Дръзка хуманитарна мисия: Британски медици се спуснаха с парашути на остров Тристан да Куня.

🇬🇧🪂 Военни медици от британската армия се спуснаха с парашути на отдалечения остров Тристан да Куня в Атлантическия океан, за да окажат помощ на британски гражданин със съмнение за хантавирус. Мъжът е напуснал круизния кораб MV Hondius, засегнат от смъртоносно огнище на вируса, в средата на април, пристигайки в най-отдалечената обитаема британска отвъдморска територия, където живее.

Той е съобщил за първите симптоми две седмици след напускане на плавателния съд и според информацията се намира под изолация в стабилно състояние. До момента са потвърдени 6 случая на вируса, включително на други двама граждани на Обединеното кралство, които се лекуват извън кораба. Транспортен самолет A400M на Кралските военновъздушни сили (RAF) спусна и кислород в събота, тъй като наличните запаси на острова са достигнали „критично ниво“, съобщиха от Министерството на отбраната.

Почти един месец след първия смъртен случай на борда на MV Hondius, корабът акостира в Тенерифе, където властите съдействат на повече от 100 души да слязат и да бъдат репатрирани. Трима души загинаха в рамките на епидемията, а за двама от тях е потвърдено, че са имали хантавирус. Това са група инфекции, пренасяни от гризачи. Повечето от тях не се предават от човек на човек, но щамът „Andes“, идентифициран при редица хора от нидерландския круизен кораб, има тази способност.

Британецът, който живее на Тристан да Куня, е слязъл на брега на 14 април, според сведения на Световната здравна организация. На 28 април той е съобщил за диария, а два дни по-късно – за треска. Екип от шестима парашутисти и двама медици от 16-а въздушно-десантна бригада се спуснаха над архипелага в южната част на Атлантическия океан. Транспортен самолет A400M, поддържан от танкер RAF Voyager, извърши полета от Бриз Нортън в Оксфордшър до остров Възнесение, преди да се отправи към Тристан да Куня.

Двама от парашутистите скочиха в тандем с медицинска сестра и лекар от интензивно отделение. Островът обикновено разполага с медицински екип от двама души и няма писта за кацане, което значи, че е достъпен само по море. В случая това не е било вариант, тъй като запасите от кислород са били почти на привършване, заяви бригаден генерал Ед Картрайт. Той определи скока като „изключително предизвикателен и техничен“ поради силните ветрове и малката площ на острова.

Парашутистите са били спуснати от височина около 5 км над океана, насочвайки се срещу вятъра, за да се приземят в края на острова. „Ако сгрешиш, се озоваваш в Атлантика“, добави той. Това е първият случай, в който британската армия спуска медици с парашути за оказване на хуманитарна подкрепа. Те са кацнали на голф игрище на острова, а местните жители са благодарили за бързата реакция. Доставени са общо 3,3 тона медицински консумативи.

Външният министър Ивет Купър заяви, че операцията отразява непоколебимия ангажимент към британските граждани навсякъде по света. В същото време останалите 22-ма британски пътници от круизния кораб ще се прехвърлят от Тенерифе към болнично заведение в Мърсисайд, където ще минат през изолация и 42-дневно наблюдение. Рискът за широката общественост остава много нисък.

Тръмп наложи мита на необитаеми острови в близост до Антарктика.

🇺🇸🐧🇭🇲 Доналд Тръмп обяви реципрочни мита към почти всички държави по земното кълбо, включително необитаемите острови Хърд и Макдоналд, разположени във водите на Южния океан и югоизточно от френския остров Кергелен.

78-годишният американски президент разкри тарифна схема по време на реч в Розовата градина на Белия дом. В списъка се споменава островната група, която е засегната от 10% мита на търговията със Съединените щати. 

Островите Хърд и Макдоналд са необитаеми субантарктически острови в Южния океан, намиращи се под юрисдикцията на Австралия, които никога не са имали постоянни човешки обитатели, поради изключително суровия климат.

„Администрацията на Тръмп е наложила 10-процентна мита на островите Хърд и Макдоналд, които имат население от 0 души и са обитавани само от пингвини“, написа потребител на платформата Х, в недоумение на мотивите зад подобно решение. 

„Островите Хърд и Макдоналд са напълно необитаеми. Населението е нула. Предполагам, че сме наложили такси за чайките?“, написа друг потребител, очевидно осмивайки политиката на новата администрация.

До момента никой от президентската администрация не е разяснил мотивите зад подобно решение.

Президентът на Чили пътува до южния полюс, потвърди „претенциите на страната си за суверенитет“

🇨🇱🇦🇶 Президентът на Чили Габриел Борич направи историческо пътуване до южния полюс, за да потвърди отново „претенциите на страната си за суверенитет“ над нейната част от Антарктида, съобщи неговият кабинет в официално изявление.

В изявлението се посочва още, Борич е първият латиноамерикански лидер, достигнал най-южната точка на Земята.

„Това е крайъгълен камък за нас. Това е първият път, когато чилийски президент идва на южния полюс и говори за мисията на Чили в Антарктика“, отбеляза той в кадри, излъчени от чилийската телевизия.

Борич, придружен от своите министри на отбраната и на околната среда, както и от трима военни командири, пристигна в Полярната станция Амундсен-Скот, американска изследователска база, в 20:00 ч. средно гринуичко време

Чилийският президент планира да прекара около два часа в аванпоста, разположен в едно от най-отдалечените и неприветливи кътчета на планетата. „Пътуването е потвърждение на претенцията ни за суверенитет“ над част от Антарктика, заяви още той.

През 20-ти век страни като Чили, Франция, САЩ, Великобритания, Аржентина и Япония издигнаха изследователски станции в Антарктика за провеждане на научни изследвания и установяване на присъствие в свирепия климат на региона.

От 1961 г. дейностите в региона се управляват от Договора за Антарктика, който се стреми да предпази континента и заобикалящите го морета от геополитически съперничества.

Държавният департамент на САЩ твърди, че седем държави, включително Чили, поддържат териториални претенции в Антарктика, но „САЩ и повечето други страни не признават тези претенции“.

Борич започна пътуването си рано през деня от Пунта Аренас в южно Чили, достигайки до чилийската изследователска станция на ледника Юниън в Антарктида, на борда на военнотранспортен самолет Hercules C-130.

Посещението му идва „във важен момент за научните начинания на Чили в региона“, посочват от офиса му. В миналото страната е концентрирала изследванията си в северната периферна част на Антарктика, но се надява да разшири усилията си до моретата Белингсхаузен и Уедел, се изтъква в изявлението на президентството.

През 2007 г. тогавашният новозеландски премиер Хелън Кларк предприе пътуването до южния полюс, последвано през 2011 г. от бившия норвежки министър-председател Йенс Столтенберг.

Столтенберг отбеляза 100-годишнината от пътуването на норвежкия изследовател Роалд Амундсен през декември 1911 г.