Греъм обяви договорка с Белия дом за закона за санкции срещу Русия

🇺🇸🤝🇺🇦 Сенаторът републиканец Линдзи Греъм обяви в Киев на 10 юли, че е постигнал договорка с Белия дом за дълго блокирания законопроект за санкции срещу Русия, която администрацията на Доналд Тръмп е готова да подкрепи – ход, който според него отваря пътя мярката да стане закон.

„Преди около 30 минути постигнахме споразумение с Белия дом за версия на закона за санкции срещу Русия, която те ще подкрепят. Това значи, че той ще стане закон“, заяви Греъм пред журналисти. Думите му дойдоха в рамките на съвместна позиция с републиканеца Роджър Уикър и демократите Ричард Блументал и Джийн Шахийн, а придвижването е потвърдено от множество международни медии.

Става дума за Закона за санкциониране на Русия (Sanctioning Russia Act, S.1241) – текст, разработван от Греъм и Блументал близо две години, който вече събра 85 съвносители в Сената. Гръбнакът му са мита от 500% върху вноса от държавите, които продължават да купуват руски нефт, газ и уран; замисълът е не да накаже самата Русия, колкото да откъсне купувачите, чиито плащания финансират войната. Греъм уточни, че целта пада върху пет държави, които заобикалят санкциите, изкупувайки руска енергия за препродажба, и лостът е насочен най-вече към Китай, Индия и Бразилия.

„Този закон е замислен да насърчи онези, които купуват руски петрол и газ, да потърсят нови източници на доставки“, каза сенаторът и добави, че на купувачите ще бъде дадено време и стимул да се преориентират, но че изборът си остава техен. Освен енергийния лост законът предвижда мерки в подкрепа на украинската отбрана, включително срещу балистичните ракетни заплахи – и механизми за санкции срещу страни, които печелят, като заобикалят действащите ограничения.

Сега предстоят гласувания в Сената и Камарата на представителите и подпис на президента. Скептицизмът тук е заслужен по историята на самия документ: внесен през 2025 г. и събрал 85 съвносители, той така и не стигна до гласуване, а Тръмп вече веднъж през януари беше обявяван за дал „зелена светлина“ на мярката, без това да я придвижи. Днешната договорка е най-сериозният сигнал досега, че инструментът би могъл да се придвижи напред.

Успоредно със санкционния натиск Греъм очерта и втора линия. По думите му в САЩ вече няма апетит за нова пряка военна помощ по стария модел на безвъзмездни доставки; вместо това той настоя тежестта да се измести към продажби и партньорства – „Европа е готова да купува американско оръжие и ние трябва да продължим да ѝ продаваме. Трябва да работим с Украйна по дроновете в наш собствен интерес“, подчерта сенаторът. В същия ден той говори за нуждата от „по-смъртоносна Украйна“ и за спешните ѝ потребности от ПВО, а нееднократно е предупреждавал, че изоставянето на страната би било „по-лошо от Афганистан“.

В същия дух Греъм предаде оценка, която приписа на президента: според него Тръмп разглежда Украйна като част от „печелившия лагер“ и е бил впечатлен от способността на украинците да преобърнат хода на войната. Сенаторът, който от самото начало на пълномащабната война през 2022 г. брани последователно проукраинска линия, наскоро призова и за предаване на Украйна на крилати ракети „Томахоук“ за отбрана.

Визитата, при която Греъм се срещна с президента Володимир Зеленски, беше посветена на съчетаването на двата лоста. Зеленски обвърза бойното поле и икономическия натиск в един и същ ход към развръзка с помощта на дипломацията: „Колкото по-силна е Украйна на бойното поле, толкова по-големи са шансовете дипломацията в крайна сметка да успее“, заяви той след разговора.

Договорката идва и на фона на предходно затягане по енергийната линия: на 16 май Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ остави да изтече изключението (General License 134B), което позволяваше сделки с руски суров петрол, вече натоварен на танкери преди влизането в сила на санкционните срокове – с което ограниченията бяха възстановени и засегнаха купувачи като Индия. Реалната проверка за новия закон ще дойде обаче ще стане ясно от разликата между обявената подкрепа и подписа. Дори и приет, текстът по замисъл дава на Тръмп правото да налага мита по собствена преценка, а не автоматично – тоест лостът остава в ръцете му и той сам ще решава дали и срещу кого да го задейства. А 500-процентни мита срещу най-едрите купувачи на руска енергия като Китай и Индия удрят и по американската търговия – цена, която администрацията досега избягваше да плати. Дали заплахата ще бъде наложена, а не само гласувана, е тестът, който тепърва предстои.

📸 Снимка: Греъм посети производствените мощности на украинската компания за дронове SkyFall по време на пътуването си до Украйна, където разгледа гамата бойни дронове на компанията и посочи, че по-тясното сътрудничество между САЩ и Украйна в сферата на безпилотните технологии остава в интерес на Америка, според изявление, публикувано от SkyFall на 11 юли.