🇷🇺⚔️🇺🇸 След малко повече от година изтича договорът Нов СТАРТ – последното останало споразумение за контрол на ядрените оръжия между Русия и САЩ. Подписан през 2010 г. и удължен през 2021 г. от президентите Владимир Путин и Джо Байдън, той ограничава броя на разположените стратегически ядрени бойни глави до 1550 за всяка от двете страни, като в същото време въвежда механизми за взаимни инспекции и прозрачност. Тези проверки бяха ключов елемент за доверието между двете най-големи ядрени сили в света.
Днес обаче, на фона на продължаващата война в Украйна, продължаващото напрежение между Москва и Запада, и възраждането на геополитически блокове, бъдещето на Нов СТАРТ изглежда все по-несигурно.
През февруари 2023 г. Русия обяви, че прекратява участието си в договора. Кремъл увери, че ще спазва ограниченията по него, но спря допускането на американски инспектори до стратегически обекти. Това лишава договора от основния му механизъм за проверка. Според експерти в сферата като Павел Подвиг от проекта „Руските ядрени сили“, без извършване на реални инспекции няма как да се установи дали Русия действително изпълнява ангажиментите си.
Историята на ядрените договори между САЩ и Русия (и преди това СССР) обхваща поредица от ключови споразумения: SALT I и II, Договорът за ракетите със среден обсег (INF), START I и II, както и SORT („Московският договор“). Днес почти всички те са в историята. САЩ се оттеглиха от Договора за противоракетна отбрана (ABM) още през 2002 г., с което според мнозина започна крахът на архитектурата за стратегическа стабилност.
Нов СТАРТ остана единствената опора на този ред, но предстоящият му край догодина отваря опасна празнина. Засега няма индикации, че ще започват нови преговори. Вашингтон настоява Китай да бъде включен в бъдещо споразумение, тъй като той увеличава броя на своите ядрени бойни глави с рекордно темпо. Русия от своя страна настоява, че и Франция и Великобритания трябва да участват, тъй като те също притежават значителен ядрен арсенал и са съюзници на САЩ в НАТО.
С идването на Тръмп отново на власт през януари, администрацията му показа ясно, че няма да удължи договора без коренна ревизия. Новото условие е включването на Китай в преговорите. Пекин обаче отказва да се ангажира с каквито и да е ограничения, тъй като ядрените му запаси са значително по-малки от тези на САЩ и Русия. Москва пък настоява за включването на Франция и Обединеното кралство, за да бъде уравновесен форматът.
Допълнително напрежение внесе решението на Русия от 2023 г. да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус – ход, който макар и формално да не нарушава договора, беше възприет като провокация. Париж вече обсъжда с Полша евентуално разполагане на френски ядрени сили на нейна територия – в отговор на руските действия.
Според анализатори като Максим Старчак и Павел Подвиг, вече сме свидетели на нова ядрена надпревара – този път с по-широк спектър: хиперзвукови, автономни и орбитални оръжия, както и системи за противоракетна отбрана като проекта на Тръмп за „Железен купол“. Ако той бъде реализиран, Русия вероятно ще увеличи броя на ядрените си платформи, за да компенсира.
В същото време, все повече страни преосмислят своите ядрени доктрини. Според Politico, в Южна Корея, Германия, Япония и дори Саудитска Арабия вече се водят активни дискусии за сдобиване със собствени ядрени възможности, на фона на несигурността около ангажимента на Вашингтон към съюзниците си при втория мандат на Тръмп.
Нов СТАРТ не подлежи на второ удължаване по настоящите си клаузи. Всяко ново споразумение трябва да бъде договаряно от нулата, в условия на дълбоко недоверие, регионални конфликти и нова архитектура на глобалната сигурност. Възможен компромис – например договор с ограничен обхват или временен механизъм за прозрачност – не изглежда вероятен с оглед на политическите реалности.
Както обобщава Павел Подвиг: „И двете страни разбират, че една пряка конфронтация може да доведе до ескалация, която никой няма да може да контролира. Но това не означава, че ядреният риск намалява – даже напротив.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар