петък, 20 ноември 2026 г.

Убийствата край Овчара, 35 години: пленниците, от които югославската армия сваля охраната

🇭🇷⚖️ Преди точно 35 години, на 20 ноември 1991 г. и два дни след падането на Вуковар, войници от Югославската народна армия (ЮНА) извеждат над 200 хървати и други несърби от болницата на града и ги откарват в хангара на стопанството Овчара, на около 4 км южно от града. Същата вечер командването на ЮНА изтегля охраната на пленниците, а след падането на нощта Териториалната отбрана на Сърбия и съюзни паравоенни милиции ги разстрелват на групи и ги погребват в масов гроб, изкопан по-рано същия ден. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) установява поименно убийството на 194 от тях.

Присъдата на трибунала проследява поредицата от заповеди. Само два дни по-рано ЮНА осигурява охрана на друга група пленници в същия хангар. Бойците от квартал Митница на Вуковар се предават в присъствие на представители на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) на 18 ноември и нощуват в Овчара, след което на другата сутрин стигат до лагера за военнопленници в Сремска Митровица без инциденти. На 20 ноември между 20 и 21 ч. командването на полковник Миле Мъркшич разпорежда на военната полиция на ЮНА да напусне Овчара, при което тя се изтегля преди 21 ч. и оставя съдбата на пленниците в ръцете на Териториална отбрана.

Обсадата на Вуковар започва в края на август 1991 г. и продължава 3 месеца, през които ЮНА и съюзните им сръбски паравоенни опустошават града. Хърватските сили капитулират на 18 ноември. На същия ден в Загреб хърватското правителство и представители на ЮНА сключват споразумение за евакуация на хора от болницата. То предвижда ранените и болните, които могат да пътуват, да заминат за Хърватия. Болницата е под закрилата на МКЧК, а Мисията на наблюдателите на Европейската общност (ECMM) получава пълен достъп до всеки етап от евакуацията. Според съда споразумението не обхваща персонала, семействата на служителите и хората, които не са пациенти.

В болницата има повече хора, отколкото може да побере. Вътре са болни, ранени, медицински служители и част от семействата им. Според съда там има и бойци от хърватските сили, които се представят за част от персонала или пациенти. Много цивилни също са потърсили убежище в болницата с надеждата да бъдат евакуирани. На 19 ноември Оперативна група „Юг“ на ЮНА влиза в сградата и спира наблюдателите на ECMM. Представител на МКЧК получава само ограничен достъп. В присъствието на Мъркшич висш офицер от Оперативна група „Юг“ заявява пред международните представители, че бойците от хърватските сили няма да бъдат евакуирани. ЮНА ще ги задържи като военнопленници и ще ги размени за свои пленени военнослужещи.

Мъркшич командва Гвардейската моторизирана бригада и Оперативна група „Юг“. Като неин командир той ръководи всички сръбски сили в района, включително силите на ЮНА, Териториална отбрана и паравоенни формирования. На 19 ноември Мъркшич нарежда евакуацията и възлага на майор Веселин Шливанчанин, който отговаря за сигурността в бригадата, да раздели хората в болницата на две групи. Бойците, които са заподозрени в извършване на военни престъпления, трябва да се откарат под охрана на ЮНА в Сремска Митровица. Цивилните могат да изберат дали да заминат за Хърватия, или за Сърбия. Шливанчанин отговаря за сигурността на пленниците до пристигането им в Сремска Митровица.

Около 7 ч. сутринта на 20 ноември Шливанчанин събира медицинския персонал на среща. Докато се води, войници от ЮНА обхождат отделенията, отделят мъжете от жените, децата и възрастните и ги качват под охрана в автобуси. В автобусите има над 200 мъже и две жени. Около 10 ч. колоната потегля за казармата на ЮНА във Вуковар. По същото време представителите на МКЧК и ECMM чакат два часа на моста на река Вука, където бронирана машина на ЮНА е препречила пътя им. Шливанчанин е на моста и според съда ги подвежда, като им казва, че съображения за сигурност не позволяват да продължат. През съседния мост автобусите с мъжете от болницата преминават в обратна посока. Когато наблюдателите стигат до самата болница около 10:30 ч., вътре са останали предимно жени и деца.

Докато автобусите чакат в казармата, в склада „Велепромет“ има заседание на самопровъзгласено местно сръбско „правителство“ на Славония, Баранья и Западен Срем, ръководено от Горан Хаджич. По време на заседанието. има остра съпротива срещу отвеждането на пленниците към Сърбия. Началникът на щаба на Оперативна група „Юг“, подполковник Миодраг Панич, предава, че Мъркшич е заявил готовност да изпълни решението на „правителството“, което няма законна власт над ЮНА, но позицията му изглежда е повлияла съществено на решението. Според съда единствено Мъркшич знае всички причини да постъпи така.

Вместо до Сремска Митровица автобусите отвеждат пленниците в Овчара, където пристигат между 13:30 и 14:30 ч. Пленниците са принудени да минат между две редици от по 10–15 войници, които ги бият с дървени тояги, приклади, вериги и дори патерици. До късно вечерта в хангара териториална отбрана и паравоенни се редуват, да ги налагат с железни пръти и приклади. При пристигането на пленниците охраната се състои от 15–20 служители от военна полиция на ЮНА – недостатъчна и непоследователна в действията. Следобед в Овчара идват няколко висши офицери на ЮНА и виждат какво се случва. Намесата на някои от тях е без резултат или има единствено краткотраен ефект.

След изтеглянето на военна полиция бойци от Териториална отбрана и паравоенни формирования отвеждат пленниците на малки групи до уединено място и ги разстрелват. Масовият гроб остава неоткрит почти цяла година, а ексхумацията започва едва през 1996 г. От него са извадени 200 тела, от които 190 са разпознати. Още четирима души, задържани в хангара същия ден, не са виждани оттогава. Така трибуналът установява поименно убийството на 194 души. За останалите от поне 264-мата, посочени в обвинителния акт, не може да се направи заключение с наличните доказателства.

Съдът се произнася и за статута на жертвите. Мъжете от болницата са подбрани заради предполагаемото или действителното им участие в хърватските сили. Сръбските сили ги третират като военнопленници. От това отпадат обвиненията за престъпления срещу човечеството, като делото продължава само по тези за военни престъпления. В основата на присъдите е задължението на ЮНА да защитава пленниците.

Случаят се разглежда от два съда, а хронологията му обхваща 30 години.

  • 7 ноември 1995 г. МНТБЮ потвърждава повдигнатите обвинения на Мъркшич, Шливанчанин и капитан Мирослав Радич. Съюзна република Югославия отказва да ги предаде. На 24 април 1996 г. неговият председател докладва за отказа на Съвета за сигурност на ООН.
  • 27 юни 1997 г. На трибунала в Хага е предаден Славко Докманович, министър на земеделието в местното сръбско „правителство“. Той умира в ареста на 29 юни 1998 г. преди края на процеса.
  • Май 2002 – юли 2003 г. Мъркшич, Радич и Шливанчанин са предадени на трибунала.
  • 27 септември 2007 г. Мъркшич е осъден на първа инстанция на 20 години затвор за помагачество при убийствата, изтезанията и жестокото отношение към пленниците. Шливанчанин получава 5 години за помагачество при изтезанията, тъй като е видял побоя в Овчара и не е направил нищо, за да го спре. Съдът оправдава Радич.
  • 5 май 2009 г. Апелативният състав потвърждава 20-годишната присъда на Мъркшич. Шливанчанин е признат за виновен в помагачество при убийството на 194 пленници, с което наказанието му скача на 17 години затвор.
  • 8 декември 2010 г. Панич дава нови показания, според които Мъркшич не е съобщил на Шливанчанин заповедта за изтегляне, в резултат на което апелативният състав отменя осъждането за помагачество при убийствата и намалява наказанието му на 10 години затвор.
  • 5 юли 2011 г. Шливанчанин е освободен предсрочно.
  • 16 август 2015 г. Мъркшич умира в Португалия, където е прехвърлен през 2012 г. за доизлежаване на наказанието си.
  • 24 ноември 2017 г. Апелативният съд в Белград слага окончателно край на сръбското дело „Овчара“ срещу членове на Териториалната отбрана и доброволци. По данни на Фонда за хуманитарно право в Сърбия 11 от 24 обвиняеми са осъдени окончателно, 9 са оправдани, 2 са починали. Още 2 съдействат като свидетели.
  • 25 септември 2025 г. На около 100 метра от хангара в Овчара са ексхумирани останки на трима души. На 29 октомври 2025 г. министърът по въпросите на ветераните Томо Медвед обявява, че сред тях са останките на френския доброволец Жан-Мишел Николие, ранен на 9 ноември 1991 г. и изведен от болницата.
  • През ноември 2023 г. Фондът за хуманитарно право посочва, че Шливанчанин е член на Централния съвет на управляващата Сръбска прогресивна партия и често участва като анализатор в медиите.
  • 20 ноември 2026 г. Сдружението на децата на загиналите и изчезналите хърватски защитници води шествие № 19 „Вие сте нашата гордост – ние сме вашата сила“ от Мемориалното гробище на Вуковар до мястото на масовия гроб в Овчара. Възпоменание „Овчара – вечна рана“ е предвидено за 13 ч.

Присъдите в Хага са за командирите, които отговарят за пленниците. Извършителите на разстрела не са сред осъдените там. Мъркшич, който командва всички сръбски сили в района, получава 20 години затвор за помагачество при убийствата, изтезанията и жестокото отношение. Съдът свързва отговорността му за убийствата със заповедта да изтегли военната полиция. Шливанчанин остава осъден за помагачество при изтезанията, защото е видял побоя, но не го е спрял. Присъдата за помагачество в убийствата е отменена, след като с оглед на новите показания съдът приема знанието на Шливанчанин за заповедта на Мъркшич като недоказано. Пленниците от Митница нощуват в същия хангар и на сутринта стигат живи до Сремска Митровица под охраната на ЮНА. Мъжете от болницата са бити още докато военните полицаи са в Овчара и охраната е недостатъчна. Разстрелите започват след изтеглянето ѝ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар