Колумбийските доброволци в Украйна събраха южноамериканската доблест с източноевропейската решителност.

Войниците на Чуждестранния легион в състава на 204-ти отделен батальон за териториална отбрана гордо развяват украински и колумбийски знамена, почитайки родната си страна.
📸 Снимка: UNITED24 Media

🇨🇴🤝🇺🇦 Петък вечер преди Коледа е, а този прословут бар за емигранти в столицата Киев е пълен с военнослужещи в отпуск. Въздухът е наситен с пот и цигарен дим, а глъчката, идваща от групата заглушава всякаква възможност за смислен разговор.

Сцената ни връща към военното другарство от Втората световна война: атлетични млади мъже със спортни кройки с бицепси, изпъкнали под тесни ризи. Но има обрат – музиката не е Франк Синатра, а петчленна латино група, която свири кумбия, а вместо уиски, предпочитаното питие е текилата.

Глобалният юг отвръща на призива на Зеленски

От началото на пълномащабната инвазия, чужденци от цял свят откликнаха на призива, отправен от украинския президент Володимир Зеленски да се сражават на страната на Украйна. Въпреки че мнозина идват от традиционни съюзници на страната като Съединените щати и Обединеното кралство, изненадващо голям контингент пристигна от глобалния юг, особено от Южна Америка.

В тази конкретна вечер, в този конкретен бар, колумбийските членове на Чуждестранния легион се събират, за да издухат парата между престоите на фронтовата линия. За празниците, вместо да се върнат у дома, тези войници са избрали да наемат Air Bnb и да изследват градове от историята на Украйна като Киев и Лвов. Атмосферата в подземния бар е празнична. Войниците се черпят с напитки и се потупват по гърба, докато местни момичета крещят от наслада, докато легионерите танцуват по дансинга. Културен обмен, а вероятно и на телефонни номера. Този парти атмофера „като за последно“ е често явление във военни зони, където няма гаранция за утрешния ден.

„Много от нас дойдоха по различни причини. За мен беше да изживея едно уникално преживяване и да бъда част от нещо по-голямо – да бъда част от историята“, разказва Джо Мануел Алманза, позивна Дракон, колумбийски войник в началото на 30-те, и поясни, че голяма част от неговите сънародници рядко напускат страната си. „Исках да видя света, да науча.“ Перспективата да се бие в Украйна му даде възможност да съчетае военния си опит с желанието си за пътувания.

Партизанска тактика срещу високотехнологична война

В Колумбия военната служба е задължителна за всички мъже на възраст между 18 и 50 години, които обикновено прекарват от 12 до 24 месеца в служба, въпреки че мнозина избират да останат по-дълго като кариера. Този широко разпространен военен опит прави колумбийците подходящи по свой уникален начин да помогнат на Украйна. Въпреки това, както обяснява Алманза, битките, с които се сблъскват тук, са доста различни. „В Колумбия битката е по-скоро в партизански стил с ограничени ресурси“, обясни той. „В Украйна сраженията са много по-напреднали, с артилерия, безпилотни самолети и организирани позиции. В Колумбия може просто да атакувате директно, но тук осигурявате позиция с артилерия и след това навлизате предпазливо.“

За Алманза този стил на воюване е по-близък до това, което го е вдъхновило да се присъедини към армията като млад мъж. „Окопите и позиционната война ми напомнят за Втората световна война“, сподели той. „Но използването на дронове и модерни технологии го прави различно.“

Саможертвата и подкрепата на близките

Докато Алманза се вълнува от новия си живот в Украйна, близките му в Колумбия са преминало през своя собствена емоционална въртележка. „Първоначално те не се съгласиха“, спомня си той. „Майка ми особено не искаше да отида заради опасностите. Но в крайна сметка те ме подкрепиха по свой собствен начин. Някои приятели ми помогнаха финансово, за да мога да пътувам до тук.“ Алманза отбеляза, че планира да остане в Украйна след победата и се надява да си купи къща и да се установи.

Украйна предлага конкурентни заплати на чуждестранните войници, подписали военни договори. Алманза отбеляза, че средната месечна заплата за войник на първа линия е около 120 000 гривни (около 2834 долара). За сравнение той сподели, че колумбийски войник печели около 350 долара на месец. „Заплащането е по-добро от това, което бих могъл да спечеля в Колумбия“, призна той. С приходите си Алманза издържа майка си и голямото си семейство у дома.

Ежедневие, белязано от трудности

Ежедневието на чуждестранния войник в Украйна далеч не минава без трудности. Зад храбростта на всеки от тях се крие суровата реалност на войната.

„Трудно е, но удовлетворяващо. Разбира се, рискът е висок и загубих спътници“, призна той.

Преди почивката си Алманза получи нараняване на ръката, което затруднява да борави с оръжие. В началото на януари той пътува до Тернопил, за да премине физиотерапия в една от украинските военни болници – услуга, изцяло покрита със средства на украинското правителство. Въпросната подкрепа се разпростира върху всички войници, както чуждестранни, така и местни. Семейството на всеки един загинал военнослужещ, дори чуждестранен, получава съответната компенсация от украинското правителство.

Карлос Молина, бивш капитан от морската пехота на САЩ, чието семейство е от Колумбия, от месеци работи, за да съдейства на испаноговорящите войници в Украйна. Най-голямата пречка според него е езикът. „Проблемите идват във всякакви форми и проявления. Те са разочаровани, защото нямат на кого да споделят, когато имат проблем.“

Докато голяма част от украинците владеят английски, малцина говорят испански. За войниците, които не знаят английски, комуникацията се превръща в значително предизвикателство. За да се справи с тези трудности, Чуждестранният легион привлече испаноговорящи инструктори и екип за поддръжка на пълен работен ден и дори създаде версия на испански език на своя уебсайт.

Липсата на колумбийско посолство в Украйна допълнително усложнява нещата. Молина разказа историята на ранен войник, изгубил паспорта си. Без колумбийско посолство войникът трябваше да напусне Украйна, за да го смени. Затова Молина смята, че един централизиран офис, посветен на чуждестранните войници, сражаващи се в украинските редици, би могъл да разреши много от тези проблеми. „Липсва им мост, място, където могат да донесат проблемите си“, обобщи той.

Изграждане на мостове, които ще надживеят войната

Въпреки всички тези трудности, чуждите войници са доказали своята ефективност на бойното поле. Многозина украински военни хвалят чуждестранните си колеги за тяхната отдаденост и уникална перспектива.

„Чуждестранните доброволци са тук, защото искат да бъдат тук“, сподели Андрий, войник от 25-а въздушнодесантна бригада. Разнообразният състав на Въоръжените сили на Украйна, съчетаващ местни и чуждестранни бойци, поставя основите на глобални връзки, които ще продължат и след войната.

„Колумбия е демокрация и много колумбийци симпатизират на Украйна заради споделеното си желание за свобода“, заяви Алманза, отбелязвайки, че докато сънародниците му често си имат своите противоречия по въпроси, свързани с вътрешната политика, те споделят възхищението си от украинския героизъм и желание за независимост.