Дронове удариха още два кораба край България, единият потъна при Крапец

🇷🇺🚨🇧🇬 Дронове удариха още два търговски кораба край българския бряг през изминалата нощ, а един от тях потъна източно от Крапец. HS DIGNITY, кораб за генерални товари под флага на Гвинея-Бисау, е потънал на около 17 морски мили източно от брега. По предварителни данни на МВР на борда му са били 18 души – 5 са извадени от морето, а официалните данни за броя на издирваните се разминават: посочват се 11 или 13 души. CHELSEA 3 под малтийски флаг, регистриран в Одеса и собственост на Украйна, беше поразен на 18 мили източно от Бяла и остана на повърхността, а всичките 15 членове на екипажа му са спасени. Така за седмица в българската икономическа зона са ударени 4 кораба: първите два, на 6 октомври, бяха на 70 мили навътре в морето.

„Дрон ни уцели три пъти. Руски дрон!“, каза пред БНТ моряк от CHELSEA 3. Екипажът – 7 украинци и 8 души от Азербайджан – пристигна около 07:30 ч. на Морска гара във Варна, където го чакаха линейки. Държавата не назова извършител. Премиерът Румен Радев посочи, че България няма ясни доказателства, за да обвини която и да е от страните, но логиката сочи, че „резултатът е в полза на Руската федерация“. Същото повтори и няколко часа по-късно пред руския посланик Елеонора Митрофанова.

Сигналът за бедствие от „CHELSEA 3“ е постъпил в 01:30 ч. Според екипажа, чийто разказ Радев предаде на извънредното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, „CHELSEA 3“ е бил атакуван от три въздушни дрона, ударили палубата и борда. Моряци, слезли в морската столица, описаха пред Радио Варна друга картина: по думите им три дрона са се сблъскали с кораба по водата, а пожар на борда не е имало. Изпълняващият длъжността главен секретар на МВР главен комисар Любомир Николов говори за кораб, „ударен най-вероятно от три дрона“. Дали те са връхлетели по въздуха, или по вода, властите не са уточнили.

Екип на Главна дирекция „Гранична полиция“ е стигнал до „CHELSEA 3“ при много бурно море и евакуира всички хора на борда. Директорът главен комисар Антон Златанов обясни, че граничните патрулни съдове дежурят денонощно както по южната, така и по северната морска граница. Николов допълни, че МВР води разговори с партньори за финансиране и обмен на опит, за да оборудва морската граница със системи за борба с дронове. 8 моряци са ранени, 3 от които са приети в Клиниката по изгаряния на Военноморската болница във Варна. Това са двама граждани на Азербайджан на 42 и 33 години и украинец на 58 години. И тримата имат термични изгаряния втора степен, а единият и лека черепно-мозъчна травма. Министерство на отбраната уверява, че животът им не е в опасност, а останалите петима са прегледани в болница „Света Анна“ и освободени.

„CHELSEA 3“ е дълъг 137 метра. Отплавал е от турското пристанище Гиресун на 10 октомври и пътувал за молдовското пристанище Джурджулещ на Дунав. Според областния управител на Варна Марио Смърков той е бил празен: на предишния си курс е превозил слънчоглед от Молдова до Турция и сега се е връщал. Властите не са съобщили сведения за щетите и за изтичане на гориво в морето.

Сигналът за втория кораб е постъпил около 4 часа след първия, каза Николов. Радев научи за него по време на заседанието и го обяви веднага: корабът е потънал, „има един спасен член на екипажа“. По-късно стана ясно, че спасените вече са петима. Моряците са били във водата и са се държали за плаващи предмети при вълнение над 4 бала, а в спасяването им са се включили преминаващи търговски съдове, обясни Златанов. По информация на специализирания портал Maritime.bg четирима са качени на борда на „AZOV CONCORD“ под флага на Сейнт Китс и Невис, а петият е прибран от „SKANDI ASSERTER“ под датски флаг.

Николов посочи, че по първоначални данни екипажът на „HS DIGNITY“ е наброявал 18 души, предимно сирийци, както и трима египтяни. Смърков говори за 11 издирвани, а областният управител на Добрич Руслан Страхилов съобщи за 13. Вторият брой отговаря на разликата между предварителния брой на екипажа и броя на спасените. Кметът на Шабла Мариян Жечев каза пред БНТ, че около един час след полунощ в общината е бил чут силен взрив. Точният час на удара по „HS DIGNITY“ не е обявен.

Съдът е построен през 2008 г. Има дължина от 123 метра и товароподемност 8642 тона. Според справка в морската база данни Equasis, цитирана от Maritime.bg, корабът се управлява от ливанска компания, а негов собственик е фирма, регистрирана на Маршаловите острови. Порталът цитира пет източника в държавните институции, за да го идентифицира като потъналия кораб; същото име е посочено в позиция на президента Илияна Йотова. На 5 октомври „HS DIGNITY“ е отплавал от пристанище Мостаганем в Алжир, насочвайки се към румънския дунавски град Браила, където е трябвало да пристигне на 15 октомври. Какъв е бил товарът му, не е известно. Последните му координати в системата за автоматична идентификация (AIS) са в района ма Бяла и са подадени преди повече от 14 часа. Според Maritime.bg е възможно да е продължил с изключен сигнал. Дълбочината на мястото на потъването е около 100 метра.

Разстоянията в официалните изявления се разминават с няколко мили. Радев говори за 18 мили източно от Бяла и 17 мили източно от Крапец, докато Николов посочи около 15 мили от Бяла. В официална позиция на Йотова са посочени 17 мили източно от Варна за „CHELSEA 3“ и 15 мили източно от Крапец за „HS DIGNITY“. Така ударите са нанесени на 3-6 мили отвъд 12-те мили ивица на териториалните води, в които държавата упражнява пълен суверенитет. Двете точки попадат в прилежащата зона – ивицата до 24-тата миля, в която по Конвенцията на ООН по морско право крайбрежната страна има право да спира и наказва нарушения на своите митнически, фискални, имиграционни и санитарни закони. Паралелно с това те са в изключителната икономическа зона, където България има суверенни права върху ресурсите.

Поредицата от удари започна в румънските води. На 5 октомври край бреговете на северната ни съседка пламна и потъна „ROYAD MAMMADOV“, товарен кораб с турски собственик, натоварен с царевица; според румънските власти 2-ма моряци са загинали, а 11 бяха спасени. В нощта срещу 6 октомври, около 03:00 ч. дронове удариха първите два кораба в българската зона, на около 70 морски мили източно от Бяла. „ALFA WATAN“ под флага на Того потъна, а 10-членният му екипаж, 9 сирийци и 1 египтянин, не е открит и досега. Издирването е прекратено в 17:00 ч. същия ден. „ABLE“ под флага на Палау пламна, но всички 18 моряци от екипажа бяха прибрани от българския ферибот „DIOSCURIA“, който превозва колесна техника. И двата съда се управляваха от компании в Турция. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че въоръжените сили на страната не са провеждали операции в този район, а руското посолство в София посочи, че те не фигурират сред целите в сводката на руското министерство на отбраната.

На 7 октомври Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Йотова осъди удара и предложи мораториум върху бойните действия в Черноморския регион. Съветът не поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор, които съюзник свиква, когато прецени, че неговата сигурност е застрашена. Радев каза тогава, че по характера на товара и посоката на корабите „резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия“, но че без доказателства не може да се твърди, че ударът е руски. На същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря по телефона с Владимир Путин и според турската Дирекция по комуникациите подчерта значението на усилията за безопасно корабоплаване в Черно море.

При огледа на „ABLE“ на 9 октомври не бяха открити отломки от дрон. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съди по пораженията в надводната част, че „ABLE“ е ударен от надводен дрон, т.е. безекипажен катер. На 12 октомври Радев поиска с официални писма до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до генералния секретар на НАТО Марк Рюте техническа помощ за разследването. В същия ден Стоянов каза, че искането на министерството до НАТО за допълнителни радари, отправено след експлозията на дрон край Кардам през август, още е без отговор. Следващите два удара дойдоха седмица след първите, без да е открита нито една отломка.

Днес сутринта Радев определи новото нападение като абсолютно недопустимо и съобщи, че постоянните представители на България в НАТО и в ЕС са уведомени. В телефонни разговори с Рюте и фон дер Лайен той призова за съвместни усилия за спиране на атаките и отново поиска помощ за наблюдение на морското и въздушното пространство. Според пресслужба на кабинета двамата са изразили солидарност и готовност за съюзническа подкрепа при изясняване на инцидентите. Радев обяви, че ще започне разговори с Турция и Румъния във връзка с общи предложения за безопасността на корабоплаването и ще постави въпроса на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Стоянов проведе разговори със своите румънски и турски колеги Раду Мируца и Яшар Гюлер и ги призова към по-интензивно наблюдение и обмен на разузнавателни данни с участието на структурите на НАТО.

Срещата с Митрофанова се проведе в Министерски съвет. Според пресслужбата Радев е казал пред нея, че България не разполага с ясни доказателства относно произхода на дроновете, но „няма логика Украйна да унищожи собствените си кораби“, а резултатите от ударите са в полза на Русия. Митрофанова е отговорила, че разбира тази логика, но няма никаква информация от руското министерство на отбраната за последните нападения, и не е изключила те да са провокация на трета страна.

Руското министерство на отбраната от няколко дни докладва за удари по плавателни съдове, но в сводките му районът край България не се споменава. Сутрешната му сводка от 13 октомври говори за нощни групови удари, включително по „морски съдове, използвани за доставка на военни товари за Украйна“, и посочи само един поразен кораб: сухогруз в Бугския лиман, устието на Южен Буг под Николаев, за който твърди, че е превозвал военни товари и товари с двойна употреба за пристанището в Николаев. Вчера ведомството обяви, че през деня по море са поразени още два сухогруза, единият за Николаев, другият за Одеса, без да посочи имена и координати.

Украинският министър на външните работи Андрий Сибиха написа: „Последното нападение на Русия срещу търговски кораби край териториалните води на България, при което са ранени граждани на Азербайджан и Украйна, отново показва, че Москва съзнателно пренебрегва живота на цивилните и морската сигурност в Черно море“. Той отправи призив към партньорите да наложат по-строги санкции и добави: „Черно море е жизненоважна артерия за световната продоволствена сигурност. Русия го атакува, за да превърне глада в оръжие и да държи света като заложник“.

„Това е неприемливо. Остро осъждам нападенията с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България“, написа от своя страна Фон дер Лайен, която настоя отговорните да понесат отговорност. Рюте заяви, че НАТО вече е засилило военното си присъствие по източния фланг и ще продължи да следи обстановката, като при необходимост ще промени разполагането на силите си за възпиране и отбрана.

Президентът Йотова осъди ударите в писмена позиция: „България остро осъжда поредните случаи на удари по търговски кораби в Черно море, които представляват грубо погазване на международното хуманитарно и морско право“. Според нея „ескалацията на войната доведе до нарастване на инцидентите в близост до българските брегове и превръща Черно море във военна зона“. Йотова настоя за бързо разследване заедно със съюзниците, за деескалация чрез дипломация и преговори и за спешно изпълнение на препоръките на КСНС от 7 октомври. Позицията не посочва Руската федерация като извършител. Министърът на външните работи Велислава Петрова написа в X, че повтарящите се удари срещу търговски съдове в непосредствена близост до териториалните води на България са напълно неприемливи.

Опозицията обвини властта, че слабият ѝ отговор след 6 октомври е довел до новите удари. На брифинг в парламента бившият външен министър и депутат от ГЕРБ Георг Георгиев започна с уговорката, че партията му подкрепя „спирането на кръвопролитната война и загубата на човешки животи“. „Това обаче не означава абдикация от защита на националната сигурност и отстъпление от отбрана на националните ни интереси“, каза той. „Миналата седмица ние предупредихме. Ако България не даде достатъчно твърд и разбираем от страна на агресора отговор на случилото се в Черно море, няма да закъснее повторението на тази случка. И днес виждаме именно това. Отново два кораба ударени, вече обаче само на три мили от българските териториални води.“

Според Георгиев управляващите не са приели първите удари като достатъчно сериозни, тъй като са били в изключителната икономическа зона, а не в териториалните води, и това е послужило за основание да не се задейства член 4. Сега „бойните действия неимоверно наближават българската територия“. Той припомни, че на КСНС лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е бил „може би единственият, който изрично каза и посочи кой е агресорът в тази война“, и определи поканата към Митрофанова като „димка“. „Днес при наличие на нова атака премиерът Радев повтори абсолютно същото, което и миналата седмица, никакъв нов елемент, освен димката за извикването на руския посланик. Всеки, който поне малко разбира от международни отношения и дипломатически протокол, знае, че посланикът не е равен на министър-председател“, заяви Георгиев. По думите му първо е трябвало да се задействат други нива в Министерството на външните работи: демарш, т.е. официално дипломатическо изявление, или вербална нота, официален писмен документ в трето лице.

Георгиев твърди, че „до миналата година, когато управляваше ГЕРБ, подобни инциденти не е имало“, тъй като партията е използвала национални и международни механизми, за да покаже, че България няма да търпи такова поведение край границите си. Кабинетът на Росен Желязков, воден от ГЕРБ, подаде оставка на 11 декември 2025 г. Първите удари по кораби в българските води бяха нанесени на 6 октомври 2026 г. Вместо да кани посланика, Радев е можел да се обади на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, на Путин или на Ердоган, „който през миналата седмица разговаря с президента Путин“, и да попита „в прав текст: на вас ли дължим тази агресия в близост до границите си? Руски ли са дроновете?“. Вместо това „седмица и четири взривени кораба по-късно“, България все още се колебае дали дроновете са руски, или може да са украински, заяви Георгиев. „Ами днес сред засегнатите хора от екипажите на корабите са и украинци. […] Съмнявам се, че украинската страна се опитва да убие и свои хора, не само да наруши своите вериги на доставки и на продоволствие.“

Депутатът Даниел Митов, също бивш външен министър, говори за „отказ от парламентаризъм“: според него управляващото мнозинство не е осигурило кворум нито преди седмица, нито днес. „Беззъбото, мекушаво, доброжелателно отношение към агресията винаги води до едно, до увеличаване на агресията“, каза Митов. Той изброи форматите, които според него властта е можела да задейства дори без член 4: консултации в Северноатлантическия съвет на ниво постоянни представители, във Военния комитет на НАТО и в Съвета НАТО–Украйна. „Черноморското дъно се е превърнало в чакалня за българската дипломация“, посочи той. ГЕРБ събира подписи за извънредно заседание на парламента със закрита част, на което управляващият кабинет и службите да изложат какво знаят. Митов твърди, че според чуждестранни партньорски служби информацията „недвусмислено“ сочи към руски дронове.

„Демократична България“ беше още по-категорична в твърденията си. Според позицията на партията още на КСНС една от службите е докладвала, че по данни на партньорско разузнаване „несъмнено става дума за Русия“. Съпредседателят Ивайло Мирчев каза от трибуната на парламента: „Снишаването на Радев и на Йотова пред Путин не работи. Това видяхме в последните часове, когато бяха потопени нови кораби.“ От ДБ поискаха Митрофанова да бъде извикана в Министерство на външните работи, където да получи протестна нота, Москва да поеме ангажимент да не напада търговски кораби в родната икономическа зона и покрай териториалните ни води, НАТО да разположи ПВО по крайбрежието, а премиерът Радев и ръководителите на службите да бъдат изслушани в парламента.

Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски свърза последните удари с решенията на КСНС: „Миналата седмица на Консултативния съвет беше заета беззъба позиция, незаконно приета поради липса на кворум.“ Според него „цялата държава е под камуфлаж. Няма мнозинство, няма депутати, няма Министерски съвет, няма президент“.

Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев отправи призив: „Държавата първо да спре да се преструва, че проблем няма.“ Той поиска незабавна проверка на запасите от петрол и горива, прибиране в страната на запасите, държани в чужбина, задействане на изготвените от 2022 г. планове за затворено за корабоплаване Черно море и разговори с Гърция и Турция за алтернативни маршрути на доставките.

Петър Витанов от управляващата партия „Прогресивна България“ определи случилото се като „абсолютно недопустимо и неприемливо“ и заяви: „Ние още след първия случай посочихме, че най-вероятно логиката показва, че става дума за руски дронове, сега мисля, че това се потвърждава.“ Според него „българските институции сами по себе си не могат да решат този проблем“ и е нужен единен европейски отговор.

„Възраждане“, чийто лидер Костадин Костадинов е кандидат за президент, поиска неутралитет, спиране на доставките на оръжие за Украйна и роля на посредник: „Днес позицията на България може да е само една – на посредник между воюващите страни за осигуряване на мир в Черно море.“

Цената вече се плаща и на сушата. Пресслужбата на правителството отбеляза, че макар да не е страна във войната, България понася „значителни икономически и финансови щети“. Застраховките поскъпват, налице е „отказ да бъдат превозвани товари до български пристанища“, а това застрашава доставките на петрол за рафинерията в Бургас. Особеният търговски управител на компаниите на „Лукойл“ у нас Евгени Симеонов каза пред БНТ, че застраховката на петролен танкер в Черно море е поскъпнала за последните месеци от около 200 000 до 2,5 млн. долара на кораб. Още на 18 септември Съвместният комитет по военни рискове, чрез който лондонският застрахователен пазар определя зоните с повишен риск, разшири рисковата зона почти до цялото Черно и Азовско море. Според изчисление на Maritime.bg тя се увеличи около 2,4 пъти, до 411 200 кв. км. Извън нея са оставени само ивиците от 12-морски мили в териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия. Кметът на Шабла предупреди, че случилото се може да засегне икономиката на района.

За следващите стъпки вече са посочени дати. На 15-16 октомври Радев ще постави въпроса пред Съвета на ЕС. ГЕРБ и ДБ настояват за извънредно заседание на парламента, а издирването на изчезналите моряци от „HS DIGNITY“ продължава с плавателни съдове на „Гранична полиция“ и пренасочени търговски кораби. За открита отломка, която да покаже произхода на дроновете, не беше съобщено нито след 6 октомври, нито сега. Местата на ударите от изминалата нощ се намират на 3-6 мили от ивицата, която застрахователите в Лондон все още оставят извън рисковата зона, и на под 35 км от брега при Бяла и Крапец.