Полша подготвя закон за предвоенното време

🇵🇱 Министерство на националната отбрана на Полша подготвя закон, който ще позволи на страната да прехвърля свои и съюзнически войски към стратегически райони и да възлага задачи в отбраната на гражданската администрация, преди да е обявено военно положение. За проекта съобщи вестник Rzeczpospolita, а пресслужбата на ведомството потвърди пред изданието, че работата по него тече.

Доскоро заглавието на закона е гласяло „за отбранителната готовност на държавата за война“. В ефира на RMF FM заместник-министърът Цезари Томчик го нарече „именно такъв предвоенен закон“ и разкри, че по него се работи от над 10 седмици. По думите му текстът урежда състоянието между мира и войната, „за да не настъпи никога състояние на война“.

Целта е „укрепване на способностите за отбрана на Република Полша, подобряване на взаимодействието между въоръжените сили и службите, отговорни за вътрешната сигурност, и приспособяване на действащи разпоредби към съвременни заплахи, особено от хибриден, кибернетичен и дезинформационен характер“. Правилата за подготовката за отбрана и за системата за ръководство на отбраната са пръснати в няколко наредби на Министерския съвет, издадени след Закона за защита на Отечеството от 2022 г. Няколко от тях определят директно задачите и правомощията на правителството, поради което според тяхното място е в акт на парламента, смятат от ведомството.

По наредба на Министерския съвет от 18 март 2025 г. отбранителната готовност на Полша има две степени вместо предишните три. Постоянната готовност действа в мирно време и обхваща планиране, обучение, оповестяване, постоянни дежурства и подготовка за борба срещу хибридни заплахи като дезинформация и киберзаплахи. Пълната готовност се въвежда при външна заплаха и по време на война и дава възможност за мобилизация и пълно разгръщане на системата за отбрана. Решението за преминаване от едната към другата степен взема президентът по искане на правителството. Новите разпоредби трябва да подготвят институциите за задачите и при двете степени на готовност.

Освен по-ранно прехвърляне на войски текстът обвързва Плана за отбранително реагиране на Полша със съюзническата система за реагиране на НАТО, известна като NATO Response System, и разширява работата по военна инфраструктура и логистика. Повече институции ще бъдат включени в системата на постоянните дежурства и ръководството на отбраната, а отговорностите в публичната администрация ще се уточняват. Предвидено е да бъде уредена и работата на цивилните служители на командните пунктове, които ще имат ограничена възможност да се прибират у дома, да се промени невоенното оперативно планиране и да се пренапишат правилата за отбранителното обучение и ученията.

Самите автори обаче описват ядрото на проекта като невоенно. Той „се концентрира върху подготовката за отбрана в невоенната сфера на различните нива на компетентност, включително на равнището на местното самоуправление“, обясни пресслужбата в отговор на въпрос доколко текстът повтаря предложението на Бюрото за национална сигурност (BBN), съветническия орган на президента по въпросите на сигурността. През 2023 г. Яцек Сиевера, шеф на бюрото при тогавашния президент Анджей Дуда, предложи въвеждането на закон за действията на държавната власт при външна заплаха. Той пренасяше уредбата на степените на готовност от наредба в закон и позволяваше части на въоръжените сили да се придвижват и използват в застрашен район, ако край границата се концентрират чужди войски или „неидентифицирани въоръжени формирования“ със сили, достатъчни за пряко нападение. Проектът не влезе в сила, но някои разпоредби от него бяха пренесени в наредби от кабинета на премиера Доналд Туск. Ведомството нарича двата текста „два различни проекта“: онзи от 2023 г. включваше оперативно планиране и командване във въоръжените сили, а новият се занимава с подготовката извън армията.

Вицепремиерът и министър на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш каза по време на брифинг в Домброва Гурнича, че става дума и за „извличане на поуки от войната в Украйна“. „Направихме анализ на промените, които бяха направени там, разбира се, в тамошната правна среда. Това не се пренася едно към едно, но оттам черпим известно вдъхновение и със сигурност насоки“, обясни той, без да уточни кои точно решения има предвид. Освен това той заяви, че не иска да плаши никого, но подготовката не може да чака: „Ако чужди ракети нарушават въздушното ни пространство, ако дронове летят непосредствено до полската граница, ако в Люблинско и Подкарпатието непрекъснато сме длъжни да изпращаме предупреждения, тъй като има заплаха, защото има саботажи, защото сигналът на GPS се заглушава, защото се режат кабели по дъното на Балтийско море, за бога, кога тогава ще сме изправени пред заплаха, ако не в такива моменти? […] Кога да се подготвяме?“

За изброените от министъра заплахи има конкретни дати. През нощта срещу 30 юли руска крилата ракета Х-101 падна и избухна в поле край Тарнава-Колония в Люблинско войводство, на около 100 км от границата с Украйна. През септември руски дронове поне на три пъти атакуваха граничния пункт Ягодин между двете страни, срещу полския Дорохуск. На 28 септември реактивен дрон „Геран-5“, както го определи началникът на Волинската областна военна администрация Роман Романюк, избухна на около 2 км от пункта. Ударната вълна повреди сградата на контролния пост, без пострадали. Въздушното пространство на Полша не беше нарушено, но изтребителите излетяха, наземната ПВО и радарите бяха приведени в повишена готовност, а граничните пунктове Дорохуск и Зосин бяха евакуирани.

Въоръжените сили вече въведоха нужните промени. От 1 октомври пилотите и оперативният командир на ВВС могат да разпоредят сваляне на въздушна цел без визуално разпознаване. Достатъчна е единствено „положителна идентификация“, която Томчик описа като „сбор от няколко фактора, т.е. например радарен сигнал, навлизане в забранена зона и информация от украинските съюзници, че това е крилата ракета“. Доскоро по думите му така можеше да се действа само при военно положение или война. Промяната е въведена на ниво военни процедури, без законодателна поправка, а министърът сам посочи предела ѝ: процедурата е опростена „максимално въз основа на наличните днес разпоредби“. Законопроектът е насочен преди всичко към институциите извън армията.

Гжегож Матясик, бивш заместник-директор на Правителствения център за сигурност (RCB), анализатор в Института на източния фланг, вижда в инициативата доказателство, че Законът за защита на Отечеството е бил лош правен акт. „Копирани са решенията от закона за всеобщото задължение за отбрана, без да бъде отчетена цялата гама съвременни предизвикателства и заплахи, включително хибридните“, заяви той пред Rzeczpospolita. Матясик настоява новият текст да обхване и справянето с кризи и защитата на критичната инфраструктура, и да се съгласува с RCB и МВР. Евродепутатът Михал Дворчик, заместник-председател на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, подкрепя усилията за систематизиране на разпокъсани разпоредби, стига текстът да бъде обсъден с Комисията по национална отбрана в парламента и да не се окаже поредният политически трик, каквито по думите му през този мандат вече е имало.

Пренасянето на правилата в законодателен акт включва в процеса и президента. Наредбите се приемат от Министерският съвет, а законите ще подпише Карол Навроцки, който решава и кога страната преминава в пълна отбранителна готовност. Томчик иска бърза законодателна процедура, без ненужни консултации: „Надявам се до няколко седмици да можем да представим основните положения на закона, а после вече експресно: правителство, Сейм и при господин президента.“ Пресслужбата е по-предпазлива: „Поради сложния законодателен процес на настоящия етап не е известно кога точно този проект ще стигне до обсъждане в Сейма.“ Rzeczpospolita пише, че BBN все още очаква да получи текста. Томчик даде уверение, че двете институции „разговарят на работно ниво“, докато заместник-министърът Павел Залевски, който ръководи работата в министерството, заяви пред Radio Zet, че бюрото е информирано.

Бюрото, което очаква проекта, вече е подготвяло сходен текст: предложението от 2023 г. излезе от BBN при Дуда. Човек от обкръжението на сегашния президент описа новия проект като подготовка на страната за „предвоенното време“, за което говори Туск. Премиерът използва израза поне от декември 2024 г. „Зад нас е постсъветската епоха, зад нас е следвоенната епоха. Сега живеем в предвоенно време.“ Обстановката за отбраната обаче не предпазва законопроекта от вето. На 12 март 2026 г. Навроцки наложи вето върху акта, който трябваше да осигури на Полша достъп до близо 44 млрд. евро заеми по инструмент за финансиране на отбраната на ЕС (SAFE), а Туск коментира, че президентът е „изпуснал шанса да постъпи като патриот“. За да отхвърли вето, Сеймът трябва да събере 3/5 от гласовете, а управляващата коалиция не разполага с толкова: на 17 септември при опита да отхвърли ветото на закона за партньорските съюзи не ѝ достигнаха 27 гласа.

Два признака ще покажат какво ще получи Полша. Първият е съдържанието: ако в публикувания проект са останали по-ранното прехвърляне на съюзнически войски и цивилните на командните пунктове, които не се прибират у дома, новият акт ще даде на властите правомощия за времето преди военното положение, а не само да събере в един акт днешните наредби. Вторият е процедурата по приемане: ако BBN получи текста и Навроцки го подкрепи, законопроектът ще избегне съдбата на SAFE. Небето над Полша вече се брани по правила, които доскоро се прилагаха само при военно положение; законът трябва да реши дали по същата логика ще се подготвя и останалата част от държавата.