Криза на доверието: Руснаците изтеглиха близо 2 трилиона рубли от банките на фона на войната и срива на рублата.

🇷🇺💰📉 Руската банкова система е изправена пред източване на пари в брой за пети пореден месец, след като в периода от февруари до юни гражданите и бизнесът са теглили средно по 380,7 млрд рубли (4,89 млрд долара) месечно. Това прави масиран отлив от общо 1,903 трлн рубли (24,48 млрд долара), съобщи The Moscow Times.

По данни, публикувани от Централната банка на Руската федерация, обемът на парите в обращение е скочил с още 449,7 млрд рубли (5,78 млрд долара) само през юни, което бележи 18% ускорение в сравнение с май, когато в икономиката се вляха 386,2 млрд рубли (4,96 млрд долара) на хартиени носители. Тази тенденция достигна най-високия си пик през април, когато регулаторът отчете рекорден отлив за един месец в размер на 607,3 млрд рубли (7,81 млрд долара).

Експертите посочват, че тези цифри сочат към дълбоко вкоренена структурна промяна в местната икономика, а не временно колебание. Юрий Беликов, управляващ директор в „Експерт РА“, отбеляза, че сред населението се е оформила трайна тенденция за презапасяване с пари в брой. Той смята, че бизнесът преминава в сивата икономика, за да избегне все по-тежкото данъчно бреме, а обикновените граждани предпочитат физическите банкноти, за да се предпазят от евентуални сривове в интернет и банковата система.

Стремителното бягство от дигитални сметки към физическа валута предизвика критики от висши финансови мениджъри, които се опасяват, че въпросните средства напускат трайно официалната банкова мрежа. Тарас Скворцов, заместник-председател на Сбербанк, говори по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, като нарече скока на парите в обращение „много тревожен момент“.

Той посочи, че парите, изтеглени от банките, не се връщат обратно в институциите, заявявайки: „Не виждаме ръст в събирането на пари в брой, нито ръст в депозитите чрез устройства за самообслужване, банкомати или терминали в банковата система. Това означава, че днес парите в брой остават в ръцете на населението.“

Официалните показатели на централната банка сочат, че към 1 май гражданите на Руската федерация държат безпрецедентните 17,7 трлн рубли (227,67 млрд долара) спестявания изцяло в брой. Това представлява близо 88% от цялото парично предлагане в страната, което централната банка оцени на 20,09 трлн рубли (258,41 млрд долара) в края на април. Финансови наблюдатели поясниха, че този огромен масив от хартиена валута в момента стои в сейфове или е скрит по домовете.

Пазарните експерти свързват това поведение с цялостната системна нестабилност, която за момента оказва натиск върху обществото. Наталия Милчакова, анализатор на Freedom Finance Global, подчерта, че руснаците търсят сигурност в парите в брой поради нарастващата геополитическа и макроикономическа несигурност. Тя подчерта, че тревожността се засилва заради зачестилите атаки с дронове и липсата на видимо решение за пълномащабната военна агресия срещу Украйна.

Въпреки постоянния спад на банковите резерви, някои фигури на финансовия пазар твърдят, че този феномен все още не застрашава техническото оцеляване на наличните сметки.

Инвестиционният банкер Евгений Коган обясни, че макар масова паника, водеща до предсрочно ликвидиране на депозити, теоретично да може да предизвика замразяване на публични активи, в момента подобно масово теглене не се наблюдава. Той отхвърля слуховете за предстоящо замразяване на активи като неоснователни, като подчертава, че „подобна стъпка би нанесла огромен удар върху финансовата система и същевременно не би решила нито един реален проблем на държавата“.

Продължителната украинска кампания за далекобойни удари осакати критична инфраструктура дълбоко на територията на Руската федерация, изваждайки от строя близо 25% от общия капацитет за рафиниране на страната и съкращавайки вътрешното производство на бензин. За да преодолее огромния вътрешен дефицит, Кремъл беше принуден да предприеме скъп спешен внос на чуждестранен бензин, което предизвика масово търсене на чужди валути и дестабилизира рублата.

Руската рубла с нов срив до 105 за долар.

Човек държи пари в брой, изтеглени от банкомат в клон на Сбербанк, една от големите руски банки, която е обект на санкции заради руската инвазия в Украйна, 24 февруари 2022 г.
📸 Снимка: Anton Novoderezhkin / TASS via Getty Images

🇷🇺💱 Руската централна банка фиксира официалния обменен курс на рублата спрямо щатския долар за сряда на повече от 105, отбелязвайки най-слабата й оценка от първите дни на руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Спадът на рублата идва на фона на нов набор от санкции, насочени към Газпромбанк и засилено напрежение със Запада, заедно с това, което изглежда е политика на Кремъл, предпочитаща по-слаба валута.

Във вторник министърът на финансите Антон Силуанов описа девалвацията като „много, много благоприятна“ за руските износители. По-слабата рубла позволява на Русия да финансира по-ефективно войната си в Украйна в краткосрочен план чрез намаляване на реалните разходи за покупки на оръжие и заплати на войниците.

Анализаторите отдават спада на рублата на скорошните санкции на САЩ, насочени към Газпромбанк и над 50 международни свързани руски банки, съчетани с ралито на долара след президентските избори в САЩ. На международния валутен пазар рублата падна до 107 спрямо долара и 113 спрямо еврото.

Руската централна банка също фиксира рублата на 110,49 спрямо еврото за сряда. От юни, когато санкциите на САЩ накараха Московската борса да спре търговията с долари и евро, официалните курсове се основават на извънборсови транзакции, включващи големи износители и търговски банки.

Отслабването на рублата заплашва да подкопае покупателната способност на руснаците чрез увеличаване на цената на вносните стоки. Валутата достигна историческо дъно от 150 за долар малко след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., но по-късно се възстанови, след като Централната банка наложи строг капиталов контрол.