Филипините предупредиха за опасност от регионален конфликт заради спорните води в Южнокитайско море

Изглед от въздуха, показващ филипинския десантен кораб „БРП Сиера Мадре“, заседнал във водите на Втората плитчина Томас в Южнокитайско море, 9 март 2023 г.
📸 Снимка: Jam Sta Rosa/AFP via Getty Images

🇵🇭🇺🇸⚔️🇨🇳 Посланикът на Филипините в САЩ предупреди, че евентуален конфликт с Китай за оспорван риф в Южнокитайско море може да погълне други страни от Индо-Тихоокеанския регион и да повиши опасността от ядрена война.

Хосе Мануел Ромуалдес каза, че спорът с Китай за Втората плитчина Томас е създал взривоопасна ситуация. През последните месеци китайската брегова охрана насилствено блокира филипинските кораби, изпълняващи мисии за снабдяване на морските пехотинци, разположени на Сиера Мадре, заседнал кораб на рифа.

„Това е най-опасното време ...оръжията за масово унищожение са много реални“, каза Ромуалдес в интервю за Financial Times. „Имате няколко държави, големи сили, които имат големи арсенали от ядрено оръжие.“

„Ако нещо се случи, целият азиатски регион ще бъде включен“, добави той.

Втората плитчина Томас се превърна в най-опасната точка на Индо-Тихоокеанския регион, като Китай прибягва до все по-агресивни мерки - включително стрелба с водни оръдия, опасно набиване на плавателни съдове и използване на оръжия - за да попречи на усилията на Филипините по снабдяване на морската си пехота.

САЩ многократно са предупреждавали Пекин, че Договорът за взаимна отбрана на САЩ и Филипините от 1951 г. се прилага за кораба и неговия екипаж.

Манила накара кораба да заседне умишлено през 1999 г., за да го използва като аванпост за укрепване на претенциите си към рифа. Китай твърди, че има суверенитет над плитчината, но международен трибунал през 2016 г. отхвърли твърдението му.

Говорейки пред Съвета за външни отношения в понеделник, заместник-държавният секретар на САЩ Кърт Кембъл отбеляза, че кризата е причинена от една от многото китайски провокации, които биха могли да „разпалят конфликти, способни да опустошат световната икономика“.

Териториални претенции върху водите на Южнокитайско море.
🔍 Източник: AFP

Запитан как е възможно спор за риф да предизвика конфликт от подобни мащаби, Ромуалдес даде примера с Първата световна война, предизвикана от убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от Австрия.

Президентът Фердинанд Маркос-младши наскоро заяви, че убийството на филипинец на плитчината ще премине червената линия на Манила. „Това е аналогия, но може да се случи и по този начин“, каза Ромуалдес.

Той предупреди, че Китай тества решимостта на САЩ с действията си във водите около рифа:

„Не мисля, че Китай трябва просто да отхвърли [договора за взаимна отбрана] като нещо, което е несериозно, защото е напълно сериозно.“

Кембъл отказа да уточни условията, при които Филипините или САЩ ще се позоват на договора, но обясни, че е важно да се „очертаят много ясни, публични и конкретни линии“ за това какво е необходимо за поддържане на мира и стабилността.

Ромуалдес също отказа да навлезе в конкретика относно обстоятелствата, които биха предизвикали позоваване на договора, но потвърди, че двете държави са обсъдили варианти.

Говорейки преди последния инцидент на рифа от 17 юни, той предупреди, че Втората плитчина Томас и други спорове в Южнокитайско море са по-опасни от ситуацията около Тайван, защото Пекин претендира за по-голямата част от Южнокитайско море – въпреки че през 2016 г. трибуналът обяви за невалидни китайските претенции.

„Южнокитайско море е цяла зона и трилиони долари [търговия] минават през тази зона. Наистина ли искаме една държава да контролира този проход? Не мисля така“, каза Ромуалдес.

Спорът идва на фона на усилия от страна на САЩ по укрепване на съюзите в Индо-Тихоокеанския регион. Миналата година Филипините предоставиха на американската армия достъп до четири нови военни бази в страната, но Манила така и не даде яснота дали САЩ могат да ги използват в случай на война с Китай за Тайван.

Ромуалдес заяви, че достъпът е предназначен за подобряване на отбранителната стратегия на Филипините, а не за офанзивни операции, но в същото време допусна, че е възможно Манила да позволи на американската армия да използва базите по време на война.

„Ако нашето отбранително ведомство намери за възможно да разрешим използването на обектите за защита на Тайван, защото това ще ни засегне пряко, тогава най-вероятно ще се съгласим“, отговори той.

„Просто се надяваме това никога да не се случи. Но ако стане, очевидно страни като Филипините ще играят основна роля в азиатския театър.“

Проучване сочи, че 73% от филипинците подкрепят военни действия срещу Пекин

Карта на Югоизточна Азия с пределите на Южнокитайско море, отбелязани с пунктирана линия.
🔍 Източник: Voice of America (VOA)

🇨🇳⚔️🇺🇸🇵🇭 Военни експерти предупреждават за повишен риск от война с Китай след неотдавнашните съобщения от страна на Пекин, според които се предвижда по-агресивно налагане на претенциите му към спорните региони на Южнокитайско море.

В края на миналия месец Китай обяви, че считано от 15 юни, ще предостави на бреговата си охрана разширени правомощия да разследва и задържа „чужденци, които застрашават националната сигурност и интересите на Китай“ в спорните води за период до 60 дни.

А на 8 юни Пекин обяви, че ще позволи на Филипините да доставят доставки и да евакуират персонал от аванпост на оспорваната Втора Томасова плитчина, която е определена от международен трибунал, че се намира във филипинските води, но само ако първо уведоми Пекин.

Съветът за национална сигурност на Филипините отговори, че страната ще продължи да поддържа и снабдява своите аванпостове в Южнокитайско море, без да иска разрешение от друга страна.

В официално изявление съветникът по национална сигурност на Филипините Едуардо Ано отхвърли условието на Пекин като „абсурдно, нелепо и неприемливо“, допълвайки, че „Филипините никога няма да имат нужда от одобрението на Китай за която и да е от своите дейности“.

📸 Снимка: Inquirer on X

Според проучване на независимата социологическа агенция OCTA Research, цитирано в материал на South China Morning Post от 10 юни, 73% от филипинците подкрепят по-нататъшни военни действия за защита на териториалните права на Филипините, включително въвеждане на разширени военноморски патрули и изпращане на допълнителни войски.

Филипинските медии вярват, че новите процедури ще дадат възможност на китайската брегова охрана да арестува произволно граждани на Филипините в собствените им териториални води. Претенциите на Китай за почти цялото Южнокитайско море включват международно признатите икономически зони на няколко страни от Югоизточна Азия.

Президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши нарече новите правила на Пекин „напълно неприемливи“ и заяви, че ще предприеме всички необходими мерки за „защита на гражданите“ и ще продължи да „защитава територията на страната“.

Кораби на китайската брегова охрана стрелят с водни оръдия срещу филипински кораб за снабдяване, докато се опитва да си проправи път към Втората плитчина Томас в Южнокитайско море, 4 май 2024 г.
📸 Снимка: Reuters

В основната си реч на азиатския форум по сигурността „Диалога Шангри-Ла“ в Сингапур на 31 май той посочи, че ако филипинец бъде убит в конфликт с Китай в Южнокитайско море, това „почти сигурно“ ще премине червената линия и ще бъде „много близо до това, което Филипините определят като акт на война“.

Бившият ръководител на Индо-тихоокеанското командване на САЩ Джон Акуилино свидетелства пред Конгреса на САЩ миналия месец, че при подобен сценарий правителството в Манила може да се позове на Договора за взаимна отбрана между САЩ и Филипините от 1951 г.

Боб Савич, ръководител на международната търговия в Института за глобална политика в Лондон, каза миналата седмица, че това може да доведе САЩ и Китай до пряк конфликт.

„Спусъкът за Първата световна война се случи на 28 юни 1914 г. с убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд в страна от Югоизточна Европа. Този път спусъкът може да бъде смъртта на филипински моряк в тропическите води на Югоизточна Азия“, пише той в статия, публикувана в Asia Times, озаглавена Sleepwalking toward WWIII in the South China Sea.

Той вярва, че ако Манила бъде принудена да поиска помощ от САЩ съгласно Договора за взаимна отбрана, е твърде възможно корабите на бреговата охрана на Китай неусетно да се изправят срещу корабите от военноморския флот на САЩ, поддържащи свободата на корабоплаване в региона. „САЩ и Китай трябва да гарантират, че няма отново да се окажат в трагедията от 1914 г. през втората половина на юни 2024 г. или дори в който и да е момент в бъдещето“, пише Савич.

„Това може да предизвика ескалация“

Служители на реда на филипинската брегова охрана на борда на патрулен кораб на пристанище във филипинската столица Манила.
📸 Снимка: EPA-EFE

По време на семинар, организиран от Националното бюро за азиатски изследвания на 6 юни, Андреа Клоуи Уонг, чуждестранен научен сътрудник в Института за индо-тихоокеански въпроси (IIPA), обясни пред журналисти от Гласът на Америка , че ако се приложи Договорът за взаимна отбрана, „това може да предизвика ескалация или конфликт между Филипините и Китай“.

Безопасността на филипинския персонал се озова във фокуса на последния кръг от спорове между двете страни в Южнокитайско море. На 7 юни Филипините обвиниха кораб на китайската брегова охрана, че е ударил филипински кораб, възпирайки евакуацията на болен войник от закотвен военен кораб, играещ ролята на филипински военен пост в района на Втората плитчина Томас.

Ромео Браунър, началник-щаб на въоръжените сили на Филипините, отбеляза пред репортери на 4 юни, че офицери от китайската брегова охрана са конфискували малко храна, доставена от филипински самолет за военноморския персонал на борда на въпросния военен кораб. Публикувано беше и видео от инцидента, предаде AP.

Въпреки нарастващото напрежение, Ориана Скайлър Мастро, сътрудник на Института за международни изследвания Фрийман Спогли към Станфордския университет, обясни за VOA, че вероятността Трета световна война да избухне в Южнокитайско море не е голяма.

Тя вярва, че Китай няма да избере да води война в Южнокитайско море в този момент, защото знае, че ще загуби.

„Все още не могат да проектират власт на такива разстояния. Когато говоря с представители на Народната освободителна армия на Китай, те казват, че единствената причина, поради която не са обявили островите Спратли за вътрешни води, е защото няма начин да го наложат.“

САЩ обещават активи, се казва в доклади

Филипински морски пехотинци сгъват националния флаг на страната по време на церемония по сваляне на знамето на борда на BRP Sierra Madre, заседнал от десетилетия транспортен кораб в оспорваната Втора плитчина Томас, използван от Манила като аванпост на военноморския й флот.
📸 Снимка: Reuters

Бреговата охрана на Съединените щати е обещала да изпрати активи в Южнокитайско море, за да помогне на Манила да защити суверенните си права в своята изключителна икономическа зона, съобщи ABS-CBN News във вторник, позовавайки се на източници от бреговата охрана на Филипините, които твърдят, че по предложение на филипинския адмирал Рони Гил Гаван в Северния Пасифик ще бъдат разположени сили на американската брегова охрана.

Гаван призова за „по-голямо разгръщане“ в открито море, „за да се отговори на предстоящата заплаха“, породена от заканата на Китай да арестува чужденци в това, което той счита за негови морски граници.

В изследователски доклад, публикуван миналия месец от Националното бюро за азиатски изследвания (NBR), Майкъл Шубридж от Strategic Analysis Australia посочи, че колективните действия на Филипините и техните съюзници биха могли ефективно да намалят рисковете в Южнокитайско море.

„Рискът такова колективно действие да ескалира в конфликт е реален. Въпреки това, той може да бъде смекчен от военните, които ясно действат в рамките на международното право и координират единен политически отговор, за да демонстрират и съобщят това. Това би противодействало на китайските усилия“ да сплашват другите и да представят такова законно действие като агресия,“ отбелязва той.

Шубридж, който също бе сред присъстващите на семинара, организиран от Националното бюро за азиатски изследвания (NBR) на 6 юни, бе категоричен:

Ако не доведем китайската политика и действия до провал, означава да оставим всички лостове за влияние в ръцете на Пекин и да чакаме нашите военнослужещи и жени да бъдат убити от Народната освободителна армия на Китай. И това не е бъдещето, което искам.