NYT: Тръмп трябва да изкове мирно споразумение за Украйна при своите условия, а не по тези на Путин.

Украинският президент Володимир Зеленски с тогавашния кандидат за президент на САЩ Доналд Тръмп в Ню Йорк през септември 2024 г.
📸 Снимка: Julia Demaree Nikhinson/Associated Press

🇺🇦🤝🇺🇸 Мирът в Украйна, поставящ Америка на първо място, трябва да постигне нещо повече от това да спре сраженията: той трябва да възстанови американското доверие, да демонстрира американското надмощие и да гарантира, че Москва няма да си позволи да нападне повторно Украйна или съседите си от НАТО.

Той трябва да увеличи американските способности за възпиране на Китай, Северна Корея и Иран.

Това трябва да бъде мирът на Америка. А Владимир Путин се оказва препятствието за този мир – и това продължава вече повече от десетилетие.

През 2014 г. той нахлу в Украйна, за да наложи волята си на независима държава, която смята, че той трябва да контролира.

Когато инвазията му се провали, той се обърна към преговори, за да прекрати битката, използвайки отчаянието на Запада. Споразумението Минск II за „прекратяване на огъня“ беше изцяло в полза на Путин, но той пак не остана доволен.

Окуражен от катастрофалното изтегляне на президента Байдън от Афганистан, руският диктатор реши да нахлуе отново през февруари 2022 г., опитвайки се да грабне цяла Украйна. И се провали още веднъж.

И сега отново той иска да използва преговорите като инструмент за налагане на волята си над тази на Доналд Тръмп, Украйна и Европа.

От 2021 г. насам руският диктатор заяви многократно исканията си, а именно да лиши Украйна от правото да бъде независима държава и да има своята идентичност – и на практика Украйна да бъде част от Русия.

Неговият ултиматум, който оправдава продължаващата близо три години пълномащабна инвазия, изисква смяна на законната власт в Киев, демилитаризация на страната и пермаментен неутралитет, връщане на НАТО към границите му от 1997 г. и налагане на ограничения на Съединените щати за това какво могат да правят по т.нар. Източен фланг на НАТО.

Оттогава исканията на руския диктатор непрекъснато се увеличават, включвайки признаването на незаконното руско анексиране на украинските области Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска, включително тези части от тях, в които руската армия никога не е стъпвала.

Желанието на Путин е за „мир“ във Версайски стил, който ще остави украинската армия напълно безпомощна срещу бъдеща руска атака.

Освен това Путин се опитва да диктува на Тръмп условията на преговорите, отхвърляйки всякакви дискусии с Украйна, чието правителство счита за нелегитимно (и чието право на съществуване той отрича), и изисква преговори единствено със Съединените щати.

Той твърди, че ще преговаря без „предварителни условия“, но в същото време настоява преговорите да започнат с изискванията, които вече е поставил, и без никакви отстъпки от негова страна.

Всичко това има за цел нещо повече от сключването на добра сделка за Украйна: целта тук е Тръмп да признае Путин за равностоен, а Русия като велика сила, наследник на Съветския съюз.

Действията на Путин имат за цел да създадат впечатлението, че Тръмп търси мир, който Путин би могъл да даде, гола игра на власт, която цели да смъкне Съединените щати до нивото на Русия.

Администрация на президента Тръмп трябва категорично да отхвърли подобни опити за унижение и неблагоприятния мир, който е единственият възможен резултат от преговори при подобни условия.

Самочувствието на Путин се подхранва от вярата му, че той върви към победата във военен план. Администрацията на Байдън, заета с овладяването на ескалацията и постоянните „отстъпки“, така и не успя да подкопае това заключение – пропускайки да забележи, че именно нейната безпомощност насърчава Путин да продължи да върви към пълната победа.

Тук в Америка дискусиите за това колко територия трябва да отстъпи Украйна не взимат предвид факта, че Путин винаги е изисквал повече от просто земя.

Американците, които повтарят, че перспективата за разширяване на НАТО е провокирала руската агресия през 2022 г., пренебрегват изявление, направено от самия Путин, според което Джо Байдън е обещал да държи Украйна извън алианса поне за десетилетие.

Тези аргументи извеждат Украйна като проблем, а превантивните украински отстъпки като негово решение. Украйна призна публично, че на този етап не може да настоява да си върне международно признатите територии със сила, но въпреки това претенциите на Путин продължиха да нарастват.

Време е да признаем, че Путин е основният проблем.

Администрацията на Тръмп трябва да съсредоточи усилията си върху налагането на волята си върху Путин и блокирането на опитите му да наложи своята воля на Вашингтон. Тя трябва да му отнеме искането да преговаря при неговите условия и вместо това да настоява САЩ и техните съюзници да водят преговорите между Русия и Украйна като две равнопоставени суверенни страни.

Новата президентска администрация трябва да отхвърли исканията на Путин, според които Украйна трябва да отстъпи територии, които контролира в момента, а в същото време трябва да изисква Русия да върне териториите, от които Украйна се нуждае, за да може да се защити в бъдеще.

Трябва да настоява за правото на украинската държава на независимост, както и да разполага с въоръжени сили по своя преценка, които да бъдат достатъчни за възпиране на евентуална нова руска агресия.

И трябва да защити правото на Америка да създава и укрепва съюзи по свой избор, чрез двустранни споразумения или приемане на нови страни-членки на НАТО.

Американците могат и трябва да решават сами какви ангажименти да предложат на Украйна и която и да е друга държава, но не трябва да позволяват на Путин или поредния самозабравил се диктатор да определя какво можем и какво не можем да правим.

За да бъде принуден Путин да седне на масата и да започне преговори при условията на Тръмп, ще трябва да го накараме да признае, че не може да спечели военно - и че Съединените щати не биха изоставили Украйна, така както Байдън изостави Афганистан.

Това от своя страна ще изисква откриването на креативни начини за продължаване и увеличаване на военната помощ за Украйна, и то без американският данъкоплатец да бъде натоварван допълнително – и в действителност има много начини това да бъде постигнато.

Ще са необходими търпение и решителност, за да се принуди Путин да бъде този, който иска мир.

Ето как президентът Тръмп може да осигури истински и дълготраен мир, който ще постави край на войната и то при неговите условия – и как Съединените щати могат да докажат, че отново са онзи надежден и безкомпромисен съюзник, чийто имидж ги превърне в лидер на световната сцена.