🇺🇦 „Ще отидете ли в Москва?“ Въпросът дойде от Доналд Тръмп. Брилянтният отговор на Володимир Зеленски не закъсня и не издаде колебание: „Трудно, там има много украински дронове. Според мен е опасно.“ Залата се разсмя, а украинският президент, бивш комик, за секунди свърши онова, което цяла преговорна процедура не смогва да каже направо – че пътуването до руската столица не е дипломатически жест, а излизане на вражеска земя, при това под обсега на собствения му огън.
Зад шегата стои напълно реална заплаха: украински дронове многократно се появяват във въздушното пространство над Московска област през последната година. прелитайки над главите на нейните жители, като порази рафинерията на руската столица два пъти в рамките на три дни, така че опасността, за която говори Зеленски, е съвсем реална. И точно затова репликата беше повече от остроумие – тя беше отказ. Отказ да се приеме Москва като място за евентуална среща с Владимир Путин, идея, която само минути по-рано беше отклонил и самият Тръмп.
„Путин каза, че иска да се срещнем в Москва, а аз казах, че не мисля така. Москва няма да стане“, заяви американският президент на пресконференцията в Анкара на 8 юли, застанал до украинския си колега в кулоарите на срещата на върха на НАТО. По думите му предложението за руската столица е направено от самия Путин; Тръмп го е отклонил, след като се е опитал да се постави на мястото на Зеленски, като се е запитал реалистично ли е украинският държавен глава да пътува до Русия. Самата среща между двамата президенти той тласка от месеци – отхвърля не нея, а мястото ѝ.
Спорът за мястото носи и по-сериозно послание. Това, около което се пазарят посредникът и едната страна, вече не е дали Зеленски и Путин ще седнат един срещу друг, нито дори по какъв дневен ред – а самата зала, в която това би станало. А мястото обикновено е последното, което се урежда: технически детайл, дозаписван, когато същината вече е договорена. Тук то е първата спънка. Когато преговорът се е свил до географията на срещата, това по правило значи, че по същественото няма движение.
Зеленски държи линията, която повтаря от началото на годината: среща с Путин е възможна единствено в неутрална държава. Преди и след разговорите в Анкара той определи Швейцария, Австрия и Турция като приемливи домакини и изрично отхвърли Будапеща – с довода, че позицията на Унгария, спираща военна и политическа подкрепа за Украйна, я прави негоден арбитър. Идеята Кремъл да приема срещата, докато руските войски окупират украинска територия и нанасят ежедневни удари срещу нейното население, за Киев е немислима не заради протокол, а заради символиката на капитулация, която тя носи. Освен това воюващ държавен глава почти няма прецедент да гостува в столицата на противник в разгара на войната помежду им. Затова и алтернативата, която Зеленски отново предложи в Анкара, е европейска столица на неутрална земя, не компромис по средата на пътя.
Спорът за мястото има предистория, която го прави още по-показателен. Досегашните преки преговори между Москва и Киев се водеха именно на неутрална турска земя: Истанбул беше домакин на първите разговори още в края на март 2022 г. През 2025 г. делегациите на двете страни отново се срещнаха там в рамките на три кръга, донесли размени на хиляди военнопленници, но нито примирие, нито пробив по същество – и до днес бойните действия по 1200-километровата фронтова линия не спират дори за ден.
Всички тези срещи обаче минаха на ниво делегации; среща между двамата държавни глави би вдигнала залога до последното стъпало. Затова предложението на Путин по същество не е просто смяна на адреса, а отказ от участие в реални мирни преговори изобщо.
Тръмп от своя страна натиска Путин да приеме място на трета страна и говори с обичайния си оптимизъм за крайния изход. Двамата лидери щели да се срещнат „скоро“ и „ще се случи нещо положително“, увери той. В публикация на своята социална мрежа Truth Social след разговора Тръмп определи своя разговор с президента Зеленски като „много добър“ и добави, че „всички търсят решение“. Досегашните разговори обаче стъпват на крехка основа. Единствената реална тристранна среща между САЩ, Украйна и Русия се проведе в Женева на 17 и 18 февруари; оттогава дипломацията се движи повече по телефона, отколкото очи в очи на обща маса – на 4 юли и Зеленски, и Путин са провели отделни разговори с американския президент, но среща между двамата така и не е насрочена. въпреки многократно изразената готовност на Зеленски.
Днешният епизод идва на подходяща за него сцена. 36-ата среща на върха на НАТО се проведе в Анкара на 7 и 8 юли – втората, домакинствана от Турция след Истанбул през 2004 г. – и Зеленски присъства като един от двамата държавни глави на страни извън Алианса. Самата Турция вече предложи да е домакин на тристранни преговори. На двустранната среща, продължила около час, Тръмп обяви осезаем резултат за Киев: Белият дом позволява на Украйна да произвежда системи Patriot по лиценз – отговор на хроничния недостиг на прехващачи в условия на непрекъснати руски удари с ракети и дронове, по който запитвания от Украйна постъпват от месеци. Дневният ред, по думите и на двамата президенти, е обхванал войната, въздушната отбрана, сътрудничество по дроновете и бъдещата американска подкрепа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар