика от този порядък обаче би стигнала на Нетаняху само ако по-близо до истината се окаже Канал 14.

Сроковете на президента текат от обнародването. Ицхак Херцог разполага със 7 дни, за да се консултира с представители на листите, влезли в Кнесета, и да възложи съставянето на правителство на депутат, който е приел (Основен закон „Правителството“, чл. 7). Мандатоносителят разполага с 28 дни, които президентът може да удължи с общо до 14 дни. Ако не успее, мандатът може да бъде връчен на друг депутат и кандидат, посочен от писмено мнозинство в Кнесета. В случай на пореден провал изборите се повтарят до 90 дни. През цялото време Нетаняху остава служебен премиер, затова безизходицата може да работи в негова полза, отбелязва Reuters.

Нетаняху много вероятно ще оглавява служебния кабинет поне до края на ноември. Мандатът се възлага най-рано след 4 ноември, а през 2022 г., когато блокът на Нетаняху спечели ясна победа, от изборите на 1 ноември до клетвата на кабинета на 29 декември минаха близо 2 месеца. По-важно е кой ще получи първия мандат, а това ще бъде решено на консултациите в президентската резиденция. Ако екзитполовете бъдат потвърдени, Херцог ще брои препоръки: 50 за Нетаняху срещу 52 за опозиционния блок. През септември 2019 г. Съвместната листа препоръча Бени Ганц; за първи път от 1992 г. арабски партии посочиха кандидат на ционистка партия. Затова консултациите през първата седмица след 4 ноември ще покажат дали „Раам“ и Съвместната листа ще препоръчат Айзенкот: с гласовете им той би получил първия мандат със 70 срещу 50 препоръки. Мандатът обаче не носи гласове в Кнесета. Без поне въздържане от арабските депутати при вота на доверие 52-те места на противниците на Нетаняху позволяват съставянето на кабинет единствено ако бъде нарушено предизборно обещание, докато той ръководи Ликуд.

Нетаняху не очаква иранският режим да падне преди изборите в Израел

🇮🇱🎙️🇮🇷 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че иранският режим „трябва да си отиде“, но не очаква това да стане преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. В същото интервю той представи близостта си с американския президент Доналд Тръмп като довод срещу основния си съперник Гади Айзенкот. На въпроса дали режимът може да падне преди предстоящия вот, Нетаняху отговори: „Не, не мисля, че това е реалистично“.

Нетаняху говори пред водещата Аяла Хасон в интервю за обществената телевизия „Кан“, излъчено вечерта на 14 октомври. Премиерът рядко дава интервюта на местни медии извън близкия до управляващия кабинет „Канал 14“. Той дойде в студиото на „Кан“, за да отговори на иск за клевета за 3 млн. шекела, заведен срещу него от бившия директор на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ Ронен Бар същата сутрин. Нетаняху нарече иска „рекламен трик“, а по-голямата част от разговора бе посветена на спора за предупрежденията преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Разговорът се насочи към Иран и Тръмп след въпроса дали Нетаняху би влязъл в правителство на единството след изборите.

Нетаняху започна с атака срещу опозицията. По думите му Айзенкот и съюзниците му настоявали, че ядрен Иран може да бъде сдържан, а Али Хаменей не бива да бъде нападан. Водещата го поправи, че за Хаменей е говорил Яир Голан, лидерът на лявото обединение „Демократите“, което обединява Партията на труда и „Мерец“, а ден по-рано Айзенкот е казал, че свалянето на режима е грешка. „Ето какво е заложено на тези избори. Аз казвам, че свалянето на този режим е задължително“, заяви Нетаняху, според когото режимът е смазан и по-слаб от всякога, „но трябва да довършим работата“. Войните срещу Ислямската република от юни 2025 г. и февруари 2026 г. той представи като спасение за Израел: без тях иранците „щяха да имат атомни бомби и тогава всички щяхме да изгорим“.

На 13 октомври самият Айзенкот определи убийството на Хаменей като правилно и оправдано в ефира на армейското радио „Галей Цахал“. Той обаче каза, че свалянето на властта в Иран не е постижима цел и че поставянето на тази цел пред последната кампания е било грешка, защото смяната на режима трябва да дойде отвътре, от самите иранци. На 9 октомври Голан нарече ликвидирането на Хаменей „категорично“ грешка, „не защото не заслужаваше да умре, а защото това не служи на интересите на държавата Израел“.

„Този режим трябва да си отиде“, каза Нетаняху и предупреди, че той ще продължи със стремежа си към унищожението на Израел, докато е на власт. „Или ние, или те. Ще се погрижа да са те, а не ние – те да са тези, които падат.“ Израелският премиер подчерта, че говори с Тръмп „постоянно“. Хасон попита за какво разговарят, а той отвърна: „Обикновено не споделям тези неща, но мога да ви уверя, че той определено разбира заплахата от този режим“.

След това насочи този аргумент срещу Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и лидер на партията „Яшар!“: „И кой ще работи с Тръмп през оставащите две години? Айзенкот ли ще го направи?“ С тези думи Нетаняху повтори тезата, че отношенията му с Тръмп ще са решаващи до края на мандата на президента на САЩ през януари 2029 г. Като доказателство за тежестта си отвъд океана изтъкна, че е имал „хиляда часа в праймтайма в Америка“. Когато водещата го попита дали смята, че няма заместител, той уточни, че засега няма кой друг да спре идването на власт на хора, които искат „да се предадат“ и да приемат оцеляването на режима в Техеран. Предупреди също, че при победа на Айзенкот ще последват изтегляния, включително от районите, „които създадохме като буферни зони в Ливан, в Сирия и, разбира се, в Газа“, и посочи, че ще ги извърши Голан като министър на отбраната.

Сутринта на 14 октомври, в интервю за „Галей Цахал“, Нетаняху даде да се разбере, че е против удар срещу Иран в дните преди изборите за Кнесета. „Според мен това не е удобно за нас“, изтъкна той. По думите му враговете на Израел „искат да ни нападнат в тези дни и има признаци за това“ и „много се надява“ да не го сторят. На 13 октомври пред „Канал 14“ той потвърди сведенията, че Техеран готви нападение директно или с подкрепяни от него групировки като Хамас и Хизбула, за да повлияе на вота. The Times of Israel напомня, че в досегашните удари по Иран, вероятността от тях съзнателно е била омаловажавани от Израел и САЩ, за да изненадат Техеран.

Изказването пред „Галей Цахал“ беше направено ден след репортаж на „Канал 12“, според който Нетаняху е настоявал пред Тръмп войната с Иран да бъде подновена преди изборите в Израл и междинните избори в САЩ на 3 ноември. Американски служители казаха пред телевизията, че от разговорите през предходната седмица са останали с впечатлението, че премиерът настоява за нанасяне на удар преди двете гласувания. По думите им Нетаняху е повдигал въпроса „няколко пъти“, а Тръмп му е казал, че може „да се подготви“, без да поеме ангажимент. Пред ръководителите на службите за сигурност Нетаняху е твърдял, че Тръмп е започнал разговора за подновяване на бойните действия. Канцеларията на Нетаняху отхвърли сведенията, че той търси война преди 27 октомври и заяви, че той „не коментира съдържанието“ на своите разговори с Тръмп, въпреки че вечерта в „Кан“ самият Нетаняху сподели как президентът гледа на иранската заплаха.

Според репортажа на „Канал 12“ израелските служби не виждат промяна в разузнавателната оценка за Иран, която да оправдае съвместна операция в следващите 2-3 седмици. По данни на израелски медии началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Ейал Замир е предупредил, че подновяване на бойните действия преди вота могат да доведат до отлагането му. През последните дни Иран е провел изпитания на балистични ракети от няколко площадки, но армията оценява възстановяването на ракетната му програма като бавно и частично.

Решението за съвместна операция обаче се взема във Вашингтон, а там графикът е обвързан с изборите за Конгреса. На 8 октомври Тръмп написа, че САЩ „няма да атакуват Иран по никое време преди междинните избори“. The New York Times твърди, че Пентагонът е подготвил план за кратка, но интензивна кампания от около 3 денонощия срещу запасите от ракети и дронове, енергийни съоръжения и командни центрове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Висши служители, отговарящи за националната сигурност, начело с вицепрезидента Джей Ди Ванс са обсъдили плана на 2 октомври в Кемп Дейвид. Erem News съобщи днес, позовавайки се на западни дипломати, че окончателните оперативни планове вече са предадени на Централното командване на САЩ. Независимо потвърждение на това към момента няма.

Докато Нетаняху представяше връзката си с Тръмп като свое предимство, „Кан“ съобщи същата вечер, че посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби се е срещнал наскоро с Айзенкот. Доколкото е известно, това е първата им среща и е била пазена в тайна. Срещата на посланика с Нетаняху е била отменена в последния момент – по думите на източника от самия премиер. Хъкаби заяви, че отложеното събитие е неформална вечер със съпругите им в сърдечна обстановка и че всяко друго внушение е „нелепо и откровено невярно“. Тръмп засега не е подкрепил кандидат в израелската надпревара. На 13 октомври каза, че „изобщо не сме мислили за това“, но „може и да направя нещо“.

7 месеца и половина след 28 февруари, когато първите съвместни удари на САЩ и Израел срещу Техеран ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и десетки фгируи от високите етажи на ислямския режим, той остава на власт въпреки тежкия удар. Според The Times of Israel синът и наследник на Хаменей, Моджтаба, е бил ранен в същия удар и оттогава не се е появявал публично. На 12 октомври, по време на предизборен митинг в Охайо, Тръмп каза полушеговито, че САЩ „може би са прекалили с лидерите, защото не знаем с кого, по дяволите, си имаме работа“.

Нетаняху и Айзенкот се разминават открито в позициите си за Иран: първият нарича свалянето на режима задължително, а вторият – непостижима цел. Нетаняху използва иранската заплаха и личните си контакти с Тръмп като основни доводи в своята кампания, но заявената цел остава непостигната. Събитията от 13–14 октомври показват тежестта на американския предизборен календар при обсъждането на нова съвместна операция, както и че Вашингтон поддържа контакти с израелската опозиция. Те обаче не позволяват да се направи надежден извод за конкретния момент на евентуален удар.

Обещанието на Тръмп да не нанася удари преди междинните избори и публично известната разузнавателна оценка на израелските служби подкрепят очакването за въздържане през следващите седмици. Те обаче не позволяват сценарий на нови удари преди 27 октомври да бъде изключен. При кампаниите от юни 2025 г. и февруари 2026 г. рискът от война беше разпознаваем, но точният момент на първоначалния удар се оказа изненадващ с оглед на продължаващата дипломация. Това от своя страна не е доказателство за подготвяна операция, но е основание да не приемаме публичните уверения като надеждни. Оценката би станала далеч по-категорична при конкретни признаци за подготовка – придвижване на сили, евакуации и повишено ниво на оперативна готовност – дори ако политическите изявления останат същите.

Нетаняху предупреди за нападение преди изборите, армията не промени оценката си

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че наблюдава признак за вражеска подготовка за нападение от враговете, да опитат да го нападнат преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Армията не подкрепи предупреждението: източници в IDF казват, че думите на министър-председателя не отразяват промяна в оценката ѝ и че конкретни разузнавателни данни за готвено нападение няма.

Нетаняху отправи предупреждение във видео, заснето в авиобаза Тел Ноф и споделено от канцеларията му точно 28 дни преди вота. „Имаме признаци, че преди изборите враговете ни ще се опитат да ни нападнат“, каза той на фона на изтребител. „Не се закачайте с нас, нито сега, нито когато и да било. Дългата ни ръка ще ви стигне навсякъде и по всяко време.“ Не назова нито противника, нито данните, на които стъпва това предупреждение. Заплахата затваряше клип, в който Нетаняху изреди последните удари в Газа: убийството на терориста, отвлякъл Ноа Аргамани и Авинатан Ор на 27 септември и командира на Северната бригада на Хамас в нощта срещу 29 септември. Минути след разпространяването на видеото той беше на предизборна среща в търговски център в Ашдод, заобиколен от засилена охрана, съобщи Israel Hayom.

Отговорът на военните пристигна от анонимни източници. Пред Ynet те подчертаха, че изявлението „не отразява промяна в оценката“, че в последните дни такава няма и готовността не надхвърля обичайната за празниците. Haaretz допълни, че не са издавани специални заповеди за призив на резервисти и на никой фронт не са засечени практически приготовления, които да показват планирана атака срещу Израел.

Няколко официални лица описаха същата картина пред The Jerusalem Post, с уговорката, че тя може да се промени всеки момент. „В повишена готовност сме и следим отблизо действията на Иран. Ескалацията на Западния бряг също може бързо да прерасне в нещо много по-широко. За момента обаче на масата няма конкретно разузнавателно предупреждение“, посочи едно от тях. Друг събеседник на изданието допусна, че под американския военен и икономически натиск Техеран може във всеки момент да реши да изстреля ракети срещу Израел, но описа това като „вариант“, а не като „непосредствена заплаха“. Службите очакват вероятността за нанасяне на удар по страната да се покачва с наближаване на изборния ден и затова IDF е затегнал взаимодействието между ВВС и сухопътните войски. Заседанието за ситуационна оценка, което Нетаняху проведе вечерта на 29 септември, по думите на израелско официално лице е било насрочено няколко дни по-рано.

Първи проверка поиска Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и водач на листата „Яшар!“, която оглавява коалиционния блок срещу Нетаняху. „Ако думите на Нетаняху за заплахите в сигурността са верни това изисква незабавно информиране на опозиционния лидер Яир Лапид. Така ще се уверим, че заплахата наистина е реална, а не политически ход, който има за цел да навреди на предизборната кампания“, заяви той. Лапид се обърна към кабинета на Нетаняху с настояване да бъде информиран. Получи се автоматичен имейл ли? че Нетаняху го информира редовно, последно на 14 септември, и че военният секретар ще го запознае с развитието още същия ден. Лапид поиска повече: среща в четворен състав, с Давид Зини, шеф на службата за вътрешна сигурност Шин Бет, и със съдия Ноам Солберг, председател на ЦИК. Нетаняху прие да се види личнос него късно вечерта. Разговорът продължи около половин час, с участие на военния секретар генерал-майор Гай Маркизено и на разузнавателния офицер от неговия екип.

Канцеларията обяви, че предупреждения за възможни атаки на различни фронтове са изложени подробно. Лапид излезе с друг акцент. „Заплахите за сигурността трябва да се посрещат професионално и отговорно. Сигурността на Израел и базите на армията не са декор за предизборни клипове. Без да влизам в детайли: IDF, Шин Бет и полицията са готови за изборите и няма причина да се всява паника“, заяви той пред Ynet. Добави, че ако Нетаняху наистина е загрижен, трябва да повика на служба 15 000 ултраортодоксални младежи, от които IDF има нужда.

Нито армията, нито Лапид отричат, че рискът се покачва с приближаването на изборите. Спорът е относно новото: министър-председателят говори за признаци за готвен удар, а военните казват, че оценката им не се е променила. Възможно е той да разполага с материал извън военната оценка. На срещата присъства разузнавателният офицер на военния секретариат, а Лапид, който е видял представеното, не оспори съществуването на заплахите, а начина, по който бяха изнесени пред обществото.

Малко под месец по-рано Нетаняху описваше обратна картина. На 3 септември вдигна тост за еврейската Нова година с висшето военно командване в Кирия, щабния комплекс на армията в Тел Авив, в присъствие на министъра на отбраната Израел Кац и началника на Генералния щаб Еял Замир. За режима в Иран каза: „Те не просто не ни нападат. Нападат всички освен нас. Познават силата, мощта на нашата ръка и нашата решимост.“ Тогава обясни въздържаността на противниците със силата на Израел. Без да назове кого има предвид, на 29 септември той обяви, че разполага с признаци за обратното.

Същия ден Кац сподели свое обръщение на видео, след като IDF съобщиха за убийството на командира на Хамас в Северна Газа. Той се закани, че лидерите на групировката в чужбина също са на прицел: „Никой от тези презрени убийци, които изиграха централна роля в клането на 7 октомври, не бива да умре спокойно в леглото си.“ Кац добави, че веднъж са се разминали заради несполука, но следващият път ще дойде. Това е очевиден намек за въздушния удар по събрание на ръководството на групировката в Доха през септември 2025 г. В резултат на удара тогава беше убит местен служител и пет членове на Хамас, но никой от висшите ръководители. По данни на AFP през последните седмици Нетаняху и Кац многократно са предупреждавали Иран, Хизбула и дори Палестинската автономия, че ще отвърнат, ако бъдат нападнати.

Изявлението от Тел Ноф дойде два дни след посещение на Нетаняху в Абу Даби, което в началото пазеха в тайна. На 27 септември, придружен от ръководителя на Мосад Роман Гофман, шефа на Съвет за национална сигурност и военния си секретар, той се срещна с президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед. На следващия ден емирската агенция WAM потвърди визитата с кратко съобщение, че двамата са обсъдили двустранните отношения. Това е първото официално емирско потвърждение на посещение на Нетаняху: по-рано тази година Абу Даби отрече бин Зайед да се е срещал с него, след като Йерусалим съобщи за посещение през май. Кабинетът на Нетаняху говори за регионални предизвикателства, а според трима високопоставени израелски служители, цитирани от The Jerusalem Post, разговорът е бил посветен на Иран.

Ynet съобщи, позовавайки се на запознати източници, и за разширена среща с представители на Саудитска Арабия, Мароко, Либия, Йордания и Катар, уредена от Мосад и посветена на Иран и хусите. Никоя от петте не я потвърди. Саудитски източник каза пред Arab News, че в съобщенията за присъствие на саудитски представител няма истина. Отрече и Йордания, а Ynet по-късно уточни, че не може да потвърди, че такава среща е имало.

Associated Press, позовавайки се на човек, запознат с разговора, посочи друга цел на посещението: Биби Нетаняху помолил Мохамед бин Зайед да опровергае новината, че го е предупредил за атаката на Хамас преди 7 октомври 2023 г. Канцеларията нарече съобщението „фалшиви новини“, а емирското изявление не съдържа опровержение. Спорът за предупрежденията започна да се разраства от началото на месеца. На 8 септември Haaretz публикува, че бин Зайед лично е предупредил Нетаняху в края на септември 2023 г., а на 25 септември The New York Times потвърди съобщението с двама свои източници. Дни по-късно The Wall Street Journal добави, че ръководителят на египетското разузнаване Абас Камел се е обадил в канцеларията на Нетаняху в началото на октомври 2023 г. с предупреждение, че Хамас може да се готви за нападение. Нетаняху многократно е отричал да е получавал предупреждения от Египет или ОАЕ.

Така Нетаняху, обвиняван, че не е предал чуждо предупреждение на израелските служби преди 7 октомври, сега отправя свое, което същите служби не потвърждават. Кой е прав, ще си проличи по конкретни неща. За полза от предупреждението биха говорили нови указания на Командването на тила на IDF, което отговаря за гражданската защита, повикване на резервисти или разкрит и осуетен заговор до 27 октомври. Обратното би показала армия, стигаща до изборния ден със същата оценка като на 29 септември. Първата проверка е значително по-близо: дали ще се състои срещата със Зини и Солберг, която Лапид поиска, и дали по време на нея Нетаняху ще изложи признаците си пред хората, които отговарят за провеждането на вота.

Вашингтон опипва почвата при израелската опозицията, докато Айзенкот изпреварва Бенет.

🇺🇸🤝🇮🇱 Служители в Белия дом тихо изграждат неформални канали за връзка с двамата кандидати, които според проучванията имат най-реален шанс да сменят израелския премиер Бенямин Нетаняху – бившия премиер Нафтали Бенет и бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.

Това твърди израелския „Канал 12“, който описва усилието не като дипломатически етикет, а като предпазливо застраховане: сред хората, които пращат сигнали към опозицията, имало и фигури с близки връзки със самия  Нетаняху. Изборите трябва да бъдат проведени най-късно през октомври 2026 г. и по всичко личи, че в Белия дом вече се подготвят за сценарий, при който действащият израелски премиер не е от другата страна на телефона.

Картината от социологията прави американските сондажи рационални, а не просто предпазливи. Само допреди няколко месеца основният претендент за мястото Нетаняху беше коалиция „Заедно“ на Бенет и Яир Лапид. Към средата на юни обаче серия проучвания на „Канал 13“, „Зман Исраел“ и други фиксираха обрат, който допреди година изглеждаше твърде малко вероятен – партия „Яшар“ на Гади Айзенкот изпревари „Заедно“ и се изравни с „Ликуд“. В замерването на „Зман Исраел“ от 17–18 юни „Яшар“ и „Ликуд“ получават по 23 от 120-те места в Кнесета, докато „Заедно“ пада до 19.

В отделно допитване на „Канал 12“ 38% от анкетираните отбелязват Айзенкот като по-подходящ за премиер и едва 35% за Нетаняху. С други думи, лицето на опозицията се смени, а с него се смени и адресатът, който всяка чужда столица трябва да изучава.

„Канал 12“ изброява три подбуди зад американските опити за контакт, като и трите се привеждат като оценка на телевизията, непотвърдена от Белия дом. Първата е силната тревога от крайнодесните министри в кабинета на Нетаняху, считани за екстремисти, чието поведение тегли коалицията към ръбове, неудобни за САЩ. Втората е практическо разочарование – администрацията не успява да придвижи множество дипломатически начинания с настоящия кабинет, чийто международен образ остава наранен от войната срещу Хамас в ивицата Газа. Третата е най-трезвата: признанието, че Нетаняху съвсем реално може да загуби вота. Взети заедно, мотивите описват не разрив, а презастраховка – поведение на играч, който още държи стария си залог, но вече опипва изхода.

На 19 юни Тръмп нарече Нетаняху „премиер воин“ и се похвали с „великите“ отношения между двете страни – реплика, отправена дни след като израелското общество преглъщаше условията на сключения между Иран и САЩ меморандум за разбирателство, който върховният лидер Моджтаба Хаменеи одобри писмено на 18 юни. Зад тази витрина обаче личеше съвсем друг тон: Израел остана извън сделката, а Тръмп определи Нетаняху като „много труден човек“ пред New York Times и според източници на CNN по-рано през месеца е избухнал срещу него заради удар по позиции на Хизбула в Бейрут, който заплаши да провали преговорите. Американски коментатори, сред които изданието Washington Examiner, вече описват отношенията с Тръмп като предизборен баласт за Нетаняху. Именно в тази пропаст между публичната прегръдка и личното раздразнение се вписват тихите сондажи към опозицията.

Защо обаче изборът пада именно върху Айзенкот, личи от биографията му – а тя обяснява и защо възходът му тревожи едни и обнадеждава други. Той е 21-ият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в периода 2015–2019 г. Влиза в политиката през 2022 г. в листата на „Национално единство“ на Бени Ганц, а през 2025 г. се отделя и основава собствена партия – „Яшар! с Айзенкот“. Самото име носи значенията „прав“, „честен“ и „директен“, а позиционирането е центристко, около почтеността, националната сигурност и общественото помирение. Сред 120-те учредители преобладават хора от високите технологии, икономиката и сектора за сигурност, а през май 2026 г. към списъка се включи бившият ръководител на „Шин Бет“ Йорам Коен – придобивка, подсилваща отбранителния профил на партията и образа на Айзенкот като държавник, а не като партиен оператор. Личната му история също тежи: той загуби сина си и двама свои племенници във войната, а сам казва, че именно загубата го е тласнала към действие. В платформата си той обвързва участието в бъдещо правителство с подкрепа за всеобщата военна повинност и обещава държавна анкетна комисия за провала около 7 октомври – две послания, които режат точно по болезнените линии на сегашната коалиция.

Превесът на опозицията в проучванията не се превръща автоматично в правителство: анти-Нетаняху блокът печели мнозинство в общата сметка, но опозиционните партии остават под нужните 61 места без подкрепата на арабските листи, които традиционно бойкотират при коалиционните сметки. Затова и разговорите за сливане не стихват – обединение между „Яшар“ и „Заедно“ се оценява на около 40 места и едва тогава математиката започва да изглежда като власт, а не само като преднина. Към опозиционната дъга се добавят „Израел е наш дом“ на Авигдор Либерман с около 10 места и „Демократите“ – коалиция на Труда и „Мерец“ – с 8. Картината е на разпокъсано мнозинство, което все още търси своя гравитационен център, и именно затова всеки външен играч предпочита да държи отворени няколко линии едновременно.

Накрая дължимото уточнение към тежестта на самата новина. Репортажът на „Канал 12“ се базира на анонимни служители и не е потвърден официално; описаните контакти се представят като „опипване на почвата“, а не като преговори, а публичната риторика на Тръмп засега го опровергава. И все пак разминаването между показната близост и тихото презастраховане по същество е историята: когато социологията размества фигурите на върха на политическата сцена в Израел, Белият дом рядко чака резултата, преди да установи контакти с евентуалните наследници на премиерския пост. Дали тези сондажи ще прераснат в нещо повече, ще покаже едва есента, но наличието им сами по себе си подсказват как Белият дом разчита израелския вот.