Лай Чинг-те: Ако Китай има териториални претенции към Тайван, трябва да си върне земя и от Русия.

Промени в контрола в контрола върху територии в Източна Азия между 1858 и 1914 г.
🔍 Източник: Atlantic Council

🇹🇼⚔️🇨🇳 Ако Китайската комунистическа партия (ККП) в действителност смята, че има териториални претенции към Тайван, тогава тя трябва да се опита да си върне земя и от Русия. Това заяви президентът на Тайван Лай Чинг-те.

Лай направи забележката си в интервю за местни медии в неделя, отбелязвайки много различния подход на Пекин към два подобни исторически момента, свързани с териториални загуби.

При управлението на Си Дзинпин ККП твърди, че Тайван е китайска провинция, управлявана от незаконни сепаратисти, като лидерът се закле да анексира Тайван чрез това, което той нарича „обединение“.

Пекин твърди, че Тайван е бил част от Китай от „древни времена“, но е бил превзет от Япония през „века на унижението“, периода между 1839 и 1949 г., през който страната многократно е била обекта на военни поражения и последвала окупация. Пълното възстановяване на загубите на Китай от онова време е водещ мотив на ККП, а днес до голяма степен то се фокусира върху Тайван.

Лай, който беше избран за президент през януари, отбеляза, че Китай също е загубил земя от Русия през същия исторически период, но не полага никакви усилия да си я върне. Той посочи, че това показва, че плановете на Пекин да анексира Тайван – за чието постигане той не изключва използването на сила – не са били водени от мотива за териториалната цялост.

„Ако е в името на териториалната цялост, защо не си върне земите, окупирани от Русия, които бяха подписани в договора от Айгун? Русия сега е най-слаба, нали?“ каза той, позовавайки се на договор от 1858 г., в който Русия анексира около 1 милион квадратни километра китайска територия, включително Хайшенуей – днес известен като Владивосток.

„Можете да поискате от Русия, но не го правите. Така че е очевидно, че те не искат да нахлуят в Тайван по териториални причини“, каза той, добавяйки, че истинските мотиви са геополитически, водени от желанието на Пекин да промени световния ред в своя полза. Тайван е основен остров в първата островна верига на Тихия океан и контролът върху него би предоставил изключително стратегически достъп, както и засилен контрол над Тайванския пролив.

Уен-ти Сунг, китайски анализатор в Австралийския национален университет, заяви, че договорът от Айгун е най-унизителното поражение на Китай на 20-ти век по отношение на общата загубена земя, но отбеляза, че китайски служители многократно са присъствали на руски икономически форуми във Владивосток, „давайки по този начин легитимност на руското управление над територията“.

„Ако двигателът на китайската амбиция към Тайван е да се сложи пълен край на „века на унижение“, тогава бихте очаквали Китай да даде приоритет на връщането от Русия на земята, изгубена в договора от Айгун“, посочи Сунг.

„Но Пекин не е и почти никога не говори за това, камо ли дори да говори, че ще си върне тези територии „със сила, ако е необходимо“.

Цин, най-голямата и последна имперска династия в Китай, даде Тайван на Япония през 1895 г. в друг договор, а през 1945 г. в края на Втората световна война островът беше предоставен на правителството на Република Китай, което избяга от Китай през 1949 г., след като беше победено от комунистите в гражданската война в Китай, установява авторитарно правителство в изгнание в Тайван.

Управлението на Тайван премина към либерална демокрация в края на 80-те години и държавата е една от най-жизнените в Азия. Нейното правителство твърди, че Тайван е суверенна страна, чието бъдещето зависи от народа ѝ, а не от Китайската комунистическа партия.

Правителството на Китай все още не е отговорило на забележките на Лай.