Анализ: Складовете станаха основната руска цел в Киев

🇺🇦💥🇷🇺 Складовете заемат все по-голям дял от регистрираните руски попадения в Киев и околностите му. През юли срещу тях са отчетени 31 от общо 112 удара, а през август – 52 от 124 удара. Септември още не е приключил, но този вид съоръжения вече са станали обект на 62 от 117 отчетени попадения – над половината от всички. Данните са на френския анализатор Клеман Молен, който се позовава на сателитни снимки, данни за топлинни аномалии от системата FIRMS на NASA и геолокирани кадри. За трите месеца той е регистрирал общо 353 попадения в столицата и около нея.

Последната голяма вълна от удари се състоя на 23 септември. Руски дронове атакуваха Киев от ранната сутрин до следобедните часове, а от полунощ до вечерта бяха обявени 8 отделни въздушни тревоги. По данни на кмета Виталий Кличко, цитирани от Kyiv Independent, загиналите са 2, ранените – 43. Засегнати са бензиностанция, складови обекти, жп инфраструктура, бизнес център, два центъра за данни и жилищни блокове в Голосиевски, Дарницки и Соломянски район.

Пожар обхвана и закрития пазар „Шайба“ до Централната гара, построен през 70-те години на миналия век като експериментална сграда и смятан за част от модернистичното архитектурно наследство на столицата. Началникът на „Укрзализниця“ Олександр Перцовски съобщи, че при удара по жп инфраструктура е ранен служител на компанията.

Според Kyiv Independent през изминалото денонощие руската армия е изпратила 161 дрона към Украйна, сред които реактивни „Шахеди“, „Гербера“ и примамки „Пародия“. Президентът Володимир Зеленски заяви, че Москва продължава да атакува цивилна и критична инфраструктура и изброи фармацевтични компании, бензиностанции, железници, комуникационна инфраструктура и търговски центрове. Reuters описа атаката като една от най-тежките, откакто руската армия използва в ударите срещу Киев реактивни дронове, които летят по-бързо и по-високо и се прехващат по-трудно.

В регистъра на Молен делът на попаденията по складови обекти нараства от около 28% за юли до 42% за август и 53% за септември. Сравнението обаче има важно ограничение: последният месец не е приключил, а данните за август и септември все още се допълват. Близките общи стойности в диапазона 112-124 не са достатъчни, за да направим заключение, че интензивността на атаките остава постоянна или че складовете изместват други категории цели.

Останалите удари Молен разпределя между промишлени предприятия, военни бази и жилищни блокове. Регистърът включва и поражения от отломки, свалени въздушни цели и удари извън предполагаемата цел. Следователно той описва установените поражения, но не във всеки случай позволява да се определи какво конкретно е било набелязано за поразяване.

Молен поставя ръста на ударите по складове в контекст. По негови изчисления, цитирани от аналитичния екип Conflict Intelligence Team (CIT), от януари 2025 г. до юли 2026 г. руската армия е поразявала средно по 33 складови обекта месечно в цяла Украйна. Около 5-10 от тях са били граждански. Само през август той е установил местоположението на 126 поразени склада в страната, 80 от които определя за граждански. По тези данни тенденцията в Киев е част от по-широко увеличение на пораженията по складови обекти.

Особено важно е разграничението между изстреляни ракети и регистрирани попадения. За юли той отчита 70 попадения на ракети, за август – 21, а за септември – 25. В същото време според оценката му само през нощта срещу 20 август срещу Киев са били използвани над 70 ракети. Тези числа измерват различни неща: част от ракетите са прехванати, а установяването на пораженията също изисква време.

Според Молен ракетите се насочват главно към предприятия и критична инфраструктура, за които снимки и официални данни се появяват със седмици закъснение, ако изобщо бъдат публикувани. Затова той смята данните от юли за почти пълни, а тези от август и септември – за частични и подлежащи на още допълване. Посочените числа не представляват пълен отчет на използваните боеприпаси.

Сред назованите засегнати обекти преобладават търговски и разпределителни центрове. На 27 август бяха разрушени складови бази на шоколадовата компания Roshen, веригата „Аврора“ и магазините за играчки „Будинок играшок“ – и трите в Киевска област. В рамките на нападението са били използвани 258 дрона, 2 ракети „Оникс“ и балистични ракети „Искандер-М“ или KN-23.

От 29 до 31 август бяха поразени или унищожени логистични центрове на веригата за инструменти Dnipro-M, супермаркети VARUS и отново „Аврора“, която загуби трети център за период от 9 дени. Това показват публикации на самите компании, събрани от Kyiv Post. Dnipro-M и VARUS предупредиха своите клиенти за забавяне на доставките.

На 3 септември дронове унищожиха склад за хуманитарни медицински доставки на СЗО – третия, изгубен от организацията за 3 месеца. Още на същия ден складовата база на фармацевтичната компания Teva беше атакувана два пъти. Атаките от 27 август и 3 септември са описани в регистъра на ракетните удари на bne IntelliNews. Изданието отбелязва, че собствениците на повечето поразени складови сгради в Киев не са назовани.

Руското министерство на отбраната представя част от обектите като военни цели. След нощните удари в началото на септември то обяви, че е поразило търговско-складов комплекс в Киев, в който се сглобявали и съхранявали украински разузнавателни дронове Shark. Украйна не е потвърдила твърдението.

Евентуалната употреба на отделни складове за военни поръчки би могло да обясни избора на цел. Руското твърдение обаче се отнася до един конкретен комплекс, поради което не може да обясни пораженията по десетки други обекти. Поразените складове включват търговски вериги, фармацевтична компания, СЗО и производител на шоколад, чиято гражданска дейност е публично известна.

Молен разглежда кампанията и във връзка с украинските удари срещу складове на руския онлайн търговец Wildberries, започнали на 18 юли. В лятната си оценка, преразказана от CIT, той ги определя като действия, които са имали неблагоприятни последици за самата Украйна.

CIT оспорва тази оценка и настоява, че ударите срещу търговски предприятия не носят конкретно военно предимство и представляват военни престъпления, независимо дали засягат Wildberries или украинската „Нова пошта“. Това е оценката на CIT. Официалното руско обяснение за ударите остава свързано с военно предназначение на обектите. Последователността – украински атаки от юли и ръст на руските попадения по складове през август и септември – сама по себе си не доказва ответна кампания.

Бензиностанциите също се открояват сред засегнатите обекти. На 15 септември временно изпълняващият длъжността началник на Киевската градска военна администрация Андрий Ткачов съобщи, че от началото на годината в столицата са повредени 16 бензиностанции. По думите му руската армия се насочва към тях целенасочено.

Същия ден реактивни дронове поразиха бензиностанции на „Укрнафта“ в Дарницки и Голосиевски район, а една от тях беше атакувана повторно. Според Ткачов пазарът на горива в града остава стабилен и недостиг не се очаква. Обектите обаче трябва да затварят в периоди на активна въздушна тревога. Руските удари не спират: на 22 септември Кличко съобщи за поразени резервоари с гориво, а на 23 септември – за още една бензиностанция.

Скокът в отчетените удари по складове съвпада с повишената употреба на реактивни дронове. „Геран-4“ и „Геран-5“ са описвани като руски разработки на основата на иранския „Шахед“, с турбореактивен двигател вместо витлово задвижване. Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна отбелязва, че „Геран-5“ достига скорост на полета до 600 км/ч, носи 90 кг бойна глава и достига обсег до 1000 км. За „Геран-4“ се посочва скорост до 500 км/ч. За сравнение, обикновеният витлов „Шахед-136“ лети с около 185 км/ч.

Говорителят на украинските Военновъздушни сили полк. Юрий Игнат заяви пред Financial Times, че Украйна сваля около 60% от реактивните апарати срещу 90–95% от витловите. Според оценката, приписана на ГУР, общото производство на двата реактивни модела е около 3000 месечно, а „Герань-5“ използва сателитен приемник и модеми за мобилни мрежи 3G/4G. Игнат говори за нови руски дронове с канали за управление в реално време, а Молен описва системата като мрежова, използвайки термина mesh. Тези описания не са достатъчни, за да се установи точната ѝ конфигурация.

Молен свързва кампанията с недостига на ракети за системите Patriot. В началото на август Зеленски заяви, че през първото полугодие на 2026 г. доставките на ракети за ПВО са спаднали трикратно спрямо миналата година по това време, а най-остър недостиг се наблюдава в прехващачите за балистични ракети.

По разчета на Молен на 20 август през нощта са изстреляни 70-80 ракети. Според него 10-те балистични и 13-те свръхзвукови ракети „Циркон“ не са били прехванати, а повечето от 54-те крилати ракети са свалени от авиацията и други системи, преди да достигнат столицата Киев. Като основна мишена той посочи завода „Антонов“, атакуван за трети път от началото на годината. Логистичният център на FM Logistic в Бориспол е горял до сутринта.

Patriot е основното средство на Киев за сваляне на балистични ракети, но не и на дронове. Недостигът на прехващачи и по-високата скорост на реактивните дронове затрудняват отбраната по свой собствен начин. Те могат да допринасят за успешните руски удари, но наличните данни не позволяват всеки поразен завод или склад да бъде приписан на един от тези фактори.

Пораженията, регистрирани през юли, август и септември, сочат нарастващ натиск върху снабдяването на столицата – над разпределителни центрове за храни, лекарства и други видове стоки и обектите за горива. Предупрежденията за забавени доставки, постъпили от местни компании, показват конкретни последици. От тези сведения обаче не следва, че Киев вече изпитва общ недостиг – такъв на този етап няма.

Молен прогнозира, че предстоят тежки месеци за жителите на града, нови удари срещу енергийната мрежа и подстанции и масово напускане на жителите. Опасенията за енергетиката се вписват в широкия контекст: на 30 август руското министерство на отбраната съобщи за масиран удар по украински енергийни обекти. На същия ден британското издание The Economist писа, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че Путин е избрал пътя на ескалация за предстоящата зима.

Прогнозата за масово напускане на столицата е още по-спекулативна. Градската администрация не очаква недостиг на гориво, а настоящата ситуация не предполага напускане жителите на столицата в голям мащаб. Продължителни прекъсвания на електричеството и отоплението биха могли да променят обстановката, но в досегашните случаи украинското общество демонстрира висока устойчивост.

Данните за октомври и допълнените сведения за август и септември ще помогнат за окончателна оценка на дял, който складовете заемат сред засегнатите обекти. Устойчивото присъствие би подкрепило оценката за продължаващ натиск върху цивилното снабдяване. Увеличение на ударите по подстанции и електрически централи би засилило опасенията за предстоящия зимен сезон. Наред с разрушените жилища, изгорелите складове, забавените доставки и временно затворените бензиностанции илюстрират как руските атаки се опитват да засегнат максимално ежедневното функциониране на столицата.