🇺🇦🔙 Битката за летище Хостомел е първата голяма битка от войната в Украйна и може би най-ключовата такава в ранния етап на войната. Тя започна рано сутринта на 24 февруари и продължи малко под 36 часа. В първите часове на инвазията руските сили се опитаха да превземат ключовото летище, разположено само на 19 километра от центъра на столицата.
Допълнителни въздушнодесантни батальони трябваше да пристигнат на борда на транспортни самолети, след което да се разположат бързо, да започнат действия по установяване на контрол над столицата Киев, като в крайна сметка свалят правителството или накарат ръководството да избяга. В крайна сметка руските сили поеха контрола над летището, но не успяха да постигнат целта на операцията.
Наборниците от Националната гвардия на Украйна с подкрепата на артилерийски части успяха да забавят елитните руски въздушнодесантни войски достатъчно дълго, така че да им попречат да използват летището като въздушен мост за подпомагане на бързото превземане на украинската столица.
Основната цел на Русия беше да овладее Киев в рамките на 3-4 дни. Владимир Путин вярваше, че ако руската армия успее да достигне столицата достатъчно бързо, украинският президент Володимир Зеленски и неговото правителство ще капитулират, населението ще бъде покорено и ще бъде установен проруски режим, преди да може да бъде мобилизирана ефективна съпротива или международната общност да може да реагира. Именно това е причината висши служители на САЩ, в навечерието на войната, да смятат, че Киев може да падне в рамките на 72 часа.
Руското ръководство планира атака с обезглавяване, наблягайки на бързината на действие, но включва и значителен риск за участващите сили. Вместо операция на съвместните сили, с унищожаването на украинските въоръжени сили като основно усилие, Русия се опита да извърши преврат, насочен към украинското ръководство с операцията в Хостомел като централно усилие в нея.
Големи нахлувания на маневрени сили по други оси трябваше да се осъществят едновременно, за да парализират украинските въоръжени сили. Операцията беше замислена като противовес на обширни подривни и инфилтрационни дейности, като руското ръководство очакваше, че голяма част от украинската съпротива може да бъде елиминирана отвътре. Москва смяташе, че няма да се наложи да води конвенционална война с по-голямата част от украинската армия, а вместо това големи части от нея ще отстъпят или ще бъдат лесно изолирани след падането на столицата.
Тази високорискова и високовъзнаграждаваща стратегия не е нетипична предвид броя на подобни операции в руската и съветската история – операция „Дунав“ през 1968 г., „Буря-333“ през 1979 г., превземането на летището в Прищина през 1999 г. и въздушното прехвърляне на сили към летището в Симферопол по време на превземането на Крим през 2014 г. Този рискован подход за превземане на столицата също напомняше за първоначалния неуспешен опит за превземането на Грозни през 1994 г., когато една операция в сърцето завърши катастрофално по време на Първата чеченска война. Руските операции често съдържат начален ход, включващ в себе си осигуряване на значителна въздушна база, последвано от бързо натрупване на десантни сили, които след това се опитват да свалят политическото ръководство и да създадат условия за по-голяма операция на сухопътните сили.
Преди инвазията руското разузнаване е прехвърлило агентура в Киев и предградията му, сред които Ирпин и Буча. Според многобройни сведения преди инвазията е имало широко проникване и усилия за подкрепа, чиято цел би била да се даде възможност на руските въздушнодесантни и специални сили да достигнат бързо до столицата. Тези проруски диверсанти маркираха зони за кацане, опитаха се да осигурят инфраструктура и бяха натоварени с други поддържащи усилия. Руската военна стратегия се основаваше на предположението, че са били създадени правилните условия от разузнавателните служби на терен, които да осигурят възможност за светкавично нападение, което би парализирало украинското ръководство.
Това обаче не се осъществи. Руското разузнаване силно надцени това, което можеше да постигне, тъй като украинските служби успяха да неутрализират ключовите елементи от руската мрежа в навечерието на операцията. Освен това изглежда, че руските части, извършващи инвазията, не са обърнали особено внимание на плановете и очертанията на операцията. Мнозина бяха изненадани, че първоначалното им разгръщане по границата „на учение“ се е превърнало в сложна схема за широкомащабно нахлуване, включващо кратки графици и множество оси на атака. Украинската армия предположи, че руската атака ще се фокусира върху Донбас, а не широкомащабна инвазия в цялата страна, и разположи силите си по съответния начин. В резултат на това и двете сили бяха до известна степен изненадани от това, с което се сблъскаха в първия ден на войната.
📸 Снимка: Vadim Ghirda / Associated Press
Битката
Оперативният план на Русия изискваше бързо въздушно нападение на летище Хостомел, докато механизираните сили щяха едновременно да напредват към Киев от Беларус, от западната страна на река Днепър, и от Русия, от източната страна на реката.
Летище Хостомел, военновъздушна база, позната още като летище Антонов, се намира близо до Хостомел, град в Киевска област на около 19 километра северозападно от центъра на столицата Киев с население от около 17 500 души преди войната. Военната база включваше писта с дължина 3500 метра, способна да поддържа най-големия транспортен самолет, и десетки едноетажни и многоетажни конструкции. Застроената зона, или районът на дислокацията, беше основната база на 4-та бригада за бързо реагиране на украинската национална гвардия и се намираше югоизточно от пистата.
Смятаме, че руската армия е избрала Хостомел поради голямата писта, местоположението му по маршрута на механизираните сили на руската армия за настъпление и наличието на защитен терен около летището, както и по-слабата защита от други летища, разположени около Киев, поради което малка ударна сила е способна да превземе и задържи летището достатъчно дълго, за да пристигнат подкрепления по въздух или земя.
Руските десантни сили бяха съставени от 34 хеликоптера и 200 до 300 руски десантни войници от 31-ва гвардейска десантно-щурмова бригада и 45-а отделна гвардейска бригада на Спецназ, като и двете части са част от руските въздушно-десантни сили. Хеликоптерите включваха смесица от транспортни Ми-8 за превоз на войниците във въздуха, щурмови Ка-52 и няколко от по-старите щурмови Ми-24. Силите тръгват от беларуското летище Болшой Боков, приблизително на 170 километра северно от Хостомел, с основна цел да превземат летище Антонов и да установят въздушен мост за осъществяване на нападение над столицата.
Руската армия вероятно е очаквала минимална съпротива при Хостомел, тъй като само малък брой украински сили са останали да пазят столицата. 72-ра механизирана бригада, натоварена със защитата на Киев, все още беше в своя гарнизон южно от града. Въпреки че много украински части започнаха да се придвижват предишния ден, те все още не бяха достигнали планираните си отбранителни позиции, когато руските десантчици пристигнаха в Хостомел.
И така в сутринта на атаката приблизително 200 войници от 4-та бригада за бързо реагиране на украинската национална гвардия бяха оставени да защитават летището. Бригадата е ново звено, организирано по стандартите на НАТО, в което бяха съчетани лека пехота, танкове, артилерия и разузнавателни дронове. Украйна очакваше основните руски усилия да бъдат в района на Донбас, така че по-голямата част от бригадата беше преместена там. 200-те души персонал, оставени да охраняват летището, бяха до голяма степен новобранци и войници от тила. С пехотата, танковете, артилерията и безпилотните самолети на изток, защитниците бяха оставени с малки оръжия, по-стари преносими ракетни системи за противовъздушна отбрана Игла и един ЗУ-23-2, теглено 23×152 милиметрово зенитно оръдие. Имаха и въздушна подкрепа, съставена от два украински бомбардировача Су-24М и два изтребителя МиГ-29. Шепата останали офицери приличаха повече на финансови офицери, отколкото на пехотни офицери. Въпреки това тази малка група носеше огромната отговорност да защитава летището.
Украйна притежаваше най-мащабната наземна мрежа за противовъздушна отбрана с радарно базиране в Европа, която бе наследила от Съветския съюз. Състои се от три бригади и два полка от системи С-300ПС/ПТ, бригада от С-300В1, две бригади от Бук-M1, няколко модернизирани системи С-125 и комбинация от системи за противовъздушна отбрана с малък обсег на действие „Оса“ и „Тор“. Мрежата за противовъздушна отбрана, съчетана с уменията на операторите, беше може би най-способната, срещана досега от военновъздушните сили през последните десетилетия.
Руските въздушно-космически сили бяха отговорни за неутрализирането на въпросната мрежа, но анализаторите смятаха, че руската авиация е неспособна за динамично насочване към вражеските системи за противовъздушна отбрана и навременна оценка на нанесените щети. Следователно те използваха статичен план за ангажиране и атакуваха предварително определени цели в предварително определени моменти. По този начин много от руските ракетни удари сутринта на нападението поразиха фиксирани обекти и предварително определени цели, пропускайки много от украинските системи за противовъздушна отбрана, които бяха предислоцирани на предишния ден. В резултат на това смятаме, че първоначалната руска атака е много по-малко успешна, отколкото руското командване е очаквало.
Русия започна атаката си на 24 февруари с предварителни удари в рамките на града, въздушната база и коридора за проникване. Две крилати ракети 3M14 Калибър удариха летище Хостомел около 6 или 7 сутринта, но се оказаха крайно неефективни. Едната пропусна казармата и вместо това направи кратер в близкото парадно поле; втората се е разминала с близка жилищна сграда. Въздушно-космическите сили обаче бяха ефективни при потискането на част от украинската противовъздушна отбрана, като насочиха други елеметни към украинското командване и контрол, оставяйки украинските военновъздушни сили да оспорат небето тази сутрин.
📸 Снимка: Celestino Arce / Associated Press
Руските въздушно-космически сили създадоха коридор за въздушно нападение, заглушавайки успешно някои украински радари и потискайки два основни обекта за противовъздушна отбрана, отговорни за скрининга на река Днепър северно от града. След като противовъздушната отбрана беше отслабена, руските хеликоптери пресякоха беларуската граница и навлязоха в украинското въздушно пространство приблизително в 9:30 ч. и проведоха полет на ниска надморска височина по протежение на река Днепър, за да избегнат всякакви украински радари, оцеляли след ударите. Те останаха незабелязани, докато не се приближиха до язовира на водноелектрическата централа в Киев, северно от града в около 10:30 ч. След като бяха забелязани, ракети земя-въздух свалиха два от водещите хеликоптери в района на язовира. Повреден Ка-52 се приземи аварийно близо до брега на реката, а унищожен Ми-24 падна в реката. Останалите хеликоптери изстреляха сигнални ракети и избегнаха допълнителни загуби.
Около 11 часа сутринта атакуващата формация се приближи до летище Хостомел, след което атакуващите хеликоптери се насочиха на север, за да атакуват цели на летището, а транспортните хеликоптери се насочиха на юг, планирайки да кацнат и да осигурят казармите и съоръженията на военната база. Украинският командир, майор Виталий Руденко, не знаеше за приближаването на хеликоптери, докато не чу звука от перките на ротора на хеликоптера. Минути по-късно звуците на роторите бяха заглушени от звуците на ракети и картечен огън от атакуващите хеликоптери.
Но руснаците срещнаха по-твърда съпротива, отколкото очакваха. Руденко разположи малката си сила да защитава летището по-рано сутринта. Около 20 войници от украинската Национална гвардия браниха радара в северния край на летището със зенитни оръдия ЗУ-23-2, а останалите, които включват няколко отряда подкрепления от Националната гвардия, които бяха изпратени да помогнат за защитата на летището по-рано сутринта, защитаваха летището от бойни позиции в южната му част. Освен това украинската армия беше прекарало големи камиони и други превозни средства на пистата на летището, за да я превърне в неизползваема от самолети с фиксирани крила, докато те не бъдат премахнати.
Не след дълго наборниците от Националната гвардия разгласиха присъствието си. Докато един от атакуващите Ка-52 извършваше обстрел, войник се опита да го засегне със своята инфрачервена система земя-въздух 9К38 Игла, но руският хеликоптер се оказа твърде близо. Докато минаваше, той върна ударния хеликоптер в мерника си и стреля. Директното попадение накара хеликоптера да се разбие на пистата, създавайки случайно друго препятствие. Този успешен удар даде тласък на украинския боен дух, който бързо се разпространи сред останалите бранители. Наборниците от тила започнаха да вярват, че наистина ще успеят да се справят с руските нашественици. Това беше първият, но не и последният хеликоптер, свален от тези войници. В следващите два часа бойците на Националната гвардия свалиха още два Ка-52 и един Ми-8 със смесица от ПВО, зенитни оръдия и малки оръжия.
Въпреки съпротивата, руските сили вкараха около 300 десантчици на летището в две вълни от по 10 хеликоптера всяка. Стъпвайки на земята, руските войници, въоръжени само с леко стрелково оръжие, картечници и преносими противотанкови оръжия, започнаха действия по осигуряване на периметъра около летището и съседните структури. Въпреки че участниците в руския въздушен десант вероятно са тренирали многократно подобни сценарии, те не са били запознати с плана за нападение предварително или са разполагали с твърде малко време да го отрепетират. Освен това летището не им предлага качествено прикритие, а техният брой е твърде малък спрямо силата, необходима за поемане и задържане на контрола върху обект с подобни размери.
Страдайки от недостиг на боеприпаси, войниците на Националната гвардия се консолидираха в района на разпределение точно преди руското проникване и се готвеха за изтегляне, тъй като изчерпаха основния си товар от боеприпаси. По някаква причина те не са успели да пренесат и складират боеприпасите, необходими за продължителен бой.
📸 Снимка: Maxar Technologies
Независимо от това, те извършиха умишлено изтегляне по тясна улица на въздушната база и успяха да се измъкнат, до голяма степен невредими, като се смята, че не са понесли значителни загуби по време на битката. Фактът, че са успели да се оттеглят толкова лесно, дава достоверност на това твърдение, тъй като изглежда, че не са били забавени от евакуацията на пациенти. Около 20-тина наборници, които охраняваха радара в северния край на базата, обаче нямаха този късмет. Заобиколени единствено от равно поле без скрити пътища за бягство, те бяха сред първите военнопленници.
Около 13:00 часа, близо два часа след началото на битката, руските сили най-накрая осигуриха периметъра на летището, но се намираха в несигурна позиция. Хеликоптерите се завърнаха в Беларус и десантните войници, оставени без танкове и артилерия, трябваше да защитават базата с ограничена въздушна подкрепа, вероятно състояща се от два самолета Су-25, до пристигането на подкрепления. Междувременно украинските сили мобилизираха жива сила и получиха решаващо предимство в боевете около столицата.
Първите руски подкрепления, които трябваше да пристигнат по въздух, наброяваща около 1000 войници и се намираха във въздушна база в Псков, Русия, разположена на около два часа по въздух от Хостомел. Подкрепленията са били натоварени на 18 транспортни самолета Ил-76 по-рано през деня и са излетяли за Хостомел, преди мисията да бъде прекратена във въздуха, след като става ясно, че руснаците не успяват да бързо да превземат обезопасят летището.
Това е ключов момент в битката, но причината, поради която руският въздушен десант се отказва от плана си за подсилване на силите, вече разположени в Хостомел, не е ясна. Това може да се е дължало на украински артилерийски огън, превърнал пистата на летището в неизползваема, или на общата неспособност на руските сили да задържат контрола върху летището. Друга теория е, че руснаците са загубили Ил-76, свален от противовъздушна отбрана, след като са загубили 6-7 хеликоптера по време на нападението.
Вторият набор от руски подкрепления бяха механизираните и бронирани сили, напредващи към Киев от Беларус по западния бряг на река Днепър. След като първоначалните механизирани сили пресякоха украинската граница в 4 часа сутринта на 24 февруари, те трябваше да изминат само 130 километра по шосеен път, за да стигнат до Киев. Руският план вероятно предполагаше, че или транспортните самолети, или механизираните сили ще стигнат до летището до късния следобед, но нито едното, нито другото не се случи по план. Настъпващите механизирани сили се сблъскаха със собствените си трудности, докато се бият по тесния коридор през Чернобил и Иванкив, което означаваше, че руските въздушнодесантни сили ще бъдат оставени без подкрепления в първата нощ от войната.
📸 Снимка: Vadim Ghirda / Associated Press
Украинската контраатака
Украинските военни признаха стратегическото значение на летище Хостомел. Ако руските сили бяха успели да задържат летището и да създадат условия за въздушен мост, столицата щеше да е изложена на сериозен риск. Украинското военно ръководство незабавно разпореди контраатака за превземане на летището с части от 80-а и 95-а десантно-щурмови бригади, 72-ра механизирана бригада и 3-ти полк със специално предназначение на Силите за специални операции (ССО).
Доброволчески отряди, съставени от ветерани и други украински граждани, също взеха оръжие, за да подкрепят контраатаката и да защитят Киев, така както направиха украинци в цялата страна в ранните часове и дни на инвазията. Силите за въздушно нападение стартираха от Житомир с помощта на хеликоптери, докато механизираните сили се придвижиха по суша от военната база в Била Церква, приблизително на 96 километра южно от Хостомел.
Около 15:30 ч. украинският президент Володимир Зеленски заяви: „Врагът е блокиран и войските са получили заповед да ги унищожат.“ И все пак атаката нямаше да започне преди залез слънце (около 17:30). Около 16 часа репортерът на CNN Матю Чанс беше изненадан да бъде посрещнат от руските десантни войници, които установиха блокиращи позиции по периметъра на летището. Малко преди залез слънце украинските сили предприеха контраатака, започнала с артилерийски обстрел и въздушни удари от Су-24, предназначени да смекчат руската отбрана. Когато наземната атака започна, някои от украинските войници отбелязаха, че руските десантчици не са успели да заемат добри отбранителни позиции и е било доста лесно да бъдат изместени. Един украински войник описа битката на минимално защитените руски сили на летището като „играене на видео игра, просто стреляхме и ги събаряхме от нашите позиции извън летището“.
До края на нощта, украинските войници си върнаха контрол над летището, ликвидирайки голяма част от руските десантчии; останалите се оттеглиха в гората на запад от летището. Към 21 часа 4-та бригада за бързо реагиране публикува на страницата си във Facebook снимка на войници, които празнуват победата, но престоят им на летището също ще се окаже кратък. Украинците знаеха, че руските механизирани сили се приближават от север и че им липсва бойна мощ да задържат летището, затова се оттеглиха. Но преди да го направят те използваха артилерия и самолети, за да направят огромни кратери на пистата, превръщайки я в напълно неизползваема за установяването на въздушен мост за руски денса.
На следващата сутрин, 25 февруари, руските сухопътни сили стигнаха летището и отново поеха контрол върху него. Групировката войски на Източния военен окръг беше изпратена да прикрие руската въздушна операция, обкръжавайки града от запад, с което да предотврати евентуалното пристигане на подкрепления. Първоначално украинските власти отрекоха твърденията, че Русия контролира летището, но до края на деня те признаха, че все пак то се намира под руски контрол, след като министърът на отбраната обяви, че летището е твърде повредено, за да бъде използвано.
📸 Снимка: Felipe Dana / Associated Press
Последствията и научените уроци
Битката при Хостомел вероятно е най-критичната битка в руско-украинската война. Въпреки че украинските военни не успяха да запазят контрола над летището, наборниците от Националната гвардия успяха да забавят щурма достатъчно дълго, за да попречат на Русия да използва незабавно летището за установяване на въздушен мост. Украинските сили на север от града също забавиха механизираните батальони, настъпващи на юг от Беларус, за да създадат прозорец за украинската контраатака и да превърнат пистата в неизползваема.
Провалът при Хостомел беше усложнен от бавното руско настъпление от Беларус, което принуди руските войски да се опитат да превземат столицата без елемента на изненада, с дни изоставяне от първоначалния си график. Но въз основа на това как се развиха събитията през следващия месец, чрез поредица от привидно случайни и некоординирани атаки в Ирпин, Буча, Мошчун и редица други предградия на Киев, стана ясно, че руското ръководство не е разработило сериозен резервен план за превземането на Киев. Украйна не разполагаше с подходяща защита и отбранителни сили от западната страна на града в първата седмица на войната, но въпреки това руската армия не успя да се адаптира, придържайки се към първоначалния план за нападение от Хостомел към центъра на града. Освен това руските сили не успяха да завършат обкръжението на града, което позволи на украинските сили да подсилят отбраната на столицата.
След като се провали в установяването на въздушен мост до Киев и постигането на светкавична победа, руската армия беше принудена да се сражава с украинските сили, окопани в предградията на столицата. Руските войски, които дадоха предимство на маневрената война с механизирани съединения, нямаха необходимата подготовка за битка в гъста градска среда. Десантните войски, без подготовка и обучение за ефективни действия в градска среда, се оказаха също толкова подготвени, колкото обикновената руска пехота.
Освен предизвикателствата в града, руската армия се сблъска и със сериозни проблеми в своите линии за доставки. Украинските сили задушиха тесните наземни линии на комуникация, които идваха от Беларус. Проблемът с руската поддръжка беше породен не толкова от общ логистичен провал, колкото от ефективните украински усилия за спиране на руското настъпление от север, включващо разрушаване на мостове, наводняване на реки и организиране на множество засади.
В следващия месец украинските сили постоянно изтощаваха руските сили, като в крайна сметка унищожиха най-добре обучените компоненти на въздушнодесантните сили и силите за специални операции на Руската федерация. На 25 март руските военни обявиха официалното си изтегляне от Киев. До 1 април руските сили се бяха изтеглили напълно от Хостомел, отказвайки се от целта си да превземат столицата, с което да спечелят бързо войната, не успявайки нито веднъж да навлезат в пределите на града.
До 6 април руските сили се изтеглиха напълно от Киевска област. Липсата на обучена пехота и загубите, понесени в първите седмици на войната, оказаха решаващо негативно въздействие върху руската кампания през 2022 г., която страдаше от структурен дефицит на жива сила, особено на войски, способни да се бият в градски терен.
Битката при Хостомел предлага много уроци: демонстрира нуждата от наличие на достатъчно огнева поддръжка (от артилерия и/или самолети) за дълбоки ударни операции. Лишени от този жизненоважен актив, руските сили бяха силно уязвими от украинския артилерийски огън, идващ от столицата, без възможност да му противодействат, тъй като артилерия не беше включена във въздушното нападение. В резултат на това руските десантни сили не успяха да осигурят летището достатъчно бързо за започването на мащабна атака срещу столицата.
Освен това битката демонстрира значението на постигането и задържането на превъзходство във въздуха. Руските въздушно-космически сили имаха известен първоначален успех, когато ставаше въпрос за заглушаване на радари и потискане на фиксирани обекти, но бяха крайно неефективни в справянето с мобилните системи за противовъздушна отбрана. В началните дни на инвазията те принудиха украинските системи за противовъздушна отбрана да се изместят, за да оцелеят, но няколко дни по-късно наземните системи за противовъздушна отбрана на Украйна се върнаха в действие и в крайна сметка затвориха небето за руските въздушни сили.
След като първоначалният план се провали, руската авиация се оказа без възможностите, опита или плана да се справи с противовъздушната отбрана на Украйна. Въпреки че постигнаха някакъв успех в краткосрочен план, руските въздушно-космически сили не приоритизираха обучението за унищожаване на наземна противовъздушна отбрана като ключова мисия, като се има предвид, че армиите на НАТО разчитаха на постигане на въздушно превъзходство и се отказаха от наземната противовъздушна отбрана в структурата на силите си.
След като не успяха да постигнат обезглавяващ удар по противовъздушната отбрана на Украйна, руските сили не успяха да спечелят въздушно превъзходство или господство, на каквото вероятно са очаквали да се насладят по време на войната.
Тази ключова битка илюстрира и значението на политическите предположения в оформянето на концепцията за операции и военна стратегия, които в този случай доведоха до пагубни резултати. Руските сили се опитаха да извършат високорискова операция с голяма вероятност нещо в нея да се обърка. Ако вместо това бяха нахлули в Украйна с операция на съвместни сили, предполагайки продължителна конвенционална кампания и широка съпротива, резултатът в най-добрия случай щеше да е съвсем друг. И все пак, докато много от руските предположения зад плана за нахлуване бяха фундаментално неверни, първоначалното нападение не беше обречено на провал. Упоритата отбрана и последвалите контраатаки на украинските сили при летище Хостомел бяха решаващи за потушаването на руските опити за извършване на обезглавяваща атака. Ако руската операция при Хостомел беше протекла по различен начин и руските сили бяха влязли в столицата в тези ранни часове от войната, това вероятно щеше да има каскаден ефект върху цялостния ход на инвазията.
Подробностите по-горе остават ранен и в най-добрия случай несъвършен опит да бъде уловена тази история. Това, което се опитват да илюстрират, е колко условна би могла да е историята в действителност и как действията на отделни командири, военнослужещи и граждани на практика имат огромно и дълбоко въздействие за изхода на ключова битка, която би помогнала да се реши хода на войната, а от там и хода на историята.
