🇵🇱🛡️🇷🇺 Полша е била готова да нормализира отношенията с Руската федерация преди 15 години, но е променя политиката си едва когато Москва започва да напада съседите си, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Радослав Сикорски. „Бяхме готови да нормализираме отношенията с Русия, както всички останали, преди 15 години. Но Русия е тази, която започна да напада съседите си. И когато те промениха политиката си, същото направихме и ние“, каза той пред Оливър Крук от Bloomberg TV в кулоарите на Варшавския форум за сигурност. Малко преди това Сикорски припомни:
„Да, отнасяме се сериозно, когато руснаците ни заплашват. Влязохме в НАТО по същата причина като всички останали – заради общата отбрана“. След изказването си за нормализирането на отношенията Сикорски добави: „Ние сме чисто отбранителен съюз. Не заграбваме ничия територия, но не бива да допускаме територията на НАТО да бъде застрашена“.
Думите му бяха отговор на въпрос за постоянна американска база в Полша и за речта, която в същия ден на форума бяха произнесени от върховния главнокомандващ съюзническите сили в Европа генерал Алексъс Гринкевич. Той представи собствената си „теория на победата“: при нападение НАТО ще блокира първия удар. Ако нападението продължи, ще спре настъплението на противника, а при нужда ще разгроми силите му. Гринкевич не смята самата война нито за неизбежна, нито за предстояща. „Ценим това, че върховният главнокомандващ направи изявлението във Варшава, за да бъде забелязано. Мисля, че това само по себе си е послание“, каза Сикорски. Страна иска такава база, наричана „Форт Тръмп“, от 2018 г. Президентът Карол Навроцки смята създаването ѝ за сигурно, но Вашингтон все още не е обявил нито решение за създаването ѝ, нито местоположението ѝ.
Преди 15 години самият Сикорски ръководи полската дипломация като външен министър от 2007 до 2014 г. и сближаването е именно негова политика. През март 2009 г. в интервю за „Газета Виборча“ той отбелязва, че би било добре Руската федерация да се присъедини към НАТО, но ако демократизира системата, въведе граждански контрол над армията и уреди граничните си спорове. През декември 2010 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев направи двудневно официално посещение във Варшава. На 14 декември 2011 г. Сикорски и Сергей Лавров подписаха в Москва споразумение за малкия граничен трафик, според което жителите на Калининградска област можеха да пътуват без визи в пограничните райони на Поморското и Варминско-Мазурското войводство. Сближаването продължи дори след руската инвазия в Грузия през август 2008 г.
Краят му дойде с незаконното анексиране на Крим през февруари-март 2014 г. – под две години и половина след споразумението в Москва. На 4 юли 2016 г. Полша спря малкия граничен трафик с Калининград преди срещата на върха на НАТО във Варшава и не го възстанови никога след това. В интервюто Сикорски изброи руските операции срещу Полша: „Руснаците проведоха операции, които по чудо не отнеха човешки животи. Изгориха огромен търговски център тук, във Варшава. Взривиха релси под движещ се влак“. Една година от пожара в търговския център „Маривилска 44“ от май 2024 г. премиерът Доналд Туск заяви, че това е било палеж по поръчка на руските служби. След взрива на жп линията между Варшава и Люблин през ноември 2025 г. Сикорски оттегли съгласието си за дейността на последното руско консулство на полска територия – това в Гданск. „На мен ми свършиха консулствата, но другите още имат“, каза той пред Financial Times по време на посещение в Лондон.
Хронологията на Сикорски противоречи на тезата, че разширяването на НАТО е тласнало Русия към война. Москва превърна тази теза в искане, включено в проект на договор с НАТО, публикуван от руското външно министерство на 17 декември 2021 г.: Алиансът да не разполага сили и оръжия в страните, приети след май 1997 г. Сред тях е Полша, която е негов член от 1999 г. Има и скорошен пример за заплахите, споменати от Сикорски. На 15 септември руският президентски съветник Николай Патрушев предупреди, че ако Полша се включи във военни действия срещу Русия, полската държавност ще спре да съществува за два-три дни. Патрушев отговори на изказване на Сикорски по време на конференция „Ялтенска европейска стратегия“ в Киев. Там полският министър заяви, че според него, ако Русия нападне, НАТО би я победило „доста бързо“.
В деня на интервюто ЕС прие най-големия си пакет от нови вписвания в санкционни списъци досега: общо 1569 – 826 руски компании от военно-промишления комплекс и 743 техни ръководители. Три дни по-рано администрацията на Доналд Тръмп временно вдигна санкциите, наложени срещу руския дизел, след като Тръмп обяви, че Москва ще доставя дизел на американския и световните пазари. През уикенда той добави и „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, за която настоя, че има нужда от нов президент. По данни на Financial Times, потвърдени от Kyiv Independent, Вашингтон е заплашил Киев, че ще преустанови обмена на разузнавателни данни и доставките по PURL – механизма, чрез който европейските държави осигуряват американско оръжие за Украйна – ако украинските удари срещу руските рафинерии продължат. „Ценим участието на президента Тръмп в опитите да се сложи край на войната между Русия и Украйна, но в Полша смятаме, че то ще даде резултат, ако се оказва натиск върху агресора, а не върху жертвата на агресията“, категоричен е Сикорски.
Сближаването от онези години донесе осезаеми резултати – от посещението на Медведев до отворената граница с Калининград, но не попречи на Москва да заграби Крим. Формулата на Сикорски пред Bloomberg следва от този урок: Варшава промени политиката си, след като Русия промени своята, и по същата логика първата стъпка към възстановяване на отношенията трябва да направи Русия. Сделката с руското гориво, с която Вашингтон се стреми към по-ниски цени на горивата след началото на войната с Иран, обръща този ред. Облекчаването на санкциите идва, преди Москва да е прекратила военната си агресия, а по думите на президента Володимир Зеленски на 12 октомври руските сили са поразили 6 украински енергийни обекта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар