Песков нарича „спецоперацията“ война – Киев вижда подготовка за мобилизация

🇷🇺📢🇺🇦 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков започна публично да нарича войната в Украйна като „война“, а не „специална военна операция“ – терминът, който Кремъл наложи и удържа от февруари 2022 г. насам.

В серия от интервюта в началото на юли, сред които разговор с швейцарското издание „Велтвохе“, Песков заяви, че „всичко започна като специална военна операция, но се превърна в истинска война“, и прехвърли вината върху Запада: конфликтът продължавал като война, „защото зад Киев стоят и Берлин, и Париж, и Хага, и Осло, и за съжаление Вашингтон“. Смяната на термина, незначителна на пръв поглед, не убягна на украинските служби, които я разчетоха като сигнал, а не като хрумване.

Значението ѝ личи най-добре на фона на онова, което самата дума значеше досега в Русия. „Специалната военна операция“ не беше просто евфемизъм, а правна конструкция: няколко дни след нахлуването, на 4 март 2022 г. Държавната дума прие Федерален закон № 32, въвел наказателни състави за „дискредитация“ на армията (чл. 280.3) и „неверни сведения“ за нейните действия (чл. 207.3). На практика назоваването на войната като такава можеше да доведе до дело и затвор – и водеше, срещу журналисти, свещеници и хора с надписи по снега. Затова когато официалният говорител на Кремъл изрича публично забранената дума, промяната не е само стилистична. Държавата, която наказваше за думата „война“, сега я поставя в устата на висшия си говорител.

Ръководителят на Център за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко определи преминаването от „спецоперация“ към „война“ като целенасочена информационна подготовка. В публикация в „Телеграм“ на 11 юли той написа, че Песков „последователно започна да говори вместо СВО за пълномащабна война“, и че това е „умишлена информационна подготовка на населението на Русия за мобилизацията, която обмисля за есента“. Заедно с мобилизацията, предупреди Коваленко, биха дошли и допълнителни вътрешни ограничения – сред тях забрана за напускане на страната. Той призова руснаците да заминат отсега и заяви, че руският войник на фронта „живее от 15 до 30 минути“.

Същият извод обаче, че нова вълна се готви след изборите, идва и от руски разследващи издания, които нямат интерес да плашат руснаците в полза на Киев. „Медуза“ съобщи още на 24 юни, позовавайки се на източници, близки до Кремъл и ФСБ и блока за вътрешна политика на Кремъл, че властите отново обсъждат мобилизация след насрочените за септември избори за Държавна дума, както и че „нещо може да започне“ още през октомври. The Moscow Times и разследващите „Вьорстка“ и „Важни истории“ описаха подготовка на полигони за ускорено обучение на десетки хиляди души от октомври нататък; според украински оценки горната граница достига 300 000, но по-твърди са сведенията за десетки хиляди. Зад въпросните планове стои един суров факт – доброволците пресъхват. Договорното привличане е паднало до 800–1000 души на ден през първото тримесечие, докато в Москва е наполовина по-малко от година по-рано: 1378 подписани договора през май срещу около 2400 година по-рано. Мобилизиран войник описа своята част като на 40% от състава, а новите попълнения са негодни за бой. Оттам и фразата, с която мнозина обобщават кризата: хората свършиха.

Дали вълната ще дойде и в каква форма остава неясно. Руски и украински източници се обединяват около твърдението, че някакво разширяване на набора след 20 септември е вероятно; открито обявена всеобща мобилизация е по-съмнителна, защото носи политическата цена, която Кремъл плати скъпо през есента на 2022 г. и оттогава внимателно избягва. По-реалистичен изглежда административният вариант: тихомълком, електронни повиквателни с автоматична забрана за пътуване, целогодишен наборен режим, обучение на полигони. Той постига същото, без думата „мобилизация“ да прозвучи от трибуна. В тази логика се вписва и въпросът, поставен от руското издание „Новая газета“: дали наричането на конфликта „война“ не е пробен камък преди въвеждане на военно положение – правен режим, който отваря вратата към правомощия за мобилизация, ограничения за излизане и стопански контрол. Въпреки това открито военно положение остава малко вероятно в близките седмици предвид икономическата и социалната цена.

Предупрежденията за нова руска вълна не са отскоро. Още на 27 май украинският президент Володимир Зеленски заяви, че се готви допълнителна мобилизация „най-малко от десетки хиляди“ души, с които да се увеличи окупационния контингент – оценка, докладвана на щабен брифинг от генерал Олександр Сирски и началника на Генералния щаб Андрий Гнатов. Тогавашната прогноза и днешната смяна на реториката са две точки от една линия.