🇺🇸 Два месеца преди началото на войната с Иран началникът на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Ранди Джордж отправя предупреждение, че армията разполага с критично ниски запаси от зенитни ракети и че този недостиг ще продължи до 2030 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го отстрани на 2 април, в петата седмица на войната. CBS News разкри това в репортаж на 15 октомври, който се позовава на няколко официални лица, запознати с документа, изготвен в края на декември 2025 г. Самият Джордж отказа коментар.
Предупреждението беше включено в Плана за разпределение на силите в световен мащаб (Global Force Management Allocation Plan) – годишна заповед, утвърдена от министъра на отбраната, която определя към кое от 11 бойни командвания се разпределят частите и оръжията. Джордж е изготвил оценката си за плана за фискалната 2027 г. и по думите на служителите е стигнал до извода, че запасите от два вида прехващачи ще останат на стратегически ниско ниво до края на десетилетието. Първият е за противоракетния комплекс THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), който поразява балистични ракети в крайния участък на полета им, в атмосферата или непосредствено отвъд нея. Вторият е PAC-3 за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot – прехващач, който унищожава балистични и крилати ракети с пряко попадение. По съображения за сигурност CBS не публикува конкретните проценти, които са ѝ съобщени.
Служителите посочват три причини за недостига: прехващачите за Patriot, предоставени на Украйна след руската инвазия през 2022 г.; изразходваните в защитата на Израел; и ограничения капацитет на военната промишленост. Украйна е получила около 600 ракети за Patriot, като не всички са дошли от американските складове: част от тях са поръчани по програмата за помощ за сигурността на Украйна (USAI), а друга идва от европейски държави. 6 месеца преди оценката на Джордж, по време на 12-дневната война от юни 2025 г. американските сили изстреляха 150 прехващача за THAAD и 80 за Patriot. Изследователската служба на Конгреса посочва, че армията има 8 батареи THAAD с пълен боекомплект от 48 прехващача. С други думи, в рамките ная 12 дни са изразходвани почти толкова прехващачи, колкото носят 3 от 8-те батареи.
Войната с Иран, започнала на 28 февруари, отдалечи още повече срока, посочен от Джордж. В своя оценка от април Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли, че САЩ са влезли в 2026 г. с около 2300 прехващача за Patriot. От тях в бойните действия са изразходвани между 1050 и 1430, или до 61% от довоенния запас. През фискалната 2026 г. трябваше да се доставят под 500 нови. Съотношението за THAAD е още по-неблагоприятно: от около 355 прехващача са изстреляни между 190 и 290, или до 82%, а доставки за годината не бяха предвидени. Изпълнението на нова поръчка за THAAD отнема средно четири години и пет месеца, а за PAC-3 – около три години и половина. Един от служителите сподели пред CBS, че дори без да се изразходват още прехващачи възстановяването само до нивото от декември 2025 г., което Джордж вече е определил като стратегически ниско, ще отнеме до 2030 г. Срокът, за който генералът е предупредил, днес е нужен само за връщане до изходното ниво.
Именно тези два вида прехващачи биха били най-търсени при евентуален конфликт с Китай. „Това са двата армейски боеприпаса, които биха се използвали най-интензивно в конфликт с Китай“, казва пред CBS Марк Кенсиън, пенсиониран полковник от морската пехота и съветник в CSIS. 5-годишният срок предполага, че е спазван производственият график и нови операции не свиват запасите още повече. През януари Lockheed Martin обяви, че ще увеличи капацитета за THAAD от 96 на 400 прехващача годишно, а за фискалната 2027 г. Пентагонът е поискал над 800.
Украйна вече изпита последиците от този недостиг. „Повечето ракети PAC-2 и PAC-3 отиват в Близкия изток от доста време. Не сме приоритет номер едно при разпределението им“, отбеляза президентът Володимир Зеленски на брифинг в Брюксел на 16 октомври. Киев събира прехващачите на малки партиди, „по 2, 5 или 10 ракети“, и разчита основно на механизма PURL, при който Европа финансира доставките на американско оръжие.
Пентагонът отрича всичко това. „Твърденията за недостиг на американски боеприпаси са лъжа“, заяви пред CBS главният говорител Шон Парнел и допълни, че САЩ разполагат с „всичко необходимо, за да нанесат удар в избраното от президента време и място“. Отговорът се отнася до способностите за удар, а оценката на Джордж засяга способността за отбрана.
Пентагонът не обяви причина за отстраняването му. Официалното съобщение казва, че той „се пенсионира като 41-ви началник на щаба на Сухопътните войски с незабавно действие“, въпреки че от неговия мандат оставаше повече от година. Според New York Times търканията произтичат от дългогодишните претенции на Хегсет към армията, от спорове за назначения и от обтегнатите му отношения с министъра на армията Даниел Дрискол, а не от разногласия по същество. В същия ден бяха отстранени и генерал Дейвид Ходни, командващ Командването за трансформация и подготовка, и главният капелан генерал-майор Уилям Грийн. Нито един източник не свързва уволнението с оценката от декември.
Подобна последователност от събития има прецеденти във военната история на САЩ. През 1940 г. адмирал Джеймс Ричардсън, командващ ВМС, на два пъти се опитва да убеди лично президента Франклин Рузвелт, че базирането на флота в Пърл Харбър го оставя твърде уязвим за японска атака. В началото на 1941 г. той е сменен с адмирал Хъзбънд Кимъл, а през декември японската авиация атакува флота именно там. През май 1977 г. генерал-майор Джон Сингълоб, началник на щаба на американските сили в Южна Корея, каза пред Washington Post, че изтеглянето на американските сили от полуострова, планирано от Джими Картър, ще доведе до война. Министърът на отбраната Харолд Браун го отстранява с мотив, че публичните изказвания, „несъвместими с обявената политика за национална сигурност“, му пречат да изпълнява задълженията си. Това е единственият случай от поредицата, в който причината е обявена официално.
На 25 февруари 2003 г. генерал Ерик Шинсеки, началник на щаба на Сухопътните войски, казва в Сената, че за Ирак след Саддам ще са необходими „няколкостотин хиляди войници“. Два дни по-късно оценката беше описана като „силно погрешна“ от заместник-министъра Пол Уолфовиц. Шинсеки се пенсионира през юни в предвидения срок, а на церемонията не дойдоха нито министър Доналд Ръмсфелд, нито Уолфовиц. През март 2008 г. адмирал Уилям Фелън подаде оставка като началник на Централното командване, след като списание Esquire го описа като единствения в обкръжението на Джордж Буш, който се противопоставя на удар по ядрената програма на Иран. Министърът Робърт Гейтс настоя, че решението е „изцяло негово“.
Последните два случая са от времето на Хегсет. На 22 август 2025 г. той уволни генерал-лейтенант Джефри Круз, директор на Разузнавателното управление на Министерство на отбраната (DIA), чиято предварителна оценка установи, че ударите през юни 2025 г. са забавили иранската ядрена програма с няколко месеци, докато Тръмп говореше за „пълно заличаване“. Причина и тогава не беше обявена. Адмирал Алвин Холси напусна Южното командване две години преди края на мандата си, след като по данни на New York Times е изразил резерви по отношение на ударите по лодки в Карибско море. Пентагонът отрича Холси да е имал такива резерви.
Поредицата има и обратния пример. В края на февруари 2026 г. според Washington Post, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил Тръмп, че запасите от някои боеприпаси са сериозно изчерпани от отбраната на Израел и помощта за Украйна. Тръмп нарече статията „100% невярна“, а Кейн остана на поста. Каквато и да е причината за отстраняването на Джордж, числата, които е посочил, не изчезнаха с него.
Доставките, а не изявленията ще покажат дали прогнозата му ще се сбъдне. Ако през фискалната 2027 г. Lockheed Martin достигне обявения темп и Конгресът финансира поисканите над 800 прехващача THAAD, срокът ще се скъси. Подновяването на бойните действия срещу Иран или евентуална криза в Тайванския пролив би удължило срока отвъд 2030 г. При срок от три години и половина от поръчката до доставката на PAC-3 е вероятно Украйна да остане без достатъчно прехващачи поне през цялата 2027 г. Запасът, описан от Джордж като недостатъчен още в мирно време, сега трябва да стигне за войната с Иран, за Украйна и за подготовката срещу Китай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар