🇺🇦🗣️🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски призна, че се чувства предаден от Доналд Тръмп, и обвини американския президент, че е застанал на грешната страна в седмицата, в която Вашингтон облекчи санкциите срещу руския дизел, а украинските военни загубиха част от спътниковата си връзка. „За нас това е война, а за някого е икономика, за някого бизнес, и това не е честно“, заяви той в интервю за британския водещ Пиърс Морган, записано на 14 октомври в лондонското му студио часове преди срещите с премиера Анди Бърнам и с крал Чарлз III.
На въпроса дали се чувства предаден, Зеленски отговори: „Наистина, да. Наистина, казано между нас.“ Веднага уточни, че нещата са „малко по-сложни от моите емоции или чувства“, защото Украйна трябва да оцелее и разчита на стратегическите си партньори. За САЩ каза: „Жалко е, че губим силен партньор.“ Морган го попита дали губи Америка. „Да, но не заради нас. Не можем да бъдем слаби, иначе няма да оцелеем. Ние не продаваме страната си. Вижте, за нас не става дума за бизнес. Това е просто животът ни, нашата страна, нашето тяло, нашият дом, нашите деца.“ Това го доведе и до най-острата му реплика: „Затова боли, когато президентът Тръмп избира една страна, и тя не е нашата.“ Киев приема Тръмп да заема междинна позиция, добави Зеленски, „но ако си по средата, трябва да останеш по средата, а не на грешната страна“. Той търси вината в обкръжението на Тръмп: „Мисля, че съветниците му грешат. Не знам кой го тласка далеч от правилната страна.“
Разривът се задълбочи в рамките на 6 дни. На 9 октомври, след телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде общ лиценз № 135, който до 7 април 2027 г. разрешава търговия с руски дизел, включително внос в САЩ. На следващия ден Тръмп заяви пред журналисти: „Предлагам им да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка“, и добави, че е „време Украйна да си намери нов президент“. Илън Мъск го подкрепи в X: „Зеленски прекали“. Преди това Тръмп заяви, че украинските удари по руските рафинерии са виновни за поскъпване на горивата, а екипът му, по данни на Financial Times и CNN, заплаши да спре обмена на разузнавателна информация и доставките на оръжие, ако Киев не прекрати атаките. На 11 октомври Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което изненада Киев.
Още формулировката на примирието постави двете страни в неравностойно положение. Служител на Белия дом заяви пред Axios, че то засяга само петролните рафинерии, а споразумение за енергийната мрежа не последва. Такова примирие щади многобройните руски заводи, а оставя незащитена украинската критична инфраструктура – най-уязвимото място на страната. Киев обяви, че не е атакувал рафинерии в Русия от 11 октомври. Москва продължи ударите: в нощта срещу 14 октомври Русия изстреля 39 балистични ракети, от които бяха свалени 4, и 128 дрона, от които бяха свалени 115, по данни на ВВС на Украйна. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за „масиран удар“ по 4 електрически централи в Киев и региона и 2 в Харков. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков попита още на същия ден: „Какви са очертанията на енергийното примирие и какво означава то? Конкретизирано ли е?“ Вицепремиерът Александър Новак пък заяви, че украински дронове са ударили заводи в Саратовска и Рязанска област, а съветникът на Зеленски по комуникациите Дмитро Литвин определи твърдението за фалшификат. Тръмп не е упрекнал Москва за ударите.
Същата нощ, около 1 ч. според Зеленски, терминалите Starshield на украинската армия започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч. Starshield е военната версия на спътниковата система Starlink на SpaceX, а услугата за украинската армия се плаща по договор с Пентагона. С такава скорост летят ударните дронове и прехващачите срещу реактивните дронове „Шахед-238“. Президентският съветник Сергий Бескрестнов заяви, че ограничението е наложено без предупреждение, провалило е няколко операции и „не може да е съвпадение“. „Сигурен съм, че знаеха какво правят“, каза Зеленски пред Морган. Военните му потърсили SpaceX и американски генерали, но самите те не повярвали, че става въпрос за техническа повреда: „Ние сме професионалисти. Когато скоростта на Starlink спада, разбираме какво става. Значи са го изключили. Това е тяхно решение.“ Решението на Мъск той нарече „голяма грешка“, която „ще донесе много човешки загуби“: хора ще загинат, ако атаките продължат, а Starlink не работи. Допусна, че може да става дума за „голям технически проблем“, но поиска системата да бъде включена отново, защото „така ще бъде честно, както трябва да бъде между партньори“.
Вечерта на 14 октомври, след интервюто, бившият министър на отбраната Михайло Федоров съобщи в X, че връзката при скорост до 160 км/ч се възстановява, благодари на Мъск и поиска ограничението на Starshield да падне изцяло. Мъск отговори: „Системите Starshield са собственост на правителството на САЩ и са под негов контрол. Решенията за всякакви ограничения на скорост или употреба се вземат от американските военни и в крайна сметка от президента.“ Обикновеният Starlink според него е търговска услуга единствено за граждански или отбранителни цели. Министерството на отбраната на Украйна каза пред журналисти, че таванът остава, но качеството на връзката при скорост до 160 км/ч се е подобрило. Така собственикът на SpaceX пренасочи към Пентагона и Тръмп упрека, който Зеленски отправи към него.
Вторият проблем, който Зеленски описа, е разузнавателният обмен за изстрелванията на руски балистични ракети. Партньорите от САЩ обяснили прекъсванията с „технически проблеми“ и уверили, че системата ще работи, „но половината нощ отново не работеше“. Киев беше атакуван с балистични ракети за две поредни вечери, на 12 и 13 октомври, преди сирените да се включат. „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви Тръмп пред Reuters на 13 октомври.
Зеленски представи и собствени данни за загубите на фронта. Според него в момента руската армия губи по 43 хил. военнослужещи месечно – убити и тежко ранени. Това е повече от когато и да било във войната, като убитите са 20–25 хил. На всеки убит украински военен се падат от 7 до 10 руски. В украинската армия на един убит се падат 5–6 ранени, докато в руската броят на убитите и ранените е равен. Зеленски отказа да посочи украинските загуби и съотношението не може да се провери независимо. Числото от 43 хил. се доближава до статистиката от юли на Генералния щаб в Киев, която включва убити, ранени, безследно изчезнали и пленени: тогава руските загуби за първи път тази година надхвърлиха 40 хил. при средно към 34 хил. на месец за първите 7 месеца на 2026 г.
В Европа най-остро реагира Джорджа Мелони. В местния Сенат на 14 октомври, преди срещата на върха на ЕС, италианският премиер нарече сделката за дизела „много рискован избор“ и заяви, че цените на дизела се вдигат главно заради войната в Иран, а не заради Украйна. „Резултатът от това решение е несигурен, а рисковете са ясни: легитимация за Москва“, каза тя и предупреди за свежи приходи за руската агресия и отслабване на натиска, оказван благодарение на санкциите. Обединеното кралство не критикува сделката, а Бърнам заговори в парламента за „възстановяване на отношенията, за да се възобнови подкрепата“. Германия, Великобритания и Франция публично застанаха зад Зеленски след призива на Тръмп за нов лидер в Киев. Самият Зеленски отвърна пред Морган: „Нито Тръмп, нито Мъск, нито който и да е друг на света може да избира президента в други държави.“ На въпроса дали ще подаде оставка каза: „Разбира се, че не. Това е моя отговорност“, категоричен бе той и допусна, че някои „големи играчи“ искат да го сменят, „защото никога няма да приема украинската земя за руска“.
Хронологията от 9 до 14 октомври показва, че за 6 дни 3 условия, от които Киев зависи и които са в ръцете на Вашингтон, се промениха в негов ущърб: санкциите за руския дизел бяха облекчени, разузнавателните данни за пуск на балистични ракети закъсняват, а дроновете загубиха ключова част от комуникацията си. Същите дни Москва получи лиценз за дизела и не чу упрек за ударите по украинските електроцентрали. Фразата на Зеленски за войната и бизнеса назовава точно тази асиметрия. Обратното тълкуване има своя опора: Тръмп настоява, че обменът на разузнавателни данни продължава, прекъсванията се обясняват с технически проблеми, а скоростта на Starshield е частично възстановена за по-малко от денонощие след украинския протест. Частичното възстановяване обаче показва и друго: щом таванът се сваля и вдига за часове, той действа като лост, а Мъск сам посочи чия ръка го държи. Докато цените на горивата остават тема в кампанията преди междинните избори на 3 ноември, натискът върху Киев вероятно ще продължи.
