Вашингтон опипва почвата при израелската опозицията, докато Айзенкот изпреварва Бенет.

🇺🇸🤝🇮🇱 Служители в Белия дом тихо изграждат неформални канали за връзка с двамата кандидати, които според проучванията имат най-реален шанс да сменят израелския премиер Бенямин Нетаняху – бившия премиер Нафтали Бенет и бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот.

Това твърди израелския „Канал 12“, който описва усилието не като дипломатически етикет, а като предпазливо застраховане: сред хората, които пращат сигнали към опозицията, имало и фигури с близки връзки със самия  Нетаняху. Изборите трябва да бъдат проведени най-късно през октомври 2026 г. и по всичко личи, че в Белия дом вече се подготвят за сценарий, при който действащият израелски премиер не е от другата страна на телефона.

Картината от социологията прави американските сондажи рационални, а не просто предпазливи. Само допреди няколко месеца основният претендент за мястото Нетаняху беше коалиция „Заедно“ на Бенет и Яир Лапид. Към средата на юни обаче серия проучвания на „Канал 13“, „Зман Исраел“ и други фиксираха обрат, който допреди година изглеждаше твърде малко вероятен – партия „Яшар“ на Гади Айзенкот изпревари „Заедно“ и се изравни с „Ликуд“. В замерването на „Зман Исраел“ от 17–18 юни „Яшар“ и „Ликуд“ получават по 23 от 120-те места в Кнесета, докато „Заедно“ пада до 19.

В отделно допитване на „Канал 12“ 38% от анкетираните отбелязват Айзенкот като по-подходящ за премиер и едва 35% за Нетаняху. С други думи, лицето на опозицията се смени, а с него се смени и адресатът, който всяка чужда столица трябва да изучава.

„Канал 12“ изброява три подбуди зад американските опити за контакт, като и трите се привеждат като оценка на телевизията, непотвърдена от Белия дом. Първата е силната тревога от крайнодесните министри в кабинета на Нетаняху, считани за екстремисти, чието поведение тегли коалицията към ръбове, неудобни за САЩ. Втората е практическо разочарование – администрацията не успява да придвижи множество дипломатически начинания с настоящия кабинет, чийто международен образ остава наранен от войната срещу Хамас в ивицата Газа. Третата е най-трезвата: признанието, че Нетаняху съвсем реално може да загуби вота. Взети заедно, мотивите описват не разрив, а презастраховка – поведение на играч, който още държи стария си залог, но вече опипва изхода.

На 19 юни Тръмп нарече Нетаняху „премиер воин“ и се похвали с „великите“ отношения между двете страни – реплика, отправена дни след като израелското общество преглъщаше условията на сключения между Иран и САЩ меморандум за разбирателство, който върховният лидер Моджтаба Хаменеи одобри писмено на 18 юни. Зад тази витрина обаче личеше съвсем друг тон: Израел остана извън сделката, а Тръмп определи Нетаняху като „много труден човек“ пред New York Times и според източници на CNN по-рано през месеца е избухнал срещу него заради удар по позиции на Хизбула в Бейрут, който заплаши да провали преговорите. Американски коментатори, сред които изданието Washington Examiner, вече описват отношенията с Тръмп като предизборен баласт за Нетаняху. Именно в тази пропаст между публичната прегръдка и личното раздразнение се вписват тихите сондажи към опозицията.

Защо обаче изборът пада именно върху Айзенкот, личи от биографията му – а тя обяснява и защо възходът му тревожи едни и обнадеждава други. Той е 21-ият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в периода 2015–2019 г. Влиза в политиката през 2022 г. в листата на „Национално единство“ на Бени Ганц, а през 2025 г. се отделя и основава собствена партия – „Яшар! с Айзенкот“. Самото име носи значенията „прав“, „честен“ и „директен“, а позиционирането е центристко, около почтеността, националната сигурност и общественото помирение. Сред 120-те учредители преобладават хора от високите технологии, икономиката и сектора за сигурност, а през май 2026 г. към списъка се включи бившият ръководител на „Шин Бет“ Йорам Коен – придобивка, подсилваща отбранителния профил на партията и образа на Айзенкот като държавник, а не като партиен оператор. Личната му история също тежи: той загуби сина си и двама свои племенници във войната, а сам казва, че именно загубата го е тласнала към действие. В платформата си той обвързва участието в бъдещо правителство с подкрепа за всеобщата военна повинност и обещава държавна анкетна комисия за провала около 7 октомври – две послания, които режат точно по болезнените линии на сегашната коалиция.

Превесът на опозицията в проучванията не се превръща автоматично в правителство: анти-Нетаняху блокът печели мнозинство в общата сметка, но опозиционните партии остават под нужните 61 места без подкрепата на арабските листи, които традиционно бойкотират при коалиционните сметки. Затова и разговорите за сливане не стихват – обединение между „Яшар“ и „Заедно“ се оценява на около 40 места и едва тогава математиката започва да изглежда като власт, а не само като преднина. Към опозиционната дъга се добавят „Израел е наш дом“ на Авигдор Либерман с около 10 места и „Демократите“ – коалиция на Труда и „Мерец“ – с 8. Картината е на разпокъсано мнозинство, което все още търси своя гравитационен център, и именно затова всеки външен играч предпочита да държи отворени няколко линии едновременно.

Накрая дължимото уточнение към тежестта на самата новина. Репортажът на „Канал 12“ се базира на анонимни служители и не е потвърден официално; описаните контакти се представят като „опипване на почвата“, а не като преговори, а публичната риторика на Тръмп засега го опровергава. И все пак разминаването между показната близост и тихото презастраховане по същество е историята: когато социологията размества фигурите на върха на политическата сцена в Израел, Белият дом рядко чака резултата, преди да установи контакти с евентуалните наследници на премиерския пост. Дали тези сондажи ще прераснат в нещо повече, ще покаже едва есента, но наличието им сами по себе си подсказват как Белият дом разчита израелския вот.