Украинско заграждение „Чагарник“ къса оптичния кабел на FPV дроновете

🇺🇦🚧 Украинското конструкторско бюро „Логика“ представи „Чагарник“ – автоматизирано инженерно заграждение, предназначено да прекъсва оптичното влакно, по което операторите управлява ударни дронове. Системата, използваща акустичен датчик и подвижно въже с куки, е проектирана за защита на огневи позиции, командни пунктове и други съоръжения. Онлайн изданието Defense Express обяви разработката на 22 септември, като посочените спецификации са заявени от производителя, въпреки че представянето не съдържа данни от реално бойно разполагане.

Бюрото със седалище в Киев е известно с тренажорите си за бойна подготовка, системи за автоматизация и решения за градската инфраструктура. С „Чагарник“ то предлага физическо противодействие на дронове, чиято връзка с оператора не може да бъде прекъсната чрез радиозаглушаване.

Тези апарати са разновидност на FPV дроновете, при които операторът ги пилотира по видео, излъчвано на живо от бордовата камера. Вместо радиоканал те използват тънко оптично влакно, развиващо се от макара по време на полета. По него него се предават командите за управление и видеопотока, което ги превръща в имунизирани от електронно заглушаване.

В сведенията е посочен удар на повече от 40 км разстояние от фронтовата линия: през май 2025 г. пилоти от украинското подразделение „Птиците на Мадяр“ поразиха руски основен боен танк на 42 км от фронта. Според Militarnyi използването на дронове с оптично влакно от двете страни е превърнало маршрутите за снабдяване и ротация в едни от най-опасните места зад позициите. Заглушаването се оказва неспособно да спре управлението на апаратите, които устройват засади по тези пътища. Самото влакно обаче остава физическа уязвимост: участъци от него по маршрута могат да бъдат закачени и скъсани.

„Чагарник“, чието име на украински означава „храсталак“, представлява ниско заграждение с височина до 80 см. По него се движи въже с куки, затворено в непрекъснат контур. Идеята е при прелитането на дрона оптичният кабел да попадне на конструкцията, куките да го захванат, а движението на въжето да го опъне до скъсване. Така се прекъсват видеопотока от камерата на дрона и командите, подадени от оператора на апарата. Това обаче не е равнозначно на гарантирано предотвратяване на удара: от значение е моментът на изгубване на връзката.

Производителят посочва време за реакция до 1 секунда, без да уточни дали това обхваща целия процес от засичане до скъсване. Обявената вероятност за прекъсване на оптичната линия е поне 95% след контакт с движещото се въже. Този показател обаче не означава, че системата спира 95% от атакуващите дронове.

Въжето не се движи постоянно. То се задейства по команда на оператор от таблет или автоматично, когато акустичен датчик разпознае характерния звук на двигателите и перките. Производителя цитира дистанция на откриване от около 15 метра, но условията да бъде постигната не са уточнени.

Управление, настройки и наблюдение на състоянието се извършват чрез софтуерния комплекс „Кропива“, който свързва заграждението със системата за управление на звеното. Разработчиците посочват, че то би могло да дежури денонощно, да работи при дъжд, прах и вятър и позволява ремонт на повредените модули на място.

Един комплект покрива 100 метра в права линия или по 50 метра в две направления, разположени под ъгъл между 90 и 180 градуса. Комплектите могат да се свързват заедно в единна линия с обща дължина до 1000 метра. Чисто геометрично това отговаря на периметъра на квадрат със страна 250 метра. Показателят дава представа за потенциалните мащаби на защитавания обект, но сам по себе си не гарантира ефективността на заграждението или защитената площ.

Разработчиците предвиждат няколко начина за употреба: преграждане на вероятната посока на движение, защита на подстъпите и проходите към позицията, укрепване на периметъра и съчетаване с допълнителни инженерни заграждения. Системата има и гражданско приложение – защита на енергийни, промишлени и логистични обекти в прифронтовите общини. Описаните размери и конфигурации насочват към защита на отделни позиции и обекти, а не към непрекъснато прикриване на фронта.

Данни за подобни механизми започнаха да постъпват още през септември 2025 г. Тогава руският военен блогър Рамзай сподели запис, представен като прихванат, в който украински военнослужещ демонстрира самоделна ограда от бодлива тел, дълга 150 метра. По думите му тя се върти около оста си и къса оптични кабели. Той обяснява, че оградата се захранва от акумулатор и се управлява от малък контролер. Таймерът редува минута въртене, последвана от минута пауза, което прави общо 12 часа движение на денонощие. За останалото време конструкцията е неподвижна, независимо дали наблизо има дрон.

При „Чагарник“ автоматичното задействане зависи от акустичен датчик вместо от предварително зададен цикъл. Това може да намали ненужната работа на механизма и да го включва само след доближаването на дрон. Предимството обаче зависи от надеждното и навременно разпознаване на звука. Самото наличие на датчик не изключва пропуски.

Руските военни описват и фиксирано заграждение със сходно предназначение. През януари 2026 г. майор Александър Беляев от управлението на инженерните войски на групировка „Север“ сподели пред „Красная звезда“, вестника на руското министерство на отбраната, че военнослужещи използват режеща тел „Егоза“ срещу украинските дронове с оптично влакно. Тя представлява спирално заграждение със стоманена тел с лента с режещи ръбове. Според описанието, когато дронът се спуска за атака, оптичният му кабел може да се закачи и да бъде прерязан. За разполагане на „Егоза“ по възможните маршрути за проникване руските инженери са монтирали специална конструкция върху роботизирания комплекс „Курьер“.

Разликата си проличава в начина на прекъсване на влакното. При неподвижна тел то трябва да се закачи и да се опъне върху режещия ръб. При подвижните конструкции механизмът е предназначен сам да захване, след което да опъне попадналия в него кабел. Тази разлика обяснява замисъла, но не доказва ефективност на решенията.

Интерес към подхода се наблюдава и извън войната в Украйна. В публикация от май израелското издание Ynet съобщи, че израелската армия изпитва въртяща се ограда от бодлива тел украинско производство. Тя е сред разглежданите мерки за противодействие на дронове с управление по оптично влакно, използвани от подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“ в Южен Ливан.

За защитата на отделен обект решаващият въпрос е дали заграждението ще прекъсне връзката достатъчно рано. Дрон, навлязъл в затворен периметър, пресича неговите граници, но от това не следва автоматично, че влакното му веднага ще попадне върху ниската конструкция. Пресичането, контактът, захващането и скъсването са отделни условия за успешното действие на системата.

Времето също има значение. При средна скорост от 100 км/ч дронът изминава близо 28 метра/сек, което означава, че късното прекъсване на връзката може да не предотврати удара. Само от заявеното време за реакция обаче не може да се направи извод за универсално безопасно разстояние между заграждението и защитавания обект.

Друго ограничение се явява акустичното откриване. Производителят посочва, че са преминати проверки за скоростта на задействане, работа на различен терен и устойчивост на атмосферни условия, но не съдържа никакви резултати от неговото представяне. Не е дадена и честотата на погрешните задействания при шум от артилерия, генератори или двигатели на техника.

Автоматичният режим зависи от способността на датчика да разпознае дрона сред всички останали звуци. Ръчният режим от своя страна изисква операторът да установи заплаха и да реагира навреме. Погрешните задействания увеличават разхода на енергия, а съществува опасност пропуснатото или закъсняло засичане да остави механизма неподвижен в решаващия момент. Без данни от подобни условия не може да се заяви убедително пригодността на системата за защита на предни позиции.