Руската федерация и Република Конго: Икономически пакт, опростени дългове и скритата цена на миграцията в Русия.

🇷🇺🤝🇨🇩 Руският президент Владимир Путин обяви стремеж към задълбочаване на икономическите връзки с Република Конго, съобщи The Moscow Times, цитирайки изявлението, направено по време на разговори на високо ниво в Кремъл с президента на африканската държава Дени Сасу-Нгесо, част от стратегически план за укрепване на руското влияние в Африка чрез търговия, инвестиции и облекчаване на дългове.

Путин заяви силния интерес на руски компании към разширяване на тяхната дейност в държавата от Централна Африка и специално подчерта сфери като геоложки проучвания, енергетика, логистика и селско стопанство. Той похвали онова, което описа като „политическа стабилност“ на Република Конго, която по думите му предоставя благоприятни условия за инвестиране на руски капитали.

Срещата се провежда в период на засилен стремеж от страна на Москва към разширяване на политическото и икономическо присъствие на Черния континент, често използвайки сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и опрощаване на дългове, за да подсили своето влияние с оглед на ескалираща конфронтация със Запада. Кремъл също така потвърди, че Путин е поздравил Сасу-Нгесо за победата на изборите, проведени в средата на март, която конгоанският лидер си осигури пети пореден мандат с над 94% от гласовете.

Политическата обстановка в Бразвил: С предначертани избори към вечн власт

Президентските избори в Република Конго, проведени през март, се превърнаха в поредната демонстрация на абсолютния контрол, който Дени Сасу-Нгесо упражнява върху страната. Официалните резултати, според които печели безапелационна победа с над 94% от гласовете, не бяха изненада за международните наблюдатели, но затвърдиха статута на 82-годишния диктатор като един от най-дълго управлявалите лидери в света. Сасу-Нгесо заема президентския пост общо над 40 години (с кратко прекъсване в началото на 90-те), превръщайки Конго в учебникарски пример за „стабилна“ автокрация, където изборният процес служи единствено за церемониална легитимация, а реалната промяна е далечен мираж.

Политическата сцена в страната е доминирана напълно от управляващата Конгоанска партия на труда (PCT), а опозицията е обект на систематична маргинализация и репресии. Пътят към текущия мандат беше разчистен още през 2015 г. от спорен конституционен референдум, премахнал възрастовите граници и ограниченията за броя на мандатите, който на практика позволява на Сасу-Нгесо да ръководи страната доживот. Основните му политически опоненти често се оказват мишена на съдебни преследвания и биват принуждавани да напуснат страната, което оставя политическата сцена без алтернативна визия за развитието на богатата на петрол нация.

Зад фасадата на декларираната от Путин „политическа стабилност“ се крие династична приемственост, чиито основи назад през годините бяха много внимателно положени. От няколко години насам синът на президента Дени-Кристел Сасу-Нгесо се изкачва по стълбите на политическата кариера, получавайки ключови назначения в  правителството, контролиращи стратегически ресори като международната дипломация и публично-частното партньорство. Тази концентрация на власт в рамките на династията дава на Кремъл предвидим партньор, който не е зависим от промените в обществените нагласи и може да гарантира изпълнение на дългосрочни договори за руските компании в сектора на енергетиката и природните ресурси.

Дълг срещу развитие – или срещу набиране на чужденци за фронта в Украйна?

Русия все повече разчита на програмата „дълг срещу развитие“, за да циментира тези партньорства, отбелязва The Moscow Times. През 2023 г. руският държавен глава одобри решението за анулиране на дълга на Република Конго в размер на 29,64 милиона долара. Това следва дългогодишна тенденция за опрощаване на задължения от съветската епоха; до момента Русия е отписала над 20 млрд долара африкански дълг, включително 5,7 млрд долара за Алжир, 5 млрд долара за Етиопия и 3,5 млрд долара за Ангола.

Една от движещите сили зад ангажимента на Кремъл с държавите от Африка и Централна Азия, е стратегията за примамване на чужди граждани към военна служба. Службата за външно разузнаване на Украйна многократно докладва, че Кремъл използва имиграционните си закони като оръжие, за да заобиколи официалната забрана в руското законодателство за привличане на чужденци във въоръжените сили.

Разширявайки основанията за депортация с включване на дребни нарушения и екстремизъм, властите положиха основите на система, в която мигрантите са изправени пред избор между две опции: принудителна депортация или договор с министерство на отбраната. Въпреки експулсирането на 157 000 чужди граждани само за 2024 г. останалите все по-често попадат под прицела на схеми за вербуване на личен състав, с които Кремъл се опитва да отложи максимално във времето обявяването на нова масова мобилизация. Тази „административна принуда“ дава възможност на руското командване да попълва редиците си с чужденци, докато в същото време поддържа дипломатическата фикция за доброволна служба.

Москва започва изграждането на нефтопровода в Конго: Какво значи това за бъдещето на енергетиката в Африка?

🇷🇺🤝🇨🇬 Русия ратифицира официално споразумение с Република Конго за изграждането на стратегически нефтопровод, който трябва да свърже крайбрежния град Пойнт-Ноар с Лутете и предградието Малуку-Трешо на столицата Бразавил.

Проектът е осъществен със съвместно предприятие. Националната петролна компания разполага с 10% от него, а руската компания ЗНГС Прометей има мажоритарен дял от 90%. Тръбата трябва да е готова за не повече от три години и да функционира в следващите 35-40 години. Установена е концесионна схема „изграждане-собственост-експлоатация-трансфер“ (BOOT) за срок от 25 години, включваща гарантирана тарифа за транспорт.

Последици за икономиката и енергетиката

Според руският заместник-министър на енергетиката Дмитрий Исламов споразумението ще даде възможност на Конго да гарантира непрекъснати доставки на петролни продукти за столичния си регион, да намали логистичните разходи и да се утвърди като ключовия играч в енергийната сигурност на региона, включително за Демократична република Конго (ДРК) и Централноафриканска република (ЦАР).

Освен това проектът ще даде възможност на Москва да разшири износа си на продукти, базирани на високи технологии, и да установи нов канал за продажба на енергийни продукти, а тръбата ще играе ролята на стратегически партньор за целия регион.

Нефтопроводът предстои да бъде допълнително разширен през Централноафриканската република (ЦАР) или от северната част на Конго до Южен Судан, а после до пристанищата на Сомалиленд или Джибути, като по този начин в транспортната артерия ще бъдат включени петролните залежи на Южен Судан.

Геополитически контекст

Изграждането на тръбопровода е съставна част от общата стратегия на Москва за укрепването на позициите в Африка, диверсификация на енергийните пазари и премахване на нейната зависимост от западни маршрути. За да смекчи последиците от международните санкции, наложени в отговор на военната ѝ агресия срещу Украйна, Русия търси нови пазари и съюзници, предимно в богатите на ресурси африкански страни.

Инициативата подобрява геополитическото влияние на Москва в регион, който се е превърнал в бойно поле между конкуриращите се помежду си Русия, Китай и Западен свят, в допълнение към икономическите ползи.

Отговори и пречки

Западните държави и някои организации на местното гражданско общество изразиха опасения за проекта. Един от неговите отявлени критици, Андреа Нгомбет от колектива „Сасуфит“, определи сделката като „капитулация, прикрита като развитие“. Той посочи потенциала на Конго да се превърне в прекомерно зависимо от Москва, както и евентуалните пропуснати ползи за страната. Освен това експерти предупреждават за потенциална „дългова клопка“ и загуба на икономически суверенитет, ако Русия придобие прекомерен контрол над енергийната инфраструктура.

В същото време инициативата предлага на Конго перспективата за стабилни доставки на гориво, развитие на инфраструктурата и създаване на нови работни места. Руските компании на пазара в Африка ще бъдат улеснени от митнически облекчения, които ще бъдат предоставени на руската страна за доставката на петролни продукти и техния транзит през Конго.

Перспективи за регионално развитие

В допълнение към конгоанската инициатива, Москва е в процес на договаряне на изграждането на алтернативни нефтопроводи с Южен Судан, Етиопия и други страни от региона. Южен Судан и Етиопия се договориха за изграждането на маршрут до пристанища на Джибути или Сомалиленд през юли 2024 г. Тази инициатива ще диверсифицира износа на суров петрол, а в същото време ще намали зависимостта от суданския маршрут. Русия също така обмисля съвместното развитие на петролни и газови ресурси в Етиопия, както и производството на торове от местни суровини.

Въпреки това, западните страни продължават да полагат усилия за оказване на влияние върху региона. Съветът за сигурност на ООН удължи санкциите срещу Южен Судан до 2026 г. Тези санкции включват оръжейно ембарго и ограничения на активи.

Южен Судан е под международни санкции в резултат на продължаващия вътрешен конфликт и постоянните нарушения на мирните договори. Санкциите срещу страната включват оръжейно ембарго, ограничения на активи и забрани за пътуване. ООН първоначално наложи санкции през 2015 г. в отговор на конфликта между правителството и опозиционните сили, който застраши мира, сигурността и стабилността на страната. Тези мерки бяха разширени през 2018 г., за да включат цялостно оръжейно ембарго в отговор на продължаващото насилие към цивилното население и нарушенията на сделката за прекратяване на огъня.

В исторически план Русия и Китай се въздържаха от гласуване по тези резолюции, тъй като възприемат санкциите като пречки пред политическия процес и икономическото развитие на региона.

Съвместният руско-конгоански нефтопровод е критична съставна част от руската стратегия за Африка, в допълнение към това, че е важен инфраструктурен и енергиен проект. Той предлага икономически предимства за двете страни, но също така е заплаха за финансовата стабилност и суверенитета на Конго. Въпреки че тези инициативи ще срещнат значителна опозиция и критики на фона на нарастващата глобална конкуренция за влияние в Африка, те разполагат с потенциала да служат като катализатори за икономическо развитие в региона.